Решение № 260070 от 11.05.2022, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………….. гр. К., 11.05.2022 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

К.ският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесета и втора година в състав:

Председател: Чавдар Тодоров при секретаря Зоя

Равенска, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д. № 300 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.Й.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.З. ***, е предявила против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, седалище и адрес на управление: град С., бул. „К.М.Л“ № **, искове да бъде осъдена ответната дирекция да й заплати сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарните 2017, 2018 и 2019г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 10.02.2020г.

Производството по делото бе спряно на основание чл.631, във вр. с чл.633 от ГПК до приключване на производството по преюдициално дело № С-262/2020 год. на СЕС. Решението по посоченото дело е постановено на 22.02.2022 год., поради което съдът е възобновил производството по настоящото с Определение от 11.03.2022 год. на съда.

В открито съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, представляван от юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото разноски.

С писмена молба от адв. З. и на основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно размера им, като претенцията да се счита за предявена за сума в размер на 1396,74 лева главница и 184,** лева лихва за забава, като увеличава претенцията си над първоначално предявения размер.

Ответната страна взима становище, че направеното изменение е допустимо, но претенцията е неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията до 16.03.2017г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ при ГКПП – Г., Гранично полицейско управление – Г. за процесния период.

От представените 35 бр. платежни бележки (л.21 до л.56 от делото) се установяват начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.

По делото са представени протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени на ГКПП - Г. за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г.

(л.19 и 20 от делото).

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Й.. От заключението на експерта се установява положения нощен труд от ищеца за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. – 1384 часа. За периода от м.01.2017г до м.12.2017г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 673 лева, като за периода от м.01.2018 до м.02.2018 е вече в размер на 728 лева, от м.03 до м.12.2018г. е в размер на 809 лева и за календарната 2019г. е в размер на 890 лева. Експертът уточнява в открито съдебно заседание, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза в размер на 1396,74 лв. главница и 184,** лева законна лихва.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните няма спор, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/, че е изпълнявал задълженията си на смени по предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковият период е било въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време.

Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал.

2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители /какъвто несъмнено е ищецът съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.

2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.

В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответникът за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд.

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място / чл. 9, ал.

2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях настоящият състав на съда приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.