Решение № 371 от 17.06.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Силистра, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420101670 по описа за 2021 година

Ищецът М. В. М. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ТП ДЛС К. - Д., при когото изпълнявал длъжността „горски стражар“, а ответникът бил директор на същото ловно стопанство. С негова заповед № 300 от 18.09.2020 г. на ищеца било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, оспорено от него съдебен ред и отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 15 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 455 по описа на РС – Дулово за 2020 г. Ищецът счита, че неоснователното му обвиняване в извършването на сериозни дисциплинарни нарушения накърнило доброто му име сред неговите съседи, познати и колеги, които започнали да избягват контактите си с него и да демонстрират, че го считат за човек без морал и ценности, като дори след отмяната на уволнението у него останали негативните последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и недоверието на неговите колеги и приятели. Твърди, че ответникът, в качеството си на директор на ТП ДЛС К., предприел уволнението въпреки знанието, че работникът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което счита, че той носи отговорност за поведението си спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.

Поради тези причини моли съда да го осъди да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него болки и страдания, както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1705 лв., изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер на 600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено.

Претендира законна лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски 1 отново заедно със законната лихва върху тях от датата на извършването им до окончателното им плащане.

Ответникът Т. И. Т. изразява становище, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение. Счита, че в исковата молба не са изложени твърдения, че страните са общували помежду си в друго качество освен като директор и подчинен и че помежду им са съществували други правоотношения, извън служебното такова. От обстоятелствата, посочени в исковата молба, липсвали такива, обосноваващи личната отговорност на ответника, а произнасянето на ДРС относно незаконността на уволнението по смисъла на КТ не го приравнявало на деликт по ЗЗД.

Счита, че като директор на ТП ДЛС К. той е разполагал с правото да налага дисциплинарни наказания на работниците и служителите, поради което издаването на заповедта за уволнение не би могла да се третира като противоправно деяние. Счита, че липсва причинно – следствена връзка между неговото поведение и вредите (ако такива се установят), и е на мнение, че той не следва да отговаря за имуществените вреди на ищеца, тъй като претендираната сума от 1705 лв. е следвало да му бъде изплатена от работодателя – юридическо лице, а не от самия ответник. Счита, че спорът за законността на уволнението на ищеца е разрешен от съда със сила на присъдено нещо, както и че със съдебното решение съдът се е произнесъл и по иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради което правото му да търси отново такова обезщетение е преклудирано. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в трудови правоотношение с ТП Държавно ловно стопанство „К.“ – Д., при когото изпълнявал длъжността “горски надзирател МКЕ (мобилен контролен екип)“, а ответникът осъществявал ръководството на предприятието въз основа на договор за управление от 08.10.2018 г., прекратен с допълнително споразумение от 08.06.2021 г. Чрез заповед № 500 от 18.09.2020 г., издадена от ответника Т. в качеството му на директор на ТП ДЛС „К.“ – Д. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършено от него дисциплинарно нарушение, описано в заповедта по следния начин: „виновно бездействие, като не е изпълнил основни функции и задължения на горския стражар МКЕ – по чл. 273, ал. 1 ЗГ – за задържане на вещите, предмет на нарушението, при констатиране на нарушения по ЗГ със съставените актове № 2778 от 05.05.2020 г., № 2779 от 05.05.2020 г., № 2780 от 05.05.2020 г. и № 2781 от 05.05.2020 г. при проверка на 04.05.2020 г. в с. Н., извършена със съдействието на служители от Полицейски участък Г.“, както и „представяне на незаверени пътни листи № 542794 от 27.08.2020 г. с незаверени маршрути от инж. К. К. – лесоинженер и пътен лист № 542797 от 31.08.2020 г. с незаверени маршрути от заместващия инж. К. – Й. С. – техник лесничейство, където не става ясно защо не са подписани“. Ищецът е оспорил уволнението си по съдебен ред, като с решение № 15 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 455 по описа на РС – 2

Дулово за 2020 г. същото е било признато за незаконно поради налагането на дисциплинарното наказание след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С решението ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а работодателят бил осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа – (периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г.) в общ размер от 2663,46 лв. заедно със законната лихва.

Според показанията на свидетеля С.Ф., колега на ищеца, на 04.05.2020 г. техният горски екип получил сигнал за незаконно съхранявана дървесина в с. Н., въз основа на който била извършена проверка в четири имота от населеното място и в тях било установено държането на немаркирани дърва за огрев; съгласно данните, получени от проверените лица, дървесината им била предоставена от други служители на държавното горско стопанство.

Първоначално директорът на стопанството, ответник по делото, наредил да се продължи започнатата проверка, но впоследствие въпреки множеството проведени телефонни разговори със свидетеля той спрял да оказва съдействие на служителите си, а накрая им наредил да прекратят проверката и да се приберат, като не задържат откритата незаконна дървесина. В подобен смисъл със свидетеля били проведени телефонни разговори и от депутат от ГЕРБ, който му отправил заплахи, че ако не преустановят проверката „ще им разкатае фамилиите“. След 16 ч. на същия ден свидетелят и ищецът организирали среща с останалите си колеги и споделили с тях особеностите на ситуацията, както и получените заплахи, които включвали и предупреждение, че ще бъдат уволнени. Около 17,30 ч. – 18 ч. в телефонен разговор полицейският инспектор И.И. (също свидетел по делото) съобщил на свидетеля Ф., че е разговарял с директора на ловното стопанство, който дал съгласие да се довърши проверката, но когато самият свидетел се свързал с него, за да се организира превоза на дървесината, той продължил да настоява за нейното прекратяване. В крайна сметка на следващия ден 05.05.2020 г. двамата с ищеца довършили започнатата процедура и съставили актове за констатираните нарушения в с. Н., но други техни колеги, които следвало да установят сходни нарушения в с. П., повлияни от оказаното им въздействие, не предприели действия в тази насока, като не съставили никакви констативни протоколи или АУАН. При съставянето на АУАН ищецът и свидетелят Ф. не задържали дървесината, предмет на нарушението, поради устната забрана на директора – ответник по делото, и поради липсата на съдействие от негова страна, т.е. неосигуряването на транспорт и работници, които да извършат натоварването на дървения материал.

Като свидетел по делото бе разпитан и И.И., към този момент полицейски инспектор към Криминална полиция към РУ – Т., от чиито показания стана ясно, че на 04.05.2020 г. получил обаждане от горски служители на мобилен контролен екип за оказване на съдействие във връзка с открита незаконно съхранявана в частни дворове дървесина в село на територията на община Г.. Свидетелят И. установил собствениците на имотите и предоставил техните данни на ищеца и на свидетеля Фикрет с оглед вписването им актовете, които предстояло да бъдат съставени. Те започнали да изготвят актовете, но после прекратили дейността си, тъй като били отзовани от директора на предприятието според 3 собствените им думи, с които обяснили поведението си пред свидетеля И.. Последният се свързал с директора, който при проведения разговор му обещал, че неговите служители ще изпълнят задълженията си; същевременно установявайки забавянето при съставянето на актовете, както и неизземването на откритата незаконно съхранявана дървесина, свидетелят И. инициирал полицейска проверка, резултатите от която били предадени на прокуратурата.

По делото не стана ясно какви факти са били установени при тази проверка, тъй като свидетелят не си спомни резултата от нея, а никоя от страните не представи писмени доказателства за констатациите от извършването и за евентуално предприетите въз основа на тях действия на компетентните разследващи или правораздавателни органи.

По делото са представени 4 бр. АУАН (с номерата, посочени в заповедта за уволнение), съставени от ищеца на 05.05.2020 г. в с. Н., чрез които е констатирано, че лицата, техни адресати, съхраняват в дворовете си определено количество дърва от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена. От актовете става ясно, че чрез тях не са задържани материали и вещи, предмет или средство за извършване на нарушението, което е видно от нарочно отбелязване в самия документ. В обясненията си ответникът Т. заяви, че ищецът не е уволнен заради неизвозването на незаконната дървесина, тъй като предприятието със съдействието на разследващите полицаи следвало да организира това извозване, като за цел тази то разполагало с три трактора и общи работници. Той отрече обвиненията, че е давал нареждания за преустановяването на проверките и че е забранил задържането на дървесината, като уточни, че нарушението на ищеца се изразява в бездействието му да предаде дървесината на отговорно пазене на лицата, които са я съхранявали към този момент, което на свой ред съставлявало пречка за последващото изземване. Директорът обясни, че на следващия ден или на по – късен етап не са направени опити за изземването на дървесината именно поради обстоятелството, че тя не била предадена за отговорно пазене, което според него препятствало бъдещи действия по изземването, освен ако отново не бъдат съставени актове за установяване на незаконното съхранение.

Като свидетел по делото бе разпитан и К. К. – лесоинженер при ТП на ДЛС „К.“ – Д., който заяви, че преди уволнението на ищеца последният му съобщил, че едно от нарушенията, предмет на образуваното срещу него дисциплинарно производство, се изразявало в представянето на незаверени от него (от свидетеля К.) пътни листи. Свидетелят си спомнил, че пътните листи са му били представени за заверка от ищеца, но той пропуснал да я извърши, поради което се почувствал задължен да обясни грешката си пред директора Т., когото уведомил, че въпросният пропуск е лично негов.

По искане на ответника бяха разпитани свидетелите М. К., който по време на уволнението на ищеца работил като горска охрана в ТП на ДЛС „К.“ – Д., и С. А., работник към този момент в същото предприятие, от чиито показания стана ясно, че ответникът не е проявявал лошо отношение към ищеца или към друг служител в предприятието, а тъкмо напротив, се отнасял с уважение към всичките си подчинени. Според свидетеля К. последното не можело да се каже за самия ищец и за свидетеля Ф., които след 4 възстановяването си на работа публично се заканвали, че ще изгонят директора, ще го уволнят и ще го набият, като на свидетеля му станало известно, че причината за тяхното уволнение (между страните не е спорно, че свидетелят Ф. бил уволнен заедно с ищеца на сходни основания) е неизземването на някакви дърва, но според него то било предприето и заради това, че те поначало не си вършели работата. По делото бяха представени писмени доказателства, че към момента на възстановяване на работа на ищеца и на свидетеля Ф. ответникът вече не е бил директор на ТП на ДЛС „К.“ – Д.; при наличието на тази информация бе проведен повторен разпит на свидетеля К., който заяви, че при първоначалното си изслушване се е объркал при възпроизвеждането на събитията от този период и че заканите на ищеца и на свидетеля Ф. да отстранят ответника от поста му на директор били изразени още преди тяхното собствено уволнение, докато след възстановяването им на работа те обявили, че са предизвикали освобождаването му от тази длъжност. Свидетелят А. на свой ред отбеляза, че на 04.05.2020 г. той шофирал превозното средство, чрез което мобилен контролен екип се отзовал на сигнал да незаконно съхранявана дървесина в с. П. такава дървесина била открита в няколко имота в това населено място, но свидетелят не присъствал при съставянето на актовете, а останал в лекия автомобил. Макар да не стоял постоянно в автомобила, свидетелят не чул да се провеждат телефонни разговори, при които някой да забранява на екипа да продължи започнатата проверка.