Решение № 970 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11845/2022
- Вид
- Решение № 970
- Подписан
- 05.03.2024
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.38, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 970 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330111845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 115016602 против Н. В. Б., с ЕГН:
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 923,46 лева, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода *., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода * г. в размер на 91,13 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетика, е единственото дружество притежаващо лицензия за производство и пренос на електрическа енергия за територията на град Пловдив. Сочи се, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на енергия на потребителите се осъществява при публично известно общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР.
Излага се, че съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката за 1 ответника като собственик на топлоснабден имот находящ се в * притежава качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ОУ и бил длъжен да заплати месечните суми за доставена топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ при неизпълнение на тези задължения за заплащане потребителите на топлинна енергия дължали на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на изпадане в забава.
Твърди се, че в изпълнение на своите задължения ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение „Нелбо“ АД разпределил за имота на ответника топлинна енергия за битова-гореща вода и такава отдадена от сградната инсталация на обща стойност 1014, 59 лева главница, от които 923,46 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на 91,13 лева.
Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в съответствие със изискванията на Закона за енергетиката, но същата не била заплатена от ответника. Това обстоятелство обусловило правния интерес на ищеца да депозира заявление за издавена на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като доколкото заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление се обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира присъждането на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, депозиран чрез назначения му особен представител - *., като с отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.
В отговора на исковата молба се твърди, че в настоящия случай не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, доколкото по делото липсва доказателство, че същият е собственик на топлоснабдения имот находящ се в *. Излага се, че в искането, отправено до Адвокатска колегия, лицето има различен адрес от този, за който ищецът претендира незаплатена цена за доставена топлинна енергия, което според особения представител на ответника доказва обстоятелството, че ответникът нито се твърди като собственик или ползвател на процесния имот. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и се претендира присъждането на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4905/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, III – ти бр.състав, образувано по депозирано от „ЕВН България 2
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед от 2663/06.04.2022г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 28.07.2022г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в * че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите, факта на изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. В настоящия случай, ответникът е направил извънсъдебно признание на това обстоятелство, като е депозирал до ищцовото дружество Заявление за услуга – смяна на клиент на топлофициран обект от *г., в качеството му на наследник, съгласно Удостоверение за наследници № *. Ето защо е неоснователно възражението на особения представител на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани 3 заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от*, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период *г.
АС обслужваща жилищния блок в * е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като е подадена общо 257,34579 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 4,265209MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период *г. в aп. 3 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреноснага мрежа в блока.
Вещото лице сочи, че през имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява ТЕ за отопление, а през процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства (ИРУ). През процесния период в имота има монтирани 1 бр. водомери за топла вода, но поради изтекла метрологична годност на устройството, начисляванията на ТЕ за БГВ за имота са ставали на база брой лица - на 3 бр. лица по 140 литра на денонощие.
Експертът посочва, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16334/06.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - поради изтекла метрологична годност на водомерното устройство за топла вода.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода*1г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 8,71939MWh, в това число 0,84384MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 7,87555MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че в имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени към топлопреносната мрежа в блока и не се е начислявала потребена ТЕ на същите. През имота не преминава щранг лира, респ. касае за претенция за заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна 4 инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите на чл.
153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че е налице основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/295ef398-85af-43fe-939a-a125fa6124a9