Определение № 1105 от 21.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Плевен, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500774 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК вр. с чл. 418 ал. 5 от ГПК.

С разпореждане № 554 от 22.07.2026 г. по ч.гр.дело № 698/2026 г.

Левчанският районен съд е отхвърлил като нередовно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, ЕИК *** против длъжника Т. А. Р. за следните парични вземания на заявителя, посочени в заявлението: сумата от 153,39 евро, представляваща главница, сумата от 15,13 евро, представляваща договорна лихва и сумата от 8,57 евро, представляваща лихва за забава по договор за потребителски кредит № 5528788/15.08.2025 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София.

Разпореждането е съобщено на заявителя чрез електронната му поща, посочена по делото на 29.07.2026 г..

В постъпилата въззивна частна жалба жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт С.Д. иска от ПлОС да отмени горепосоченото разпореждане на РС Левски като незаконосъобразно. Счита, че не е имал задължение да представя доказателства за посочените от районния съд обстоятелства във връзка с прехвърляне на вземането. Според частния жалбоподател същият е изпълнил задълженията си по чл. 410 ал. 3 от ГПК и е представил със заявлението всички изискуеми писмени доказателства, а именно договора за 1 потребителски кредит и приложенията към него и не е имал задължение са представи договора за цесия, от който черпи права или съобщението за уведомяване на длъжника. Развиват се подробни доводи за възможността при евентуално исково производство длъжникът да бъде уведомен за цесията и счита, че е достатъчно да твърди в заявлението, че е налице сключен договор за цесия, тъй като съдът не е длъжен да извършва преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора за цесия. Счита, че след като не е налице хипотезата на чл. 411 ал. 2 от ГПК заповедният съд е длъжен да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В заключение частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното разпореждане, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не са представени доказателства за доказване на качеството на кредитор на заявителя, въпреки че с разпореждане на съда са били дадени изрични указания в тази насока. Приел е, че при неизпълнение на указанията на съда в срок заявлението е останало нередовно. Посочил е, че заповедното производство е строго формално, поради което редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани 2 допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

По спорния въпрос дали договорът за цесия е документ, изискуем съгласно чл. 410 ал. 3 от ГПК или за доказване на активната легитимация на заявителя е налице противоречива практика на съдилищата, в това число на различни въззивни състави на ПлОС. Настоящият състав на въззивния съд в мнозинството си не споделя крайният правен извод на РС Левски за липса на доказателства за активната легитимация на заявителя, респ. за наличие на такава нередовност на заявлението, която е пречка същото да бъде разгледано по същество. Със заявлението са представени договор за паричен заем № 5528788/15.08.2025 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София за сумата от 300 лв. и договор за предоставяне на гаранция № 5528788/15.08.2025 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София за обезпечаване на изпълнението по горепосочения договор за кредит, от които документи заявителят твърди, че черпи права. Въззивният съд приема, че след като договорът за цесия и уведомлението за цесията по чл.

99 ал. 3 от ЗЗД не са сред изчерпателно посочените документи в чл. 410 ал. 3 от ГПК, заповедният съд няма правна възможност да задължава заявителя да ги представи едновременно със заявлението или в указан от него срок, респ. при липсата им в указан от съда срок да приеме, че заявлението е нередовно като депозирано от заявител без доказана активна легитимация и да не разглежда същото по същество. Договорът за цесия не съставлява договор, сключен с потребител или договор за изменение на такъв, както не съставлява и приложение към същия, тъй като участието на потребителя при сключването му не е необходимо, а договорът доказва промяна на една от страните по облигационното правоотношение. Активната легитимация на заявителя, когато той се позовава на договор за цесия следва да се счита за доказана с обстоятелството, че същият разполага с документите, установяващи твърдяното вземане, които в конкретният случай са представени по делото със заявлението. Дали същият предявява чужди права или не е 3 въпрос, който следва да се реши от исковия съд при евентуално направено възражение по чл. 414 от ГПК със съдебен акт по съществото на спора, а заповедният съд няма задължение да извършва преценка в тази насока при проверка редовността на заявлението. Въззивният съд приема, че в конкретната хипотеза заповедният съд е бил сезиран с редовно заявление и е следвало да извърши служебна проверка за наличие на обстоятелства по чл.

411 ал. 2 т. 1 – т. 5 от ГПК, в това число дали искането на заявителя с оглед на вече представените договори по делото, сключени от потребителя - длъжник се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

При тези правни изводи, въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като разпореждането на Левчанския районен съд бъде отменено и заповедното производство бъде върнато на заповедния съд за преценка наличието на обстоятелствата по чл. 411 ал. 2 т. 1 – т. 5 от ГПК, за които е длъжен да следи служебно.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 554 от 22.07.2026 г. по ч.гр.дело № 698/2026 г. на Левчанския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА заповедното производство по ч.гр.дело № 698/2026 г. на Левчанския районен съд с указания да се произнесе по основателността на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК като извърши преценка съобразно мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4