Решение № 153 от 23.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Враца, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил П. Ганов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело № 20261400200484 по описа за 2026 година

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на решение № AMS2-V-26 14466/3 от 09.02.2026г., влязло в сила на 29.05.20256г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Amstetten, Република Австрия срещу българския гражданин Й. К. С. от ***, с ЕГН:********** за финансова санкция, издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Засегнатото лице С., редовно призовано, не се явява и не взема становище по решението на несъдебния орган на Република Австрия.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на несъдебен орган, издадено в Република Австрия за налагане на санкция за извършено административно нарушение срещу засегнатото лица, следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

С решението за налагане на финансова санкция на несъдебния орган на 1

Република Австрия на българския гражданин е наложена санкция в размер на 600.00 евро за следните извършени от него нарушения:

1. На 13.01.2026г. в 10:29ч. в Община Волфсбах, на магистрала А1, близо до километър 135,2, посока Виена с превозно средство: ВР2803ЕВ; ВР****СН, ремарке, товарен автомобил като водач на посоченото моторно превозно средство, което се използва за превоз на товари в международния автомобилен транспорт и чието максимално допустимо общо тегло, включително ремарке или полуремарке надвишава 3,5 т. е извършил следните нарушения: управлявал е превозното средство, въпреки че в него е било монтирано нефункциониращо правилно цифрово контролно устройство.

Изхвърлянето на картата на водача (слот 1) или поставянето на контролната карта, което представлява много тежко нарушение (Н6), съгласно приложение III към Директива 2006/22/ЕО в нейната актуална редакция.

2. Като водач на посоченото моторно превозно средство, което се използва за превоз на товари в международния автомобилен транспорт и чието максимално допустимо общо тегло, включително ремарке или полуремарке, надвишава 3,5 т. на 13.01.2026 г. в 10:29 ч. не е отбелязал различните времена, въпреки че контролното устройство/тахографът е имало техническа неизправност. Не са представени ръчни записи, което представлява много сериозно нарушение (J2), съгласно приложение III към Директива 2006/22/ЕО, в нейната актуална редакция.

С решението се претендират и разноски по съдебното и административно производство, които са довели до решението, а именно сумата от 5.00 евро.

Правната квалификация на нарушенията и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението е § 134 Abs. 1 Z 4 Kraftfahrgesetz 1967 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 116/2024 i.V.m. Art. 32 Abs. 1 Verordnung (EU) Nr 165/2014 idF Verordnung (EU) 2024/1230 vom 24.4.2024, ABI.

L 1230 vom 24.4.2024.

Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването.

Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него 2 недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.

При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.

Настоящият съдебен състав приема, че решението на несъдебния орган в Република Австрия представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с.***, обл.Враца, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/.

Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в общ размер на 605.00 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.

Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/ и е било уведомено изрично за 3 правото на повторно разглеждане или обжалване и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Тези обстоятелства са отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице.

По делото липсват каквито и да са данни, че засегнатото лице е заплатило частично или напълно наложената му финансова санкция.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган в Република Австрия за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.

На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № AMS2-V-26

14466/3 от 09.02.2026г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Amstetten, Република Австрия срещу българския гражданин Й. К. С. от ***, с ЕГН:**********, с което му е наложена финансова санкция в размер на 600.00 /шестстотин/ евро, както и разноски по съдебното и административно производство, които са довели до решението, а именно сумата от 5.00 /пет/ евро, или общ размер на финансовата санкция - 605.00 /шестстотин и пет/ евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и решение № AMS2-V-26 14466/3 от 09.02.2026г. на несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Amstetten , Република Австрия на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение, като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава.

4

Съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5