Решение № 346 от 03.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Русе, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря Светлана Н. Енчева като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520200946 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. П. Р., ЕГН **********, депозирана против Електронен фиш серия „К“ № 12529228, издаден от ОД на МВР Русе, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се претендира атакуваният електронен фиш да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Д.Ц. от АК Разград, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Представя писмена защита и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издадения електронен фиш, имащо право и интерес от обжалване на същия. Жалбоподателят е получил електронния фиш на 31.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 12.06.2026 г. (чрез пощенски оператор) с вх.№ УРИ 336000-5500/16.06.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 24.03.2026 г. в 10:23 часа в гр.

Русе, по бул. „Христо Ботев“, ж.к. „Дружба 3“ срещу блок 13, в посока град Варна лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № Р 2208 КМ се движел със скорост от 62 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на това МПС и с посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство или система № TFR1-M 655.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 65 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 62 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч. Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е М. П. Р. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съобразявайки така изложеното, административнонаказващият орган - ОД на МВР Русе преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Така бил издаден обжалвания електронен фиш Серия „К“ № 12529228/24.03.2026 г. от ОД на МВР Русе, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Р. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро (с левова равностойност 49,99 лева).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034/20.08.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от визираната заповед.

Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент.№ 655/14 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

Процесната система за видеоконтрол е преминала периодична проверка на 11.12.2025 г. в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-2/09.02.2024 г. от ДАМТН като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3 км/ч до 100 км/ч, за което бил съставен и Протокол № 6-36-25/11.12.2025 г.

Процесната система за видеоконтрол била поставена на 24.03.2026 г. в интервала от 09:00 ч до 12:00 часа, с място на контрол - гр. Русе, на бул. „Христо Ботев“, ж.к. „Дружба 3“, до блок 13. Посоченото се установява от протокол за използване на АТСС рег. № 1085р2288/25.03.2026 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Електронен фиш Серия „К“ № 12529228/24.03.2026 г., фотоснимки, Протокол № 6-36-25/11.12.2025 г., Удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г., Протокол рег. № 1085р-2288/25.03.2026 г., Справка АИС АНД, Писмо изх.№ 11-03-558#1/01.07.2026 г.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

Съгласно § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез 2 административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В т. 65 на същия § 6 е дадена легална дефиниция на „автоматизирани технически средства и системи“ – уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай обжалвания електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 184, ал. 4 от ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане, а цитираната във фиша административнонаказателна разпоредба съответства на описаните в същия белези на административното нарушение, поради което административнонаказващият орган правилно е субсумирал релевантните за административнонаказателното производство факти под правилната правна норма.

Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин, че установената превишена скорост от 62 км/ч е била именно на лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№ Р 2208 КМ, тъй като видно от представените по преписката снимки (л. 8 от делото) регистрационният номер на това МПС е напълно неясен и нечетлив. По делото няма никакви други доказателства потвърждаващи, че процесното МПС е било именно с рег. № Р 2208 КМ, а съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регистрационният номер на превозното средство, чиято скорост е измерена като превишена, е задължителен реквизит на съдържанието на електронния фиш, а снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Следователно, касае се за съставомерно обстоятелство кое подлежи на установяване и доказване в процеса. Това обстоятелство в случая е следвало да бъде доказано от наказващият орган, тъй като в процеса той носи доказателствената тежест и той следва да докаже проявлението в обективната действителност на всички съставомерни обстоятелства, въз основа на които е направил правния си извод за виновно извършено административно нарушение. В настоящия случай, както бе посочено и по-горе от представените в производството снимки не може да се установи какъв е регистрационният номер на заснетото МПС.

По друг начин казано, задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган.

Липсват доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният номер на управлявания автомобил. В приложения по постъпилата преписка снимков материал има дата, час, измерена скорост, ограничение на скоростта и колко е превишението /наказуема скорост и наказуемо превишение/, както и координати, посочен е модел и номер на АТСС, но не се установява номера на МПС-то, което е заснето. За посочените писмени данни на обратната страна на листа се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като в тях фигурира номера на съответния електронния фиш, вече с посочен номер на автомобила. Но в действителност тези установени данни са приложение в изпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касателно комплектоването на преписката за съда, като следва да се има предвид и че 3 същите не се установява от кого са попълнени /няма подпис, имена, длъжност/. От приложените снимки данни за автомобила не могат да бъдат установени. Това определя вещественото доказателство - снимките, като обективно негодно да установи заснетия автомобил, а оттук и не може да бъде установено авторството на наказуемото деяние.

Липсата на означение на номера на автомобила на снимката е основание съставеният електронен фиш да бъде определен като незаконосъобразно издаден, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна.

С оглед на всичко гореизложено настоящият състав счита, че електронният фиш следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В хода на въззивното производство жалбоподателят е бил представляван от упълномощен защитник - адв. Д.Ц. от Адвокатска колегия- Разград, за упълномощаването на който е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.07.2026 г.

/л. 24 от делото/. В договора е посочено, че представителството от адвоката е в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Според представения списък се претендира присъждане на възнаграждение на адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2.

Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. В случая те са налице и това води до основателност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. Размерът му следва да бъде съобразен с материалния интерес по делото, който в приложимата норма на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 200 евро.

Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Областна дирекция на МВР - Русе.