Решение № 47 от 10.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500611 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №771 от 23.06.2025г., постановено по гр.дело №2807/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от К. Н. Т. с ЕГН:**********, от гр.******, ул.“*******“№37, ет.3, против „Пантема 1“ЕООД, ЕИК 205207880, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Атон“№1А, бл.6, ет.5, ап.26, иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 24.10.2018г., с който „Пантема 1“ЕООД е поело задължението да построи и продаде на К. Н. Т. следния недвижим имот: ателие №7 на ет.4, кота +8,10м със застроена площ от 36,30кв.м., както и 1,565% идеални части от общите части на сградата, който обект по кадастралната карта на гр.Пловдив представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, адрес на имота: гр.Пловдив, ул.“Сочи“№2-4, ет.4, ателие 7, с предназначение на 1 самостоятелния обект – ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 35,30кв.м., прилежащи части – 1,565% идеални части от общите части на сградата, граници на обекта: на същия етаж - ***,

***, под обекта - ***, над обекта ***.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят К.

Н. Т., която чрез тогавашния й пълномощник адв.С.Я. го обжалва като неправилно по съображения да е направила повечето вноски по договора и моли за отмяната му и постановяване на ново, с което предварителния договор да бъде обявен за окончателен.

Въззиваемата страна „Пантема 1“ЕООД е подала чрез управителя И.М. писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност, поради това, че не е доказано той да е собственик на процесния самостоятелен обект, и претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от К. Н. Т. против „Пантема 1“ЕООД иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 24.10.2018г. предварителен договор, по силата на който дружеството се е задължило да построи и да й предаде самостоятелен обект в сграда, представляващ ателие №7 в гр.Пловдив, ул.“Сочи“№2-4, ет.4.

Искът се основава на твърдения цената по договора да е уговорена на 26450 евро, платими по банков път на вноски от по 2460 евро, първата от които след издаване на разрешение за строеж, следващите при изграждане на всеки от седемте етажа, деветата при снабдяване на сградата с акт 14 и десетата при снабдяване на сградата с акт 16, за чието изграждане бил уговорен 24-месечен срок, считано от датата на издаване на строителна линия, като уговорили да сключат окончателен договор при издаване на акт 14 за сградата и заплащане на 90 процента от вноските, при посочена степен на завършеност. С анекс от 21.12.2018г. към предварителния договор било уговорено увеличение на размера на вноските, като от втора до десета Т. следвало да заплаща същите в 2 размер от 2665 евро. В периода 21.12.2018г.-22.12.2019г. тя платила общо 41295,34лв. На 11.02.2020г. ответникът се снабдил с акт 14 за сградата, но не я въвел в експлоатация, защото не била довършена съобразно уговореното в предварителния договор. Поради това, ответникът не поканил Т. да сключат окончателен договор, при което да му заплати остатъка от цената, а се укрил.

За издадения акт 14 Т. разбрала чак на 14.08.2024г., когато намерила обявлението за публична продан на ателието по изп.дело №20249080400430 на ЧСИ Бойка Андреева.

С отговора на исковата молба ответникът „Пантема 1“ЕООД е признал иска и е заявил, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като многократно е имал готовност и е водил разговори за прехвърляне на недвижимия имот.

С първоинстанционното решение е прието, че тъй като ищецът Т., въпреки дадените й изрично с определението по чл.140 от ГПК указания, не е представила доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, съдът не може да обяви сключения между страните предварителен договор за окончателен.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Представен е сключения между страните предварителен договор от 24.10.2018г. за продажба на процесното ателие с анекс от 21.12.2018г. към него, чието обявяване за окончателен се претендира.

Представени са и платежни нареждания и вносни бележки за заплатени от ищеца на ответника вноски от общо 41295,34лв. по процесния предварителен договор.

Във въззивното производство е представен от жалбоподателя и приет като доказателство Нотариален акт №110, том VII, рег.№6211, дело №1215/2018г. на нотариус Светлана Запрянова, обективиращ договор от 26.11.2018г., с който на ответното дружество „Пантема 1“ЕООД е учредено право на строеж върху конкретни обекти от предвидената за изграждане жилищна сграда с подземни гаражи, сред които и процесното ателие №7.

Представени са и Разрешение за строеж №30/29.10.2018г. и удостоверение от 3

02.02.2023г. на Община-Пловдив, район „Източен“, според което сградата е със степен на завършеност от 100% - над груб строеж и довършителни работи, като за нея е представен акт обр.14 от 11.02.2020г. Посочените доказателства установяват собствеността на ответното дружество като продавач по процесния предварителен договор върху процесното ателие към момента на завършване на сградата в груб строеж, според издадения акт 14.

В производството по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД съдът, включително въззивният като такъв по същество на спора, действа като нотариус и, съгласно чл.363 от ГПК, е длъжен да провери дали отчуждителят е собственик на имота към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка с исковата молба е представено цитираното в нея обявление, с което процесното ателие е било изнесено на публична продан по изп.дело №438/2024г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева за периода от 16.08.2024г. до 16.09.2024г. В същото е отразено, че върху обекта е вписана по това изпълнително дело първа по ред възбрана на дата 07.06.2024г. Настоящата искова молба е вписана на 22.08.2024г. Според представеното във въззивното производство от трето за процеса лице и прието като писмено доказателство по изрично искане на жалбоподателя в проведеното на 16.02.2026г. открито съдебно заседание постановление за възлагане от 28.11.2024г. по цитираното изпълнително дело, на проведената втора по ред за периода от 25.10.2024г. до 25.11.2024г. публична продан процесното ателие е възложено на А.Р.К., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 28.12.2024г. и е вписано на 07.01.2025г.

При тези обстоятелства е видно, че към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство ответникът вече не е собственик на процесното ателие, тъй като в рамките на проведеното принудително изпълнение спрямо ответното дружество като длъжник то е възложено на обявения за купувач на проведената втора по ред публична продан с влязло в сила постановление. Според чл.496,ал.2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. На взискателите, според чл.453,т.2 от ГПК, са непротивопоставими решенията по исковите 4 молби, подлежащи на вписване, каквато, съгласно чл.114,б.Б от ЗС, е исковата молба за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, които не са били вписани преди възбраната, какъвто е и настоящия случай, предвид установеното вписване на настоящата исковата молба след вписването на възбраната по изпълнителното дело, по което е възложен процесния имот. Съответно на ищеца по исковата молба по чл.19,ал.3 от ЗЗД не могат да се противопоставят придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването на исковата молба, каквато възбрана в случая е вписана преди исковата молба. При това положение придобитото от купувача на публичната продан право на собственост върху ателието е противопоставимо на ищеца.

Тъй като правото на собственост върху имота е придобито от трето лице – купувач от публична продан, и то е противопоставимо на правото на купувача по предварителния договор, същият не може да бъде обявен за окончателен, тъй като ответникът като продавач по него не е собственик на този имот.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея първоинстанционно решение като правилно по резултат.

Искането на ответника за присъждане на разноски за въззивното производство, каквито е заплатил за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2025г., е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водеща за отговорността за разноски е идеята за неоснователно предизвикване на правния спор.

Неоснователното предизвикване на правния спор в общия случай на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК произтича от резултата по делото. По изключение отговорността за разноски се поема от страната, неоснователно предизвикала правния спор, независимо от резултата по делото. В тази връзка разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, касаеща претенциите и на двете страни за разноски, повелява възлагането им върху ищеца дори и при уважаване на иска му, при което направените от него остават за негова сметка и не следва да се присъждат в тежест на ответника, а направените от последния са за сметка на ищеца, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, съответно – ищецът неоснователно е повдигнал и поддържал 5 правния спор. В случая безспорно с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и отхвърлянето на иска се дължи на неговото поведение, вследствие на което се е стигнало до публична продан на процесния имот, препятстваща уважаването на иска.

Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №771 от 23.06.2025г., постановено по гр.дело №2807/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Пантема 1“ЕООД за присъждане на разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500611 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №771 от 23.06.2025г., постановено по гр.дело №2807/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от К. Н. Т. с ЕГН:**********, от гр.******, ул.“*******“№37, ет.3, против „Пантема 1“ЕООД, ЕИК 205207880, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Атон“№1А, бл.6, ет.5, ап.26, иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 24.10.2018г., с който „Пантема 1“ЕООД е поело задължението да построи и продаде на К. Н. Т. следния недвижим имот: ателие №7 на ет.4, кота +8,10м със застроена площ от 36,30кв.м., както и 1,565% идеални части от общите части на сградата, който обект по кадастралната карта на гр.Пловдив представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, адрес на имота: гр.Пловдив, ул.“Сочи“№2-4, ет.4, ателие 7, с предназначение на 1 самостоятелния обект – ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 35,30кв.м., прилежащи части – 1,565% идеални части от общите части на сградата, граници на обекта: на същия етаж - ***,