Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2268/2023
Вид
Решение № 96
Подписан
19.01.2024
В сила
11.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • §1, т.15 · Закон за енергетиката
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7 · Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502268 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от„***********“ ЕАД, **********, против Решение № 2838/20.06.2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., по гр.д.№ 17910/2021г., с което дружеството е осъдено да заплати на „**********, сумата от 12610,36 лв., недължимо платена за услуга“ достъп до разпределителната мрежа-СН“ за периода м. 01-10 на 2021 г. по договор от 01.10.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване исковата молба в съда 12.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 431,85 лв., мораторна лихва за периода 10.02.2021-10.11.2021г., както и сумата от 3846,25 лв. за разноски за производството. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна „**********, чрез адв. Г. Г., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира разноски по делото.

1

Прилага писмена защита, с която посочва за сведение, че по казуса идентичен/същият, но за друг период от време, са постановени съдебни актове, както следва по т.д.№ 983/ 2013 г., по описа на ОС - Пловдив, за 2013 г. приключило и влязло в законна сила - Определение № 12 от 11.01.2017 г., постановено по к.т.д.№ 50414/2016 г., по описа на ВКС, за 2016 г. приключило, водено между същите страни, за същите правоотношения - за друг период от време; по т.д.№ 294/ 2020 г., по описа на ОС - Пловдив, за 2020 г. приключило и влязло в законна сила - Определение № 961 от 03.11.2023 г., постановено по к.т.д.№ 2290/2022 г., по описа на ВКС, за 2022 г. приключило, водено между същите страни, за същите правоотношения — за друг период от време.

Решение, постановено по в.гр.д. № 1464/2023 г., по описа на ОС Пловдив. за 2023 г.. с което е потвърдено/ оставено в сила Решение, постановено по по гр.д.№ 16636 2021 г., по описа на PC - Пловдив, за 2021 г.

Решение, постановено по в.т.д. № 571/2023 г., по описа на Апелативен съд - Пловдив, за 2023 г.. с което е потвърдено/ оставено в сила Решение, постановено по по т.д.№ 21/2023 г.. по описа на ОС - Пловдив, за 2023 г. по т.д. № 27/2015г. на ПОС XII с. с Решение № 654 от 09.12.2015г., потвърдено от ПАС с Решение № 219 от 30.06.2016г. по в.т.д. № 48/2016г. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване от ВКС с Определение № 232 от 06.03.2017г. по т.д. № 60327/2016г. на ВКС и следователно влязло в сила от 06.03.2017г. по т.д. № 313/2016г. на ПОС, ХПс., с Решение № 132 от 08.03.2017г., влязло в сила на 28.02.2017г., потвърдено с Решение № 184 от 27.06.2017г. на ПАС по в.т.д. № 227 2017г., недопуснато до касация с Определение № 97 от 28.02.2018г. по т.д. № 2288/2017г. на ВКС.

Решение № 114 от 01.03,2018г. по т.д. № 349/2017г. на ПОС, ХПс., потвърдено с Решение № 166 от 05.06.2018г. на ПАС по в.т.д. № 216/2018г., недопуснато до касационно обжалване по Определение № 184 от 21.03.2019г. по т.д. № 2403/2018г. на ВКС.

2

Решение № 49 от 29.01.2020г. по т.д. № 312/2019г. на ПОС XI с., потвърдено с Решение № 152 от 04.06.2020г. по в.т.д. № 158/2020г. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване по Определение № 635 от 11.12.2020г. по т.д. № 1490/2020 г. на ВКС.

В тази насока прилага за сведение и Определение № 961/ 03.11.2023 г. на ВКС – I т.о., втори състав, постановено по к.т.д. № 2290/2022г.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „***********“ ООД против „**********“ ЕАД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.66/ към нея неразделна част, с която посочва, че е сключил с ответника Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г., по силата на който „************“ ЕАД – в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителна мрежа се е задължил да предоставя на мрежовия клиент „***********“ ООД, право на ползване на електроразпределителна мрежа с цел снабдяване на негови обекти с ел. енергия – предмет на договора.

По-конкретно се описва, че по силата на сключения Договор от 01.10.2012 г. ответното дружество – в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителна мрежа се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на купувач, на обект, находящ се в гр. *********** – точка на доставка и потребление, кл. № **********, ел.енергия – собствена и/или на трети лица – Средно напрежение; пренос и достъп през/до електропреносната мрежа (мрежа – Високо напрежение) и достъп до разпределителната мрежа (мрежа – Средно напрежение).

Ищецът твърди, че ответникът, още при сключването на Договора от 01.10.2012 г. е знаел, че не е в състояние и възможност да предостави на ищеца услугата - достъп до разпределителната мрежа (мрежа – средно напрежение), тъй като същият не се явява оператор/доставчик на тази услуга за ищеца (доколкото собственикът на съоръженията – мрежа СН) не е предоставил права на Оператор за тази мрежа на ответника. Относно собствеността на електроразпределителната мрежа – средно напрежение, се 3 твърди, че ищецът „**********“ ООД е собственик на апарати, машини, съоръжения и инсталации, представляващи: електроразпределителна мрежа – СН, състояща се от захранващ/присъединителен ел. кабел, представляващ – кабелна линия 20 1 КV „Ксерокс“ и кабелна линия 20 КV „Флопи“, изпълнени /инсталирани в специални/ защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/ подаване на ел. енергия от електрическа Подстанция „Пълдин“ – ЖК „Тракия“ – Пловдив – собственост на трето лице – „*********“ ЕАД до Трафопост, находящ се в гр. ************“ – на границата на Съоръжението (гранични имоти), както и на трафопост, състоящ се от сграда, ведно със силови трансформатори – маслени трансформатори 20/0,4 кV – 2 бр. с мощност на всеки от тях по 1000 кVА, както и други машини, съоръжения и апарати, с ИТН ********** и **********).

Поддържа, че ответникът не е собственик на вещта (съоръженията), представляващи Трафопост, както и на електроразпределителната мрежа – СН, представляваща в частност и по своята същност – кабелни линии КЛ 20КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ – изпълнение в специални защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/подаване на ел. енергия от на границата на съоръжение – известно като ел. Подстанция „Пълдин“ – ЖК Тракия – Пловдив – собственост на трето лице „********** ЕАД – до Трафопост, поради което и ответникът е в невъзможност да предостави /изпълни услугата – достъп до разпределителната мрежа – мрежа Средно Напрежение и същият не се явява Оператор/Доставчик на тази услуга, чрез кабелни линии – КЛ 20 КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“, по отношение на ищеца. Изтъква, че ищецът в качеството си на собственик на електроразпределителната мрежа – СН, не е предоставил каквито и да са ограничени вещни права върху тази вещ на ответника, в т.ч. и права на Оператор по смисъл на ЗЕ. Поради което и, сочи, че ответникът, поради липса на качество на собственик и/или оператор/доставчик на тази услуга – достъп до електроразпределителната мрежа, реално не предоставя и не осъществява мрежова услуга – достъп до електроразпределителната мрежа (мрежови услуги – СН), в полза на ищеца.

Застъпва се още, че фактически доставката /подаването на ел. енергия, за ищеца се осъществява, чрез директно включена присъединена – собствена ел.мрежа – СН, състояща се от кабелни линии КЛ 20КВ 4

„Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“, в килии № 14 и № 35- изход, находящи се в Подстанция „Пълдин – ЖК Тракия – Пловдив, което по своята същност било директно присъединяване на изходно ниво СН – 20 КV към ел.мрежа – собственост на трето лице „*********“ ЕАД.

Въпреки горното, ответникът, въз основа на показателя – потребена/консумирана ел. енергия, за периода м.януари, 2021 г. – м.октомври 2021 г. /вкл./ месечно, е съставил и издал 10 бр. фактури, посочвайки в същите – вида на стоките/услугите, като в т.ч. е начислил и стойността за плащане на „предоставени услуги“ – достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 12610,36 лв., които ищецът заплатил. Счита, че Договорът за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г. е нищожен, в частта „достъп до разпределителната мрежа – (мрежа-средно напрежение (СН), поради изначална невъзможност за изпълнение в тази му част от страна на ответника, респ. поради невъзможен предмет. Поради нищожността на договора в тази част, получените от ответника суми за достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 12610,36 лв., за периода м.януари, 2021 г. – м.октомври 2021 г. /вкл./, били без правно основание.

Към исковата молба ищецът прилага Договор от 01.10.2021г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, вписан в Регистъра с № 043/01.10.2012г.; 10 бр. фактури, съответно от 31.01.2021г., 28.02.2021г., 31.03.2021г., 30.04.2021г., 31.05.2021 г., 30.06.2021г., 31.07.2021г., 31.08.2021г., 30.09.2021г. и 31.10.2021г., всички издадени от „***********“ ЕАД с получател „*********“ ООД, с подробно описани периоди и дължими суми; Нотариален акт № 60/26.09.2003г., нот.д.

№ 635/2003г. по описа на Нотариус *********, за собственост на обособена част „Трафопост“, находящ се в гр.П., пар. I - ЗЗУ, ведно с построената в него масивна стопанска сграда – трафопост със застроена площ 173 кв.м., ведно с инсталираните в него машини и съоръжения, ведно със захранващия електрически кабел от електрическата подстанция до трафопоста.

Ответникът „*********0000000“ ЕАД в срока по чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор, с който е взел становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че за процесния период отношенията между страните във връзка с предоставянето на услугите 5 достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с Договор, сключен на 01.10.2012 г. Застъпва, че предоставените мрежови услуги са остойностени, съгласно действащото през процесния период Решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Излага, че услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлява предоставяне на правото за ползване на ел. мрежа за пренос на ел. енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки клиент. Сочи, че цените, по които предоставя услугата достъп до ел. мрежа са регулирани цени. Твърди, че съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Дължимите суми за достъп до ел.мрежа се формират като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Сочи, че съгласно решенията на КЕВР, цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, СТИ, отчитането им, както и всички други адм.разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.