Решение № 509 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330112546 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Г. Б. против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 623, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на инцидент, настъпил на 11.06.2024 г. в ***************************** – при заведение „**********“, при падане на клон върху лек автомобил „Мерцедес GLE“ с рег.

**********, както и за заплащане на сумата от 300 лв. – обезщетение за сторени разходи за изготвяне на експертна оценка на вида и стойността на вредите, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 11.06.2024 г. е паркирал собствения си лек автомобил „Мерцедес GLE“ с рег. ********** пред заведение „**********“ на адрес *****************************. Сочи, че около 21:00 часа, докато изчаквал изпълнението на своята поръчка е уведомен, че върху автомобила е паднал огромен клон на дърво, като присъстващите в заведението останали изненадани от развилата се ситуация, доколкото нямало вятър или специфични атмосферни условия, които да провокират счупването на клона.

Сочи, че след позвъняване на телефон 112 бил изпратен екип на пожарната, който направил снимки и започнал действия по разчистване, като е пристигнал екип на КАТ, но служителите на МВР отказали да съставят протокол, тъй като автомобилът е бил в паркирано състояние. Сочи, че в 1 рамките на няколко дни след настъпване на инцидента бил извършен оглед на автомобила от инж. Т. П., който констатирал повредите и направил оценка на щетите, за което ищецът заплатил сумата в размер от 300 лв. Твърди, че към датата на предявяване на иска автомобилът не е възстановен, като ищецът е закупил единствено ново предно стъкло и преден капак. Сочи, че вследствие на инцидента на увредени следните части на автомобила: предно обзорно стъкло; преден капак; преден десен калник; предна дясна врата; предно дясно стъкло на огледало; решетка на радиатор; декоративна лайсна на предна броня; лайсна на преден десен и ляв калник; външна лайсна на врата; задвижващ механизъм на огледалото; стъкло на дясно огледало; капак дясно огледало; облицовка дясно външно огледало; уплътняване на предно стъкло; капак на двигател; доп на предно стъкло; обшивка на таван. Поддържа, че стойността, необходима за отстраняване на вредите е в размер на сумата от 14 623, 20 лв. Твърди, че Община Пловдив носи отговорност за отстраняване на вредите, тъй като обектите на уличното озеленяване са публична общинска собственост, като зелената система на територията на общината се поддържа от последната. Счита, че се е достигнало до настъпване на инцидента, поради неизпълнение на задълженията на общината, свързано с бездействието на нейни служители, респ. липса на достатъчен контрол – упражнен спрямо наети от нея лица. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Община Пловдив е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, включително описания в исковата молба инцидент, неговият механизъм, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Счита, че не е изяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента и дали атмосферните условия не са допринесли за неговото настъпване. Твърди, че в случай влошени метеорологични условия на територията на населеното място, атмосферните условия са причина за настъпване на произшествието, поради което последното се дължи на случайно събитие, за което Община Пловдив не носи отговорност. Счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не се установява фактическата обстановка и причините за настъпване на инцидента. Оспорва механизма на произшествието, както и вида и размера на причинените вреди.

Сочи, че не са представени доказателства за извършване на ремонт на автомобила, като не се установява, дали описаните в издадената от „Автогранд“ ООД стоки са действително необходими като вид и количество за отремонтиране на увредения автомобил. Поддържа, че ищецът не е спазил правилата за движение и паркиране преди и по време на инцидента, което е в пряка и непосредствена връзка с неговото настъпване, поради което ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В този смисъл релевира възражение за съпричиняване от страна на водача, който е допринесъл за настъпване на инцидента като не се е съобразил с нормативно 2 установените изисквания. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД. Следва да се приеме, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, който с оглед наведените в исковата молба твърдения следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право по главния иск се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалия, свързано с настъпване на повреди на собствения му лек автомобил, чието отстраняване е било икономически нецелесъобразно; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) 3 на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.

49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се установява, че лек автомобил лек автомобил „Мерцедес GLE“ с рег.

********** е собственост на ищеца Д. Г. Б..

По делото е представено удостоверение с рег. № 732300-471/12.06.2024 г., издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, в която е посочено, че на 11.06.2024 г. в 21:33 ч. е съобщено за паднал клон от дърво върху лек автомобил „Мерцедес GLE“ с рег. **********, намиращ се на **********, като произшествието е отработено.

Представена е Телефонограма № 273/11.06.2024 г. за получен сигнал от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив за паднало дърво върху моторно превозно средство на адрес **********, като от 21:39 ч. до 22:00 ч. са извършени действия на рязане на площ от 30 кв.м., като е пострадал лек автомобил „Мерцедес GLE“ с рег. ********** – до ресторант „***“.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля М.В. Б., който свидетелства, че през м. юни 2024 г. – около 10 или 11, е бил пряк 4 свидетел на инцидент. Сочи, че ищецът си закупил автомобил и решил да направи почерпка, като поканил свидетеля в ресторант „**********“, който се намира на кръстовището на „**********“ и бул. „**********“. Колата паркирали на паркомясто на глуха улица зад ресторанта. Сочи, че след 15 мин. сервитьорката ги попитала с коя кола са и ги уведомила, че върху черния мерцедес е паднало дърво. Излага пред съда, че излезли от ресторанта и видели паднал огромен клон от дърво върху предната част на автомобила, като клонът счупил следните детайли на автомобила: двете колони, предно стъкло, предната част на тавана над шофьора била смачкана, преден капак, шофьорска врата, ляв калник, десен калник, отчасти и дясната врата, съответно и множество други детайли на колата в предната част – лайсни, решетки и др. Сочи, че ищецът подал сигнал на телефон 112, като пристигнали от пожарната, обезопасили района, нарязали дървото на ситни части и освободили автомобила, който бил репатриран с пътна помощ, тъй като не бил годен за движение. Свидетелства, че инцидентът е настъпил между 21:00 ч. и 22:00 ч., като клонът бил огромен – с дължина около 8 метра и диаметър 30 см., като затворил и двете глухи улици, които се намират зад ресторанта. Сочи, че времето било спокойно, тихо и ясно. При предявяване на приложените към исковата молба снимки, потвърждава, че ги е направил лично с неговият телефон.