Решение № 668 от 18.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 536/2024
- Вид
- Решение № 668
- Подписан
- 18.11.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл.12, ал.1 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл. 18, ал.1 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл. 19, ал.2 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл.20 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл.22, ал.1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 668 гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000536 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17608/25.03.2022год. на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ срещу Решение № 182/02.03.2022год., постановено по т.д.№ 1967/2021од. на СГС, с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу Сдружение „ Български олимпийски комитет „ конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна поради незаконосъобразност на решението ,взето на общо събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет „,проведено на 07.09.2021год.- за прекратяване на членството на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ в Сдружение „ Български олимпийски комитет“.
В жалбата се поддържа че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Неправилно първоинстанционния съд бил приел наличието на соченото в атакуваното решение на ОС на сдружение БОК основание за изключването на ищеца ,тъй като такова не било предвидено в Устава . В чл. 24 от Устава били закрепени основанията за изключване от БОК, а в случая нито едно от тях не било налице. Сочи се като необоснован извода на съда, че ищецът е членувал в БОК като спортна организация с лиценз , доколкото по делото липсвали доказателства установяващи основанието на членството. В Устава не БОК не било посочено че членството е именно поради притежанието на спортен лиценз и притежаван статут на федерация, от където да следва че загубата на лиценз или статута на федерация е основание за прекратяване на членството. Не била спазена и процедурата по чл. 25 от Устава , което било само по себе си основание за нищожност на решението на Общото събрание . Твърди се неправилност на извода на съда че атакуваното решение на Общото събрание на БОК има декларативно действие и че отнемането на лиценза на ищеца не води до автоматичното прекратяване на членството му в БОК . Отнемането на лиценза от Министъра на младежта и спорта била административна процедура и нито в ЗФВС , нито в Устава на БОК било предвидено това да води до автоматично прекратяване на членственото правоотношение . Отнемането на спортния лиценз на ищеца не водело и до невъзможност последният да отговаря на условията и на изискванията за членство по чл.16, ал.2 от Устава, тъй като това изискване било валидно за националните федерации, но не и до другите субекти , 1 кандидатстващи за членство в БОК. Дори при отнет лиценз спортната федерация продължавала да извършва дейност като сдружение и нямало пречка в това си качество да участва активно в БОК.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на БОК, взето на проведено на 07.09.2021год. и да бъде възстановено членството на Сдружение „Българска федерация триатлон“ в БОК.
В подаден от Сдружение „ Български олимпийски комитет „ писмен отговор се поддържа , че обжалваното решение е правилно и обосновано и се прави искане да бъде потвърдено. Сочи се , че в Устава на БОК и чл. 18, ал.1 от ЗФВС ясно и точно бил регламентиран статута на спортните федерации и че последните като такава, с оглед осъществяване на тяхната цел, следва да имат спортен лиценз. В чл.13 от Устава на БОК били посочени лицата, които могат да бъдат членове на БОК, а в чл. 16-критериите за приемане на членове, поради което и отнемането на лиценза на ищеца го лишава от възможността за членство в БОК. Това било така, тъй при отнет лиценз ищецът не само че не отговарял на изискването за членство, но и бил изпаднал в невъзможност да осъществява основните си административни функции. Отнемането на лиценза го лишавало от качеството „ спортна федерация“, а то било определящо за членството му в БОК. Като правилен се сочи извода на първоинстанционния съд относно характера на атакуваното решение на ОС на БОК .Тъй като към момента на вземане на оспорваното решение на ОС ищецът е бил с отнет лиценз, то решението за прекратяването на неговото членство имало само оповестителен характер.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл.25, ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ против решение , взето на проведено на 07.09.2021год. Общото събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет “, с което е прекратено членството на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ в БОК.
В исковата молба се твърди незаконосъобразност на взетото решение поради това , че не са били налице установените в устава на Сдружение „Български олимпийски комитет„ предпоставки за изключването на Сдружение „ Българска федерация Триатлон“ като член на сдружението и поради това, че в нарушение на чл.25 от Устава изключването е осъществено без да е изпратено становище на изпълнителното бюро за обяснения до ищеца и за мнение до съответната международна федерация. Сочи се , че нито в Устава на БОК, нито в закон наличието на спортен лиценз не е закрепено като условие за членството на спортната федерация в БОК, както и че отнемането на спортния лиценз не бил предвидено като пречка за участие в БОК , респ. като причина за изключване на член от БОК. Твърди , че предпоставките за прекратяване на членството в БОК били разписани в чл. 24 от Устава на сдружението и в случая те не били налице. Нарушена била и предвидената в чл.25 от Устава процедурата при изключването, тъй като на ищцовото сдружение не била предоставена възможност да даде обяснения, които обяснения , заедно със становището на изпълнителното бюро на БОК да са изпратени до съответната международна федерация за съгласуване.
Ответното сдружение оспорва иска като неоснователен. Сочи че тъй като на ищцовото сдружение, като спортна федерация, е отнет лиценза от Министъра на младежта и спорта , то той е загубил качеството си на спортна федерация и възможността да администрира спорта триатлон на национално и международно ниво. Притежанието на спортен лиценз предпоставяло членството на ищеца в БОК съгласно чл. 13 от Устава на сдружението и респ. отнемането на лицензапрекратяването на членството му в сдружението.
По предявения иск по чл.26, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което го е отхвърлил като неоснователен .
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящия си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустимо предявен от член на ответното сдружение и в установения от закона преклузивен срок иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Потестативното право да искат отмяна на решения на общото събрание с конститутивния иск по чл. 25,ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ принадлежи на членовете на сдружението, които притежават това качество към датата на вземане на обжалваното решение. В случая ищцовото сдружение е било член на ответното 2 сдружение към 07.09.2021год. и това обстоятелство не е спорно между страните, от където следва че притежава активна процесуална легитимация да иницира пред съда проверка за законосъобразност на взетите решения на проведеното на 07.09.2021год. ОС на Сдружение “ Български олимпийски комитет. Искът е предявен и в преклузивния по ал.6 на чл. 25 от ЗЮЛНЦ срок. По делото няма данни кога ищецът е узна за решенията , взети на проведено на 07.09.2021год.
ОС, поради което за начална дата на преклузивния срок следва да се счита датата на неговото провеждане. Така , едногодишният срок за предявяване на конститутивния иск изтича на 07.09.2022год, а е предявен на 05.10.2021год., тоест в преклузивния срок по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Обжалваното решение освен допустимо е и правилно. За основателността на исковата претенция първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Правните изводи са изведени от установената от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства фактическа обстановка и са направени в съответствие със ЗЮЛНЦ , ЗФВС и Устава на сдружението .
По оплакванията във въззивната жалба настоящия съдебен състав намира следното :
С предявения конститутивен иск по чл. 25, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ се иска отмяна на взето на проведено на 07.09.2021год. решение на Общо събрание на Сдружение „ Български олимпийски комитет “, с което е прекратено членството на ищцовото сдружение в БОК. В решението е посочено, че членството се прекратява поради отнетия спортен лиценз на ищцовото сдружение, довело до отпадане на качеството му на „ спортна федерация“ и поради това , че в резултат от отнетия спортен лиценз сдружението вече не отговаря на изисквания за членство в БОК.
От начина на оформяне на взетото решение и изложените в него мотиви обосновано може да се изведе , че основанието за прекратяване на членството на ищцовото сдружение в БОК не се субсумира под фактическия състав на нито едно от основанията за изключване на членове на БОК , предвидени в чл. 24 от Устава на Сдружение „ Български олимпийски комитет“. В чл. 23 от Устава е предвидено , че членството в БОК се прекратява с едностранно писмено волеизявление, отправено до Изпълнителното бюро на БОК, със смъртта или поставянето под пълно запрещение на физическото лице, с изключването, с прекратяването на юридическото лице- член на БОК и с прекратяването на БОК. В чл.24 от Устава на БОК е предвидено , че решението за изключване се взима от Общото събрание на БОК в няколко хипотези – при грубо нарушаване на Устава на БОК и / или на Олимпийската харта и/или на Етичния кодекс на МОК или неизпълнение на решенията на неговите органи, които правят по-нататъшното членство несъвместимо, при увреждане престижа на БОК и на неговите членове, при неизпълнение на задължението за плащане на членски внос, при системно неучастие в дейностите на БОК, при неучастие в три последователни заседания на общото събрание , без основателна причина и при прекратяване членството или изключване от МОК на член или почетен член на МОК. Нито едно от така предвидените в чл. 24 от Устава на БОК основания за изключване на член на БОК не е обективирано в оспореното решение на Общото събрание на БОК, поради което и предвид мотивната част на решението / с оглед липсата на изрично позоваване на уставни или законови разпоредби / настоящият съдебен състав счита, че формулираното в него основание за прекратяване членството на ищцовото сдружение в БОК попада под хипотезата на „ отпадане на членство“ по т.5 от чл.22, ал.1 от ЗЮЛНЦ. По тези съображения , дори и при констатирана липса на основанията по чл.24 от Устава на БОК за изключване на ищцовото сдружение като член на БОК и констатирано нарушение на процедурата по чл. 25 от Устава, така установеното не би довело до извод за твърдяната от ищеца материална незаконосъобразност на атакуваното решение на общото събрание на БОК. С последното е прекратено членството на ищцовото сдружение в БОК поради отпадане на членството му, а не поради изключването му на някое от основанията по чл. 24 от Устава на БОК. Предвид на това конститутивната искова претенция не би могла да бъде уважена на нито едно от заявените основания, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.
В чл.3 от Устава на Сдружение „ Български олимпийски комитет“ е посочено, че БОК е сдружение с нестопанска цел, което обединява българските спортни федерации, национални спортни организации, регистрирани като юридически лица и дееспособни физически лица. В чл.
13, ал.2 от Устава е посочено, че членове на БОК са : членът или членовете на МОК за България, ако има такива, Националните олимпийски федерации, които са регистрирани като юридически лица по ЗЮЛНЦ и са свързани със съответните им международни федерации, най-малко двама спортисти, избрани от комисията на спортистите на БОК, учредена в съответствие с насоките на МОК, измежду спортистите, които са участвали в поне едно от последните три издания на 3