Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 02.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 921/2023
Вид
Решение № 248
Подписан
02.11.2023
В сила
02.11.2023
Състав
Красимир Йорданов Георгиев, Цветислава Иванова Стайкова, Спасена Венелинова Драготинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600921 по описа за 2023 година

Производство по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 91 от 02.06.2023 г, постановена по НОХД № 2849/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият М. К. М. е признат за виновен в това, че на 04.12.2020 г. в град Стара Загора, унищожил противозаконно чужда движима вещ - мобилен компютър /лаптоп/ марка „Dell“, модел „Latitude Е5430“, със сериен номер 2RFKWW1, на стойност 332,33 лева и повредил противозаконно чужда движима вещ - мобилен компютър /лаптоп/ марка „Dell“, модел „Latitude Е6440“, със сериен номер 2YBYQ32, като повредата се изразява в счупване на дънна платка и екран /матрица/ на обща стойност 367,00 лева, и двете собственост на „Викинг“ ООД, като общата стойност на нанесените вреди е в размер на 699,33 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА , изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият М. К. М. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 04.12.2020 г. в град Стара Загора, причинил на С.

С. С. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по мишничната област на десния горен крайник, чрез нанасяне на удар с ръка, причинила болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал.

1

1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На осн чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо найтежко наказание измежду така наложените му, а именно „лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата са уважени предявените граждански искове от „Викинг“ ООД за сумата от 699,33 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 216, ал. 1 от НК имуществени вреди, и от С. С. С. за сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, вкл. държавна такса върху уважените граждански искове и направените от частния обвинител и гражданските ищци разноски за един адвокат в хода на производството.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия М. К. М., чрез защитника му – адв. Т. Е. С. – от АК – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, допуснати нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото в нарушение на принципа „Non bis in idem“ поради наличие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.02.2021 г., което се отнася до същия казус. Изложени са съображения за недоказаност на обвинението, за неправилно приложение на материалния закон досежно квалификацията на деянието като извършено по хулигански подбуди, както и за наличие на предпоставки за приложение на института на реторсията. Иска се отмяната на обжалваната присъда и и постановяване на нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. в хода на проведеното въззивно съдебно следствие са изискани и приети пр.пр. № 6808/2020 г. по описа на РП-Стара Загора и справка от Национална система № 112 за подаден от подсъдимия М. сигнал.

В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на ОП – Стара Загора предлага на съда да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като остави жалбата без уважение.

Повереникът на частния обвинител и гражданските ищци – адв. К., моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна по изложените във възражението съображения.

2

Защитникът на подсъдимия – адв. С., моли съда да уважи жалбата по изложените в нея мотиви и да отмени първоинстанционната присъда.

Подсъдимият М., в лична защита поддържа казаното от адвоката си.

В предоставеното му право на последна дума моли съда да отмени присъдата.

Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Въззивната инстанция счита, че преди да обсъжда доводите на защитника, касаещи оценката на доказателствения материал от районния съд, следва да вземе становище по възражението относно допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Очевидно с твърдението, че неправилно е даден ход на делото, а наказателното производство не е прекратено поради наличие на влязло в сила постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. 6807/2020 г. се поддържа нарушаване на принципа Non bis in idem. Такова искане за прекратяване на наказателното производство е било отправено и пред първия съд, който е отказал, посочвайки, че доводите на защитата касаят не допуснати на ДП съществени нарушения на процесуални правила, а твърдения за недоказаност на изложени в ОА факти и обстоятелства, по които съдът следва да се произнесе с присъдата.

Настоящият състав счита, че в случая първата инстанция не е допуснала твърдяното съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Цитираната правна норма не посочва постановлението за отказ да се образува досъдебно производство като акт, съставляващ пречка за провеждането на наказателно преследване, като настоящият състав намира за недопустимо разширителното й тълкуване чрез добавянето му. Обратното би означавало същото да препятства и възможността за образуване на наказателно производство по тъжба на пострадалия, което би ограничило правата на пострадалите лица от престъпления от частен характер и не съответства нито на буквата, нито на духа на закона.

Не могат да бъдат споделени и твърденията на защитата, че настоящото наказателно производство е образувано по същите факти, обхванати от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. В ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС обстойно е посочено кога следва да се приеме, че две наказателни производства са образувани за едно и също деяние, като е съобразена и практиката на СЕС, че водещ критерий за приложение на 3 принципа non bis in idem е не правната квалификация, дадена на деянието, а фактите и обстоятелствата, които са описани като част от деянието – „тъждеството на деянието („историческият акт“), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес.” За определянето на „същото престъпление“, е „водещо значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“.

В конкретния случай, безспорно голяма част от фактите, предмет на настоящото производство са общи, но описаните в постановлението за отказ да се образува наказателно производство и в обвинителния акт по настоящото дело нямат идентичен предмет на доказване. Тъждество на престъплението по см. на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК обаче е налице само когато става въпрос за същата дейност, като данните, които очертават причините, подбудите, времето, мястото, условията на конфликта и пр., са ирелевантни при преценката за наличие на тъждество на фактите. Сравнението на фактологията по двете преписки, макар и да се отнася за събития, произлезли от един и същи конфликт между подсъдимия и частния обвинител, развил се на едно и също място и по едно и също време, не води до извод за тъждество на описаната в постановлението за отказ да се образува ДП и в обвинителния акт престъпна деятелност. Обект на посегателство са две различни групи обществени отношения, които представляват два различни непосредствени обекта на престъпление – срещу телесната неприкосновеност на подсъдимия М., от една страна, и срещу телесната неприкосновеност на частния обвинител С. и срещу упражняването на правото на собственост, поконкретно физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението си, от друга. Не е налице тъждество нито между пострадалия и извършителя, нито между деянията, доколкото се касае за взаимно причинени от две лица телесни увреждания, при което пострадалият в единия случая се явява деец по отношение на насрещното телесно увреждане. Освен това в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е обсъждано евентуално наличие на хулигански действия, респ. подбуди в поведението на частния обвинител С., като изцяло липсва споменаване на такива, извършени от подсъдимия М., както и увреждане на чужди имущество, които са предмет на настоящото производство. Поради това и доколкото не се касае за описание на една и съща дейност, правилно първата инстанция е дала ход на делото и е постановила крайния си съдебен акт.

По възраженията за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

4

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт. Първата инстанция е направила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. К. М. е роден на ***** г. в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: град *****, ЕГН **********.

На 03.12.2020 г. подсъдимият М. посетил магазин, стопанисван от „Викинг“ ООД, с ЕИК 123078938, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 51, чиято основна дейност била търговия на дребно с компютри, периферни устройства за тях и програмни продукти. По това време на работа била свидетелката М.Д. - продавач. Подсъдимият М. поискал да закупи тонер касета за личния си принтер марка „Xerox 3200“. Свидетелката му предоставила тонер-касетата и му издала фактура. По-късно същия ден подсъдимият поставил касетата в принтера, но устройството отказало да работи и отчело грешка.