Решение № 566 от 09.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Варна, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500685 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7640 от 4.02.2022 г., депозирана от АН.

ЕВГ. ЕНЧ., чрез адв. Г.М. срещу Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д. № 15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя искове срещу ЕВГ. ХР. ЕНЧ. за заплащане на:

- издръжка за периода от датата на предявяване на иска – 1.11.2021 г., до настъпване на обстоятелство, водещо до необходимостта от нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване за горницата над присъдената сума от 180 лева до претендираните 400 лева, на основание чл. 144 СК;

- издръжка за минал период – считано от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. за горницата над присъдената сума в общ размер 679,44 лв. до претендирания общ размер от 1496,77лв., ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от датата на депозиране на исковата молба - 1.11.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 149, вр. с чл.

144 СК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

1

Жалбоподателят сочи, че насрещната страна реализира доходи от трудови правоотношения за периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2021 г. над 2000 лева месечно. Излага, че Е.Е. е получил сумата от 13 900 лева от продажбата на недвижим имот. Оспорва извода на съда, че разкриването на банкова тайна ставало по друг ред, а не с исканото в първоинстанционното удостоверение. Сочи, че са му необходими ежемесечни средства от около 1 200 лева, които се доказвали от представените писмени доказателства, от където извежда доводи за необоснованост на извода на съда за необходимост месечни средства за издръжка от 350 лева. Твърди, че ответникът има възможност да предоставя исканата издръжка в пълния й размер от 400 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части.

Претендира разноски. Релевира доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Е.Е., чрез адв. А.П.. В същия се излагат доводи за неоснователността на депозираната въззивна жалба от насрещната страна. Сочи, че след приспадане на осигурителните вноски получава около 1600 лева месечно от трудовото си правоотношение, който размер съответствал на паричния разход на едно лице за третото тримесечие на 2020 г. по данни на НСИ, като за третото тримесечие на 2021 г. бил нараснал на 1791.41 лева. Излага доводи, че страда от исхемична болест на сърцето и диабет, във връзка, с които заплаща ежемесечно разходи от по 120 лева.

Твърди, че от 2018 г. заплаща и ежемесечно сумата от 213.96 лева по потребителски кредит, сключен с „ДСК“ ЕАД. Излага доводи, че преценката да се запише в друг град и частен университет е сторена от ищеца. Сочи, че А.Е. е излекуван преди повече от 10 г., като видно от експертното решение на ТЕЛК от 27.10.2021 г. за срок до 1.10.2024 г. му е определена 10 % неработоспособност. Намира, че астигматизмът не пречи за започването на работа.

Твърди, че доходите от получаването на сума по договор за покупко-продажба не могат да бъдат съобразявани при преценката за възможността за заплащане на по-висока издръжка.

Излага доводи, че считано от 7.05.2021 г. А.Е. е получавал доходи по трудово правоотношение от 400 лева/месечно. Излага доводи, че заплащането на издръжката по чл.

144 СК не е безусловнo, а зависи от възможностите на родителя да я дава, без това да му създава особени затруднения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Доказателственото искане за приемане на системен касов бон от 24.01.2022 г. намира за неотносимо, а това за разкриване на банковата тайна за неоснователно.

В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 6902 от 2.02.2022 г., от ЕВГ. ХР. ЕНЧ., чрез адв. А.П. срещу Решение № 153 от 20.01.2022 г., постановено по гр. д.

№ 15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на АН. ЕВГ. ЕНЧ.:

- месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на предявяване на иска – 1.11.2021 г., до настъпване на обстоятелство, водещо до необходимостта от нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 144 СК;

- издръжка за минал период – считано от 9.07.2021 г. до 31.10.2021 г. в размер на 180 2 лева/месечно или в общ размер на 679,44 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от датата на депозиране на исковата молба - 1.11.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 149, вр. с чл.144 СК.

В жалбата се излагат доводи за неправилността на първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части. Жалбоподателят сочи, че не може да заплаща месечната издръжка от 180 лева без особени затруднения. Излага доводи, че ищецът сам е взел решение да се запише в частен университет, както и че същият е работоспособен. Сочи, че съдът не е обсъдил по-ниските разходи в други университети, като и противоепидемичните мерки за провеждането на дистанционно обучение. Твърди, че задължението по чл. 144 СК е условно и следва да се държи сметка за обичайните разходи за обучаващите се. Излага доводи, че А.Е. би могъл да започне работа, доколкото носи очила, които регулират астигматизма му. Сочи, че родителят страда от диабет и исхемична болест. Релевира доводи, че приходите от продажбата на недвижим имот, при запазване на правото на ползване не обуславят повишаване на възможността за даване на по-висок размер на месечна издръжка.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на АН. ЕВГ. ЕНЧ., чрез адв. Г.М.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че законът не ограничава обучаващия се при направата на избор за кандидатстването на различни висши учебни заведения. Оспорва доводите за недължимост на издръжката за минал период, доколкото с получените средства от трудово възнаграждение е заплатена първата семестриална такса в учебното заведение. Счита, че ответникът без особени затруднения може да заплаща месечна издръжка от 400 лева. За ирелевантни намира доводите за възможност за обучаване в друг град и в друг университет. Сочи, че липсват представени доказателества, доверителят му да учи само онлайн, от което да произтича възможността да работи по трудово правоотношение. Излага, че сочените разходи за заплащане на лекарствени средства са недоказани. Твърди, че заплатените средства във връзка с недвижимия имот са дарени от бащата на ответника, от където извежда доводи за увеличаване на имуществото на последния. Сочи, че след приключване на делото пред първоинстанционния съд е възникнала необходимостта от ортодонтско лечение, във връзка, с което са сторени и разходи от 5500 лева. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба, както и за неоснователността на тази, депозирана от насрещната страна. Моли за присъждане на издръжка в пълния предявен размер. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемия моли за оставяне без уважение на въззивната жалба на насрещната страна, както и за уважаване на тази, депозираната от страната. Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

3

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 15856/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявените от АН. ЕВГ. ЕНЧ., срещу ответника ЕВГ. ХР. ЕНЧ. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- за осъждане на ответника да заплаща на ищеца, в качеството на негов пълнолетен син и като редовно учещ във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 1.11.2021 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване за предвидения срок до завършване на редовното обучение във ВУЗ, с падеж първо число на месеца, за който тя се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, на основание чл. 144 СК;

- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца издръжка за минало време, в размер на 400 лева/месечно, като за периода от 9.07.2021г. до 31.10.2021г., възлизаща в общ размер на сумата от 1496,77 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда - 1.11.2021 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК.

В исковата молба се излагат доводи, че ответникът е негов баща, като с решение по гр. д. №8509/2008 г. на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на ищеца са предоставени на майка му, като баща му е осъден да заплаща в негова полза издръжка в размер на 150 лева. Сочи, че на 1.02.2020 г., навършил пълнолетие, като на 9.07.2021 г. е записан за студент, редовно обучение за висше образование по специалност „Уеб дизайн и графична реклама“ в НБУ-София. Излага, че годишната такса за обучението е 3600 лева.

Сочи, че е необходимо закупуването на съвременен лаптоп, интернет, лицензирани програми на Adobe - Фотошоп и илюстратор, като месечната абонаментна такса е по 24 евро. Посочва, че месечната такса за интернет и телефон е около е 20.00-23.00 лева, тази за наем – 200 лева/месечно, битовите сметки/ток и вода/- около 100 лева/месечно, месечната абонаментна такса за градски транспорт - 21.50 лева. Твърди, че организацията на учебната програма, не му позволява да започне работа, както и че от 2007 г. е с 50% трайно намалена работоспособност, установена с Експертно решение № 2209 от 5.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД. Сочи, че заболяването му „Остра лимфобластна левкемия“ му пречи да полага труд с физическо натоварване. Излага, че ежегодно провежда профилактични изследвания на кръв и урина, и ехография на коремни органи, които са на стойност около 100 лева. Сочи се, че установеното късогледство /миопия/ и астигматизъм, изисква годишни прегледи на стойност от 100 лева и поради трайното увеличаване на диоптрите е необходимо и закупуването на нови очила на стойност минимум 300 лева, както и поставянето на капки за очи на стойност от 20 лева/месечно. Излагам че поради астигматизма са му изписани конкретни ежемесечни диоптрични лещи Biofinity Tone, които са на стойност 25.00 лева/месечно. Посочва, че от 2016 г. е с установена алергия към прах и полени, която има хроничен характер, което налага по-честа смяна на спално бельо и др., както и използване на капки, на около 20 лева/месечно. Излага, че извън горните разходи има и обичайни месечни разходи около 400 лева - за храна, облекло, обувки, хигиенни 4 материали и други неща от първа необходимост. Сочи, че са му необходим и средства и за духовното му и културно развитие. Твърди, че прави и разходи за транспорт София-ВарнаСофия, като най - евтиният транспорт е с БДЖ, където билета в една посока е 22.15 лева.

Сочи, че средномесечно за живот и образование в София са му необходими минимум около 1200 лева, от които: 200 лева - наем, 300 лева - такса за обучение, 100 лева - за компютърни програми, 200 лева -ток, вода, телефон, интернет, транспорт, медиК.ти и др.; 400 лева храна и други нужди. Излага, че няма имущество или други доходи, от които да се издържа, доколкото здравословното състояние, учебния процес, както социално-икономическото положение в страната, вследствие на Ковид пандемията, не му позволяват да започне постоянна работа.