Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 392 от 13.07.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 305/2022
Вид
Определение № 392
Подписан
13.07.2022
В сила
13.07.2022
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 13.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500305 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от АНГ. АНГ.

АНДР., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, уточнена със „становище“, изготвено от назначения му като процесуален представител по реда на ЗПП адв. Т. С. от АК-Варна, насочена против определение № 1127/21.03.22г. по гр.д. № 496/22г. на ОС-Варна, с което е било прекратено производството по делото на осн. чл. 129 от ГПК. В частната жалба се излага, че ищецът е направил своевременно исканите от съда уточнения на 14.03.22г., както и е отправил молба за предоставянето на правна помощ чрез назначаването на служебен защитник, но съдът е отказал и с това е нарушил правата му. В „становището“ си процесуалният представител отправя искане за отмяна на обжалваното определение, тъй като още с подаването на исковата молба ищецът е отправил искане да бъде освободен от заплащането на ДТ и разноски и да му се предостави правна помощ. Вместо да се произнесе по тези искания окръжният съд, комуто делото е било изпратено по подсъдност от Адм.С-Плевен, е оставил исковата молба без движение. С подадената от ищеца молба същият отново е поискал назначаването на „служебен адвокат“ по делото, по което съдът не се е произнесъл, а вместо това е прекратил производството по делото.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

1

Частната жалба е подадена в указания от съда срок от страна с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство е било образувано въз основа на подадената на 22.02.22г. искова молба от А. до Адм.С-Плевен с искане да бъде осъден д-р С.М. от МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени вреди от „несполучливо“ извършената му хирургическа операция на 03.06.21г. С исковата молба е отправено искане за освобождаване на ищеца от заплащането на разноските по делото. Към исковата молба е приложена „искова молба“ за предоставяне на правна помощ от 18.02.22г. поради липсата на средства, както и декларация относно имущественото състояние на ищеца (л. 5 и 7 от делото на Адм.С-Плевен). С молба от същата дата ищецът е поискал от съда ако са налице нередовности в исковата му молба, то назначеният му от съда служебен защитник да ги отстрани (л. 6).

Делото е било прекратено пред Адм.С-Плевен и изпратено по подсъдност на ВОС, който с определение № 920/07.03.22г. е оставил без движение производството по делото, указвайки на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба като уточни против кого е предявен иска като се индивидуализира ответника, да изложи фактически обстоятелства, на които се основава иска – на какво се дължи несполучливата операция; да уточни искането си до съда и да представи доказателства за внесена ДТ в размер на 4% от ¼ от цената на иска.

В указания му срок ищецът А. е депозирал“искова молба“с вх. № 1609/14.03.22г., в която е посочил, че искът се предявява срещу д-р С.М. и болничното заведение МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, че операцията, извършена от д-р М. е била неуспешна и моли да се „отхвърли“ изцяло държавната такса, тъй като няма пари. С приложена към тази молба друга „искова молба“ А. е поискал да му бъде назначен служебен адвокат по делото, за да отстрани нередовностите на исковата молба, за да не се нарушават правата му. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното понастоящем определение, в което е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е прекратил производството по делото.

2

Едва след депозиране на частната жалба от А., в която се поддържа искането за назначаването на „служебен адвокат“, първоинстанционният съд с определение № 1695/03.05.22г. му е предоставил правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство във връзка с подадената частна жалба на осн. чл. 95 от ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПП.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че действително исковата молба е била и е останала нередовна и след депозиране на уточняващата молба от ищеца с „исковата молба“ с вх. № 1609/14.03.22г.

Същевременно обаче, ищецът още с исковата молба и в рамките на указания му от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, е отправил искания за предоставяне на правна помощ, по което съдът е следвало да се произнесе преди да извършва преценка относно наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаканосъобразност на постановеното прекратително определение – в този см. виж Решение № 257 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков. Това е така, защото молбата за правна помощ чрез процесуално представителство иницира охранително производство за „съдействие” по упражняване на процесуалните права на страната. По такава молба съдът дължи произнасяне (чл. 2 ГПК), а то се осъществява в рамките на на основното производство. Молбата за правна помощ е основание за прекъсване и спиране на сроковете за изправяне на нередовности в действията на страната, направила искането (по аналогия чл.

98, ал. 2 ГПК). Ако към нейното подаване съдът не е процедирал при условията на чл. 101, ал. 1 ГПК или при условията на друга правна норма, която провежда общото негово задължение да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, той е длъжен първо да се произнесе с влязъл в сила акт по тази молба – така в Определение № 424 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3721/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът даде нови указания на назначения вече процесуален представител на ищеца за отстраняване нередовности на 3 исковата молба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1127/21.03.22г. по гр.д. № 496/22г. на ОС-Варна И ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4