Решение № 147 от 12.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Русе, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело № 20224520104472 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. Д. И., от с. ************ чрез адв. М. Д., АК-Русе, против И. Н. В., от гр. Русе, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.127, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 2 от СК за сумата 1546,58 евро или в левова равностойност 3015,83 лв., представляваща припадащата се на ответницата ½ част от погасения от ищеца след раздялата им общ дълг по Договор за заем, сключен на 20.06.2019 г. с банка БНП Париба, за сумата общо 5000 евро, за ремонт и обзавеждане на техен общ недвижим имот, изтеглен по време на брака им съвместно, който брак бил прекратен с решение от 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез адв. М. А., с който счита иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че кредита не е изтеглен за ремонт и обзавеждане на техен общ недвижим имот, а е изтеглен от него като личен заем. Заявява, че подписала документите под страх от домашно насилие, тъй като по това време бракът им не вървял добре, но разполагали с достатъчно доходи и спестявания. Оспорва, че е получила заемната сума, която била преведена по карта на ищеца. Направила е искане за спиране на делото до приключване на гр.д. № 1951/2022 г. на РРС, образувано по преюдициален въпрос за определяне на по-голям дял на ищеца от общото имущество и да му се постави в дял цялото закупено по време на брака им имущество. Искането първоначално е уважено от РРС и последствие отменено с определение № 1

512/02.06.2023 г. по в.ч.гр.д. 317/2023 г. по описа на РОС.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от представеното по делото решение №260045/08.04.2021 г. по гр.д.

№108 от 2021 г., на Кубратски Районен съд е прекратен брака, сключен между страните П. Д. И. и И. Н. В. на 10.08.2011 г., като дълбоко и непоправимо е разстроен по вина на мъжа, като не е установено противобрачно поведение на съпругата и е предоставено ползването на семейното жилище в гр. Русе, ***** на жената. С решение №142/25.19.2021 г. по в.гр.д. № 211 по описа за 2021 г. на ОС Разград е отменено решение №260045/08.04.2021 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260061/16.06.2021 г., двете постановени по гр.д. №108/2021г. по описа на РС Кубрат в частта, с която на И. Н. В. е предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр. Русе, *****, като е прието, че последното съвместно обитавано жилище преди фактическата раздяла на страните, настъпила на 12.06.2020 г., е в град Пиерфит, Франция. Решението е влязло в сила на 22.01.2022 г.

Не е спорно между страните, че по време на брака им на 20.06.2019 г., в качеството им на заемополучатели, сключили с банка БНП Париба договор за заем в размер на 5000 евро, което се установява от представените по делото писмени доказателства: предложение за договор за кредит; формуляр за връзка със заемополучателите; погасителен план; документ за връзка: класически личен заем; два броя договори за групова застраховка №4216/462, подписан с БНП Париба и кредитополучателите И. В. и П. И., стандартизиран европейски преддоговорен информационен формуляр.

Не е спорно между страните, че отпуснатия заем е погасен от ищеца окончателно към дата 06.07.2021 г., което се установява и от представените извлечения от сметка чекове на ищеца като от месец юни 2020 г., откогато датирала фактическата им раздяла до м. юли 2021 г. той е заплатил четиринадесет вноски, всяка в размер на по 220,94 евро, или общо 3093,16 евро

Видно от представения по делото договор за извършване на строителна ремонтна услуга, сключен на 08.07.2019 г., между ищеца и Калия Дизайн ООД се установява, че ищецът е възложил строително ремонтни работи на обект апартамент, с адрес: *********, като стойността на ремонта е уговорена за сумата 9587 лева.

Видно от протокол № 0100/2020/003252 от 16.06.2020 г. е установено извършено домашно насилие от ищеца спрямо съпругата му И. В. И. и детето й Д.Н.. В протокола не е посочена причината за извършеното насилие, освен че са разговаряли във връзка с развода им.

2

С решение № 903 от 28.06.2022 г. по гр.д. №1430/2020 г. на РРС е прието за установено по отношение на детето Д.Н., че е упражнено психическо насилие от П. Д.

И. на 13.03.2022 г.

С решение № 363/26.10.2022 г. по в.гр.д. № 537/2022 г. на ОС Русе е признато за установено, че П. Д. И. е осъществил на 13.03.2022 г. акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга И. Н. В., изразяващо се в психически тормоз, като му е забранено да я доближава на разстояние по-малко от 100 метра, както и обитаваното от нея жилище в град Русе, за срок от три месеца. Няма данни този психически тормоз да е бил осъществен по повод сключения от страните договор за заем.

Видно от представената по делото искова молба от П. Д. И. предявена срещу И.

Н. В. се установява, че ищецът е претендирал, че тя няма принос в придобиване на имотите им по време на брака и че той е изключителен собственик на всичките тези имоти, включително апартамент 7 в град Русе, **********, поради трансформация на средства и липса на съвместен принос.

От представените два броя удостоверения за получените нетни заплати на ищеца се установява, че ищецът за 2017 г. е получил 52450 евро, за 2018 г. - 53480 евро, за 2019 г. - 52700 евро, а за 2020 г. до м.09.2020 г.- 48700 евро.

От декларация за доходи и гражданско състояние за 2018 г., се установява, че П.

Д. И. е декларирал доходи в размер на 53480 евро от РД Транспорт и 20000 евро от Дескар, а И. Н. В. е декларирала доходи в размер на 8905 евро от Деришбур Пропрьоте.

Видно от представената чекова книжка издадена на 26.08.2019 г. от БНП Париба се установява, че двамата съпрузи са титуляри и може да бъде наредено плащане от всеки един от тях П. И. или от И. И..

Видно от представения нот.акт №116/20.10.2015 г. страните са закупили апартамент № 3 в гр. Русе, ***** за сумата 19000 евро.

С нот.акт №184/09.08.2017 г. страните са закупили ап.7 в гр. Русе, ************** за сумата 22000 лева.

С нот.акт № 59/10.08.2018 г. страните са закупили ап.№А0-2 в гр. Несебър, *********** за сумата 32000 лева.

От показанията на изслушания по делото свидетел С. И.-майка на ищеца се установява, че в края на месец юли 2019 г. страните изтеглили заем за ремонт на жилището им в блок ****, след което се върнали в България и отишли да живеят при нея на село ***. Свидетелката чувала техни разговори във връзка с кредита, как да ги разпределят във връзка с ремонта и обзавеждането, отношенията им били добри, нямали проблеми, излизали на вечери, ходели на гости и на почивка. И. не е споделяла да е била против тегленето на този заем, или да е била принуждавана от П., те нямали 3 достатъчно други пари и затова изтеглили кредита. И., след като се разделили, не е давала пари на П. за погасяване на кредита, П. направил ремонти на апартамента.

Описаната фактическа обстановка е възприета от съда след анализ на всички събрани по делото доказателства, като кредитира всички представени от страните писмени доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК и гласните доказателства на разпитания по делото свидетел.

Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувал граждански брак, по време на който двамата съпрузи, като заемополучатели са подписали документи и са изтеглили потребителски кредит в размер на 5000 евро от банка БНП Париба, както не е спорно и че ищецът го е изплатил. Ответницата оспорва, че е получила заемната сума, която била преведена по карта на ищеца и твърди, че е подписала под страх от домашно насилие, като заемът бил изтеглен за лични нужди на ищеца.

Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството (храна, материали, разходи), за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал нужди на семейството.

Тази законова презумпция е оборима, но в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на семейството, доколкото както законодателят в текста на разпоредбата, така и съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни нужди.

В конкретния случай ищецът претендира заплащане на половината от платените от него суми по кредита за периода на фактическата им раздяла от м.юни 2020 г. до 06.07.2021 г., когато бил окончателно погасен. Следва да се отбележи обаче, че страните са били в брак от момента на сключване на договора, както и през част от времето на погасяването на заема, който е бил погасен около три месеца след постановяване на решението за развода от 08.04.2021 г. В този смисъл за периода, докато е траел бракът между страните, единият съпруг, дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл.

21 ал. 2 от СК съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Няма спор по делото, че от фактическото 4 съпружеско съжителство преди брака на страните се е родило дете, като именно ответницата е ползвала отпуск по майчинство и тя е поела преките и непосредствени грижи за него. Следователно нейният принос по погасяване на общото задължение се е изразявал в осъществяваните от нея грижи за домакинството и детето, поради което тя не дължи връщане на платените от съпруга й суми. Това е справедливото разрешение на въпроса и то е както житейски логично, така и законосъобразно, с оглед принципа за приноса на всеки един от съпрузите в разпределянето на семейните задължения. Затова дори не е необходимо докато страните са били в брак да се изследва въпросът дали парите от кредита са били изразходвани за семейни нужди, защото при всички положения платилият съпруг не може да търси от другия за този период връщане на половината от средствата, послужили за погасяване на дълга.

Необходимо е обаче да се отбележи, че съдебната практика допуска изключение от този принцип - че през цялото време, докато трае бракът, не може да се претендира връщане на платените от единия съпруг средства, поети за общи семейни нужди и подобно изключение представлява трайната фактическа раздяла. Тя е такова обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тази постановка, отнесена към спора по настоящото дело, следва да се направи извод, че погасените от ищеца за периода след фактическата раздяла със средствата от трудовите му възнаграждения вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. По отношение на фактическата раздяла, в исковата молба е посочен началния момент- м.юни 2020 г., като това обстоятелство не е оспорено с отговора, а и то се установява от писмени доказателства по делото: решение №260045/08.04.2021 г. по гр.д. №108 от 2021 г., на Кубратски Районен съд, с което е прекратен брака, в което датата 12.06.2020 г. е посочена като момента, в който ответницата е напуснала семейното жилище и след това ищецът я е посетил еднократно, за да си вземе лични вещи, но вече двамата не са съжителствали съвместно. При това положение, следва извода, че до този момент СИО е съществувала между страните, като след това те се разделят, преустановяват този тип общи отношения в домакинството, които са имали до момента и продължават самостоятелно, макар и формално още бракът между тях да не е бил прекратен. Няма данни по делото след раздялата страните да са имали общ бюджет, да са го разходвали заедно или всеки от тях да е участвал със свой принос при задоволяване на нуждите на семейството. Така общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита след датата 12.06.2020 г. следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях трайна фактическа раздяла и липса на общо домакинство, които в крайна сметка са довели и до подаване на молбата за развод и постановяване на 5 съдебното решение за прекратяване на брака.

Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/295e7162-22cf-47ca-b216-656c56708e0a