Решение № 320 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500303 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба депозирана от Л. Д. К. с ЕГН-**********, против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело №20158240403214 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№153656/10.12.2025г., с което се прекратява частично изпълнителното производство по отношение на вземането произтичащо по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.

№10088/2014г., а по отношение на вземането, материализирано в изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№16720/2013г. по описа на ПРС, изпълнителното производство остава висящо. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че съпругът на жалбопадателката – длъжник в изпълнителното производство е починал, а тя е направила отказ от наследството му, както и че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, без изрично конкретен период от време. Като основание за прекратяване на изпълнителното производство, жалбоподателят се позовава на изтекла обща погасителна давност от десет години. Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът да 1 постанови, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е прекратено.

Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнителното производство Агенция за събиране на вземанията ЕАД и ТД НАП **** не взимат становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Константин Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Постановление с изх.№15365610.12.2025г., с което ЧСИ К.Павлов е отказал да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20158240403214 по описа на последния с район на действие ПОС, т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 09.09.2015г. по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ АД , на основание на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 23.10.2013г. от ПРС въз основа на Заповед за изпълнение

№10348/22.10.2013г. по ч. гр.д.№16720/2013г. по описа на ПРС срещу длъжниците Г. Т. Т. и Л. Д. К. за събиране на парично вземане .

По повод постъпила молба с вх.№141298/25.11.2025г. за прекратяване на изпълнителното производство, поради смърт на длъжника Г. Т. Т., съпруг на Л. Д. К. и направен отказ от последната от наследството на съпруга и, е прекратено частично изпълнителното производство по отношение на вземането произтичащо по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.

№10088/2014г., а по отношение на вземането, материализирано в изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№16720/2013г. по описа на ПРС, изпълнителното производство остава висящо, с мотиви, че частичното прекратяване се дължи на направен отказ от наследство на Г. Т. от 2 наследниците му и липса на недвижимо имуществона негово име, а касаещо вземането по ИЛ по ч.гр.д.№16720/2013г. на ПРС, отказът на жалбоподателката е приет за неотносим, тъй като същата е солидарен длъжник по изпълнителния лист.

Оплакванията срещу постановения от ЧСИ акт са че срещу жалбоподателката като длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, без конкретизиран период и че е изтекла обща погасителна давност от десет години, което е основание за прекратяване на изпълнителното производство..

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.

Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

3

В конкретния случай жалбоподателката и Г. Т. са съпрузи и солидарни длъжници. След смъртта на съпругът и, жалбоподателката се е отказала от наследството му, което обстоятелство е взето предвид от съдебния изпълнител и изпълнителното производство е продължило по отношение на жалбоподателката, но не като наследник на Г. Т., а в качеството и на солидарен длъжник. От данните по делото се установява, че от образуване на изпълнителното производство на 09.09.2015г. до 03.07.2023г. периодично взискателят е искал от ЧСИ извършването на конкретни изпълнителни способи. На 16.04.2025г. взискателят е подал молба да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. К..

На 23.04.2025г. е починал длъжника Г. Т. Т., предвид на което и с оглед направения от жалбоподателката отказ от наследството му, взискателят е насочил изпълнението по отношение на Л. К., но не в качеството и на наследник , а в качеството и на солидарен длъжник. Видно от данните по делото със запорно съобщение от 17.10.2025г. е наложен запор върху всички банкови сметки и депозити, открити на името на длъжника, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети до размер на сумата от 10 733.28лв. Постъпил е отговор с изх.№2534-1/28.10.2025г. от Токуда Банк ЕАД, че жалбоподателката е клиент на банката и е наложен запор до размера посочен в запорното съобщение.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния спрямо длъжника Л. К., което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, поради което не би могъл да се направи обоснован извод, че изпълнителното производство се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният 4 срок е изтекъл.

Що се касае до наведените доводи, че е изтекла десет годишна погасителна давност, следва да бъде отбелязано, че изтичането на погасителна давност, от една страна не е след изрично изброените основания за прекратяване на изпълнителното производство, а от друга - не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява дали е изтекла погасителна давност по отношение на вземането предмет на изпълнителното производство. Изтичането на такава, следва да бъде установено по общия исков ред с влязло в сила съдебно решение. Ето защо наведения довод се явява неоснователен.

Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на жалбоподателката се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Л. Д. К. с ЕГН**********, против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело №20158240403214 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№153656/10.12.2025г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5