Решение № 260021 от 20.10.2020, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ гр.

Луковит, 20.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 332 по описа за 2019., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.М.Р. с ЕГН ********** *** против

Наказателно постановление № 11-0001170/15.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.

3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т.

1 вр. ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление и се моли за отмяна му.

Жалбоподателят взема участие в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Р.М., която поддържа жалбата. В писмени бележки навежда подробни съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - директора на ДИТ -

Ловеч взема участие в съдебното заседание лично. Оспорва жалбата. Представя писмени бележки, в които навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за потвърждаването му.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 10.07.2019 г. служители на ДИТ - Ловеч, сред които В.П.Ц. на длъжност "ст. инспектор", извършили проверка в обект - магазин, находящ се в гр. Луковит, улС.*, експлоатиран от собственика - жалбоподателя Н.М. С. При проверката била изискана и не била представена документация по оценяване на риска за здравето и безопасността, която да обхваща работните места, работното оборудване и помещенията на експлоатирания от жалбоподателката обект. Последната заявила, че такава оценка въобще не е изготвяна. Това обстоятелство /че не е изготвена оценка на риска/ жалбоподателката отразила и в т. 16 от попълнената от нея идентификационна карта. При проверката бил съставен и протокол за оглед, в който е отразено, че не е изготвена оценка на риска, не са изготвени протоколи от измервания фактори на работната среда и ел. безопасност, както и че в обекта е заварена собственика Н.Р..

С писмо, получено от жалбоподателката на 12.07.2019 г. /видно от известие за доставяне/ последната била поканена да се яви на 31.07.2019 г. в ДИТ - Ловеч за съставяне на АУАН за нарушение по ЗЗБУТ.

На посочената дата - 31.07.2019 г. жалбоподателката не се явила и св. В.П.Ц. в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, и в присъствието на свидетелите И.Д.Б. и В.И.В. въз основа на констатациите от проверката съставила АУАНН № 11-0001170, в който отразила, че Н.М.Р., в качеството си на физическо лице, работещо за своя сметка, е извършила нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като към 10.07.2019 г. не е извършила оценка на риска за здравето и безопасността, включваща работните места, работното оборудване и помещения, в експлоатирания от лицето обект - магазин в гр. Луковит, улС.*. Актосъставителят е приел, че с това си деяние жалбоподателката е нарушила чл. 3, т. 2, т. 3 и т.

4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал.

5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

По реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН чрез кмета на Община Луковит АУАН е предявен на жалбоподатеката и подписан от последната на 11.09.2019 г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 413, ал. 1 от КТ на жалбоподателката, в качеството й на физическо лице, работещо за своя сметка, е наложена глоба в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в съдебния протокол, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя В.П.Ц., която потвърждава фактическите констатации в акта, свидетелите по съставянето на акта И.Д.Б. и В.И.В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни длъжностни лица съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ.

Съдът напълно споделя доводите наведени от процесуалния представител на жалбоподателя и изтъкнатите аргументи го мотивират да счете, че НП е незаконосъобразно, тъй като в производството при налагането на административната санкция е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

За да е гарантирано правото на защита на наказаното лице, от съществено значение е наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация на нарушението.

Затова и в НП между словесното описание на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно единство, за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая това не е спазено.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката по чл. 413, ал. 1 от КТ в качеството й на физическо лице, работещо за своя сметка за това, че към датата на проверката не е извършила оценка на риска за здравето и безопасността, включваща работните места, работното оборудване и помещения, в експлоатирания от лицето обект "Магазин" в гр. Луковит, улС.*.

Както в АУАН, така и

НП, като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

Разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗЗБУТ изисква, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места.

Разпоредата на чл. 16, ал. 5 от същия закон вменява на лицата, работещи сами за своя сметка или в съдружие с други, задължение да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

При сравнение на двете разпоредби очевидна е разликата както в разписаните задължения, така и в техния техния адресат.

Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска, според чл. 17 от ЗЗБУТ, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването - НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

В разпоредбата на чл. 3 от цитираната наредба са посочени факторите, които следва да обхване оценяването на риска, като в т. 2, т. 3 и т. 4 са посочени работното оборудване, помещенията и работните места, а разпоредбата на чл. 4, ал. 1 посочва, че оценката се извършва от работодателя.

В случая в описателната част и диспозитива на НП е посочено, че жалбоподателката е физическо лице, работещо за своя сметка, а същевременно като нарушени са посочени законови разпоредби, вменяващи задължения на работодателя - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал.

1 от Наредба № 5.

От друга страна не са събрани доказателства, които да налагат извода, че жалбоподателката Н.Р. може да се квалифицира като работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, а от там и като нарушител на посочените нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал.

1 от Наредба № 5.

Същевременно като привръзка към чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ е посочена и разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, вменяваща задължения на лицата, работещи сами за своя сметка да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

Налице е противоречиво и неясно описание както на нарушението, така и на нарушените законови разпоредби. При така изброените в НП като нарушени множество правни норми, противоречащи си една на друга, не става ясно какво нарушение е приел АНО да е извършила жалбоподателката и в какво качество, а оттам и коя е приложимата санкционна норма.

Съдът изцяло споделя изложените в този смисъл доводи на процесуалния представител на жалбоподателката в представените писмени бележки.

С оглед на гореизложеното съдът намира проведеното административнонаказателно производство като незаконосъобразно на процесуална основа. Изложените до тук процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават основните функции на акта /обвинителна/ и наказателното постановление /наказваща/, както и са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, свързана с възможността му да разбере в извършване на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може да организира и реализира в пълна степен защитата си. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. Присъждането на такива е поискала единствено жалбоподателката чрез процесуалния си представител, който е направил искане в писменото становище за присъждане на разноски сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие. В последния е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено при сключване на договора на 21.01.2020 г. заплащане на 50 лева, а останалите са платими до 31.03.2020 г. Съдът приема, че е доказано реално заплащане само на 50 лева, доколкото не са представени доказателства за заплащането на остатъка от уговореното възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-0001170/15.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на Н.М.Р. с ЕГН ********** *** на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.

3, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска вр. чл. 16, ал. 1, т.

1 вр. ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

ОСЪЖДА Дирекция

"Инспекция по труда" със седалище гр. Ловеч, бул. България № 10 да заплати на Н.М.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 50 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: