Определение № 14914 от 20.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14914 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110150325 по описа за 2025 година

Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба от В. С. К. срещу М. С. И..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който прави възражение за недопустимост на производството по делото, което мотивира със съображения, че между страните не е налице съсобственост, а всяка от съделителките била едноличен собственик на самостоятелен обект – етаж, в жилищната сграда, съгласно постигнато помежду им съгласие за разпределение на ползването. Счита, че искът не е а делба, а за разпределение на ползването на дворното място и общите части на сградата, при което като страна- задължителен необходим другар, в производството по делото следвало да участва и вещният ползвател на имота.

Съдът намира, че на ищеца се следват указания за допълване на фактическите му твърдения досежно изградените в имота постройки за допълващо застрояване.

По възраженията и направените доказателствени искания, направени от страните:

Неоснователно е релевираното от ответника възражение за недопустимост на производството по делото. Преценката за допустимост на предявения иск за делба следва от изложените от ищеца твърдения с исковата молба. В случая доколкото ищецът твърди, че между страните е налице съсобственост и формулира искане за прекратяване на това правно положение, искът за делба е процесуално допустим. Наличието на съсобственост подлежи на преценка с акта по същество на спора, като отсъствието на такава не обуславя извод за недопустимост, а за неоснователност на иска за съдебна делба. Вещният ползвател на имота няма качеството на задължителен необходим другар в производството по съдебна делба, поради което не следва да се конституира в процесуално качество в настоящия съдебен процес.

Документите, представените с исковата молба и с отговора, са относими към 1 предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

По искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след изясняване фактическите твърдения на страните, което е необходимо за извършването на дължимата се преценка за допустимост и относимост.

Следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да допълни фактическите си твърдения, като уточни; кога и от кого твърди да са изградени наличните в имота постройки за допълващо застрояване, както и изграден ли е гараж като самостоятелен обект на правото на собственост в сутерена на жилищната сграда или другаде в поземления имот и иска ли същият да бъде допуснат до делба като приведе и петитума на исковата си молба в съответствие с внесените уточнения.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства по делото.

ОТЛАГА за първото по делото заседание произнасянето на съда доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техчническа експертиза. по

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.05.2026 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по искова молба от В. С. К., уточнена с молба с вх. № 376888/18.11.2025г. срещу М. С. И., с която е предявен иск за съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентфикатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-*****/02.09.2025г. на Изпълнителния директор на АГКК, ,находящ се в с. Х, район Х, на адрес ул. Х,с площ от 741 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с идентификато по предходен план 1172, квартал 83, парцел I , при съседи поземлен имот с идентификатор ************, поземлен имот с идентификатор ************, поземлен имот с идентификатор ************* и поземлен имот с идентификатор **************, ведно с построените в имота: жилищна 2 сграда с идентификатор ***********.1 с площ от 99 кв.м., брой етажи 3, състояща се от сутерен, състоящ се от две мазета и укритие, първи етаж - стая, хол, кухня, баня и тоалетна и втори етаж – хол, кухня, баня и тоалетна, и гараж; сграда-постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***********.2 със застроена площ от 19 кв.м., сградапостройка на допълващо застрояване с идентификатор ***********.2 със застроена площ от 43 кв.м. и сграда-постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***********.3 със застроена площ от 43 кв.м. и сграда-постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***********.4 със застроена площ от 21 кв.м.

Ищецът твърди, че се легитимира като титуляр на правото на собственост върху 1/2 идеална част от делбените имоти по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №19, том VII, рег. № 40889, дело №1109/2016г. Твърди, че по силата на същия договор ответникът придобил правото на собственост върху останалата ½ идеална част от правото на собственост върху имотите. Страните не можели да постигат съгласие за подялбата на имотите. От поземления имот можели да се образуват два самостоятелни имота, като в тази връзка представя проект за мотивирано предложение за изменение на плана за регулация. Според ищеца по действащия застроителен план не се запазвали трите сгради- допълващо застрояване. При така изложените твърдения отправя исканията си към съда за допускане на делбата при квоти по ½ ид.ч. от правото на собственост за всеки от двамата съделители. Не претендира разноски.

В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът признава, че между страните е възникнала съсобственост при равни квоти на посоченото от ищеца придобивно основание. Твърди, че сградата се състои от две жилища, които заемали всеки един от жилищните етажи и били самостоятелни обекти. Към всяко от двете жилища принадлежало и мазе, разположено в сутерена на сградата, където се намирал и трети самостоятелен обектгараж, който по волята на страните не се ползвал по проектното си предназначение, а служел като обслужващо помещение – склад, към жилищата. Твърди, че при дарението било разпределено ползването върху самостоятелните обекти на всеки от жилищните етажи, като действителната воля на страните по сделката била всяка от дарените да получи право на собственост върху самостоятелен обект. Счита, че ищцата е собственик на самостоятелния обект-жилище, заемащо целия втори етаж, а ответника – на жилището, заемащо целия втори етаж на жилищната сграда, от където извежда възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск за делба. Излага, че дворът не представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, а принадлежност към жилищата. Ето защо счита, че между страните е налице интерес от производство за разпределение на ползването, в което като задължителен необходим другар следвало да се конституира вещният ползвател на имота. Не претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от правно основание, в т.ч. размера на притежавания от 3 съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв. с равностойност 51,13 евро, но не по-малко от 25 лв. с равностойност 12,78 евро.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а – 85 на сто.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4