Решение № 1243 от 15.06.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330202434 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Драгиев и Ко“ ООД, против наказателно постановление № 11/ 13.04.2022г. издадено от ** на РИОСВ- Пловдив, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Липсвал анализ на събраните доказателства. Представени били два броя протоколи за проверка, като вторият не бил взет предвид. Имало несъответствие между нарушената разпоредба на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и наложената санкция по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Сочело се, че представената проба не отговаряла на индивидуалните емисионни ограничения. Неправилно била приложена санкционната разпоредба на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, а следвало да се приложи тази по т.2 от същата разпоредба. Не била извършена задълбочена проверка. Случаят бил маловажен. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

1

З.Т., който поддържа подадената жалба. Излага съображения по същество.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.С., който оспорва жалбата, излага съображения по потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 22.12.2021г. в РИОСВПловдив е получен Протокол от изпитване № 81285/ 03.12.2021г. на Лаборатория за изпитване „Алименти- ОМНИЛАБ“ при „ДИ ЕНД ВИ КОНСУЛТ“ ООД, с резултати от проведен собствен мониторинг на заустваната отпадъчна вода от обект „Мобилна асфалтова база и паркоместа за товарни автомобили“ с местоположение ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Цалапица, община Родопи, обл. Пловдив, собственост на „Драгиев и Ко“ ООД. Протоколът от изпитване е депозиран с придружително писмо с вх. № О-4331/ 22.12.2021г., от който е видно, че по изследваните води в повърхностен воден обект с № 33740146/ 06.08.2013г. продължено и изменено с Решение № РР- 3736/ 13.01.2020г. издадени от Басейнова дирекция- Източнобеломорски район- Пловдив, пробата не отговаря на индивидуалните емисионни ограничения по показател Неразтворени вещества, както следва:

-Неразтворени вещества- измерени 1850 mg/l при ИЕО 125.0 mg/l “Драгие и Ко“ ООД, като ползвател на обекта и титуляр на Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект с № 33740146/ 06.08/2013г. продължено и изменено с Решение № РР- 3736/ 13.01.2020г., не спазва разпоредбите на чл.48 ал.1 т.3 2 от ЗВ, да поддържа качеството на заустваната в повърхностния воден обектНапоителен канал, представлява ПИ с идентификатор 78029. 320.472, с начин на трайно ползване- „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, държавна частна собственост, поречие на река Марица, попадащ в повърхностно водно тяло с код BG МА 500 R217- „Река Марица от река Въча до река Чепеларска“ ГК- 2,4,5 и 6 и Марковски колектор“, отпадъчна вода, формирана в резултат дейността на обекта, в съответствие с условията в Разрешителното за заустване. Съгласно чл.38 ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.

Нарушението е извършено в обект „Мобилна асфалтова база и паркоместа за товарни автомобили“ с местоположение ПИ д идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № 78029. 319.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Цалапица, собственост на „Драгиев и Ко“ ООД, на 26.11.2021г. датата на пробовземане, видно от протокол за изпитване № 81285/ 03.12.2021г. на Лаборатория за изпитване „Алименти“, а е констатирано на 22.12.2021г. с получаването му в РИОСВ- Пловдив с придружително писмо с вх № 0 -4331/ 22.12.2021г.

С това си деяние „Драгиев и Ко“ ООД било осъществило състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ.

От показанията на свид. Д. актосъставител се установява, че дружеството има издадено разрешително за заустване на отпадъчни води, което се издавало от Басейнова дирекция Източно-беломорски район – Пловдив. В разрешителното били заложени условия, едно от които било дружеството да изпълнява собствен мониторинг на отпадъчните води, преди заустване във водоприемника. В изпълнение на условието дружеството представило пред РИОСВ-Пловдив протоколи от проведен собствен монитор, при което се установило, че има увеличение на индивидуалните емисионни ограничения.

Установено било нарушението, за което бил съставен АУАН. В показанията си актосъставителят потвърждава фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа 3 изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства- покана, уведомително писмо, 2 броя протоколи за изпитване, писмо, решение № РР- 3736/ 13.01.2020г. ведно с приложение № 1, и декларация.

От приложените по делото Заповед № РД- 709/ 09.07.2021г. и Заповед № РД- 8/ 10.01.2011г. се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това лица.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН, както и на приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

4

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, водоползвателите титуляри на разрешителни имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ.

Въпреки това обаче, са налице основания, за отмяна наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като неправилно и при допуснати съществени процесуални нарушения, е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителят да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези 5 факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, 6 доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното 7 обвинение.