Решение № 173 от 08.06.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Смолян, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500167 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 346/14.12.2022 г. по гр. д. № 635/2022 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР против М. И. Х. искове по чл. 101 ал. 1 от ЗДСл и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 187, 68 лева главница, представляваща нанесени от ответника имуществени вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане – като неоснователни и недоказани; осъден и ищецът да заплати на основание чл. 32 ал. 2 от ЗА на адв. В. Р. от АК – Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 1 406, 89 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния представител Ани Узунова – началник на сектор „Правно обслужване“ в отдел „Правно-нормативно обслужване“ – ГДГП. Правят се оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Във въззивната жалба се излага фактическата обстановка по 1 делото, като се твърди, че изводите на районния съд от тази фактическа обстановка са неправилни, тъй като непредставянето пред съдилищата на документите за внесени държавни такси за обжалване пред въззивната инстанция в указания срок, довело до връщане на въззивните и въззивните частни жалби, както и неподаването на въззивни частни жалба въпреки заплащането на държавна такса за това, представляват незаконосъобразни бездействия от страна на ответника М. Х., с които същата е нанесла вреди на бюджета на ГДГП. Твърди се, че щом бездействията на ответницата е незаконосъобразно, т.е. не съответства с цитираните разпоредби на ГПК, то безспорно е налице изискуемата предпоставка на хипотезата на правната норма на чл. 101 ал. 1 от ЗДСл.

Твърди се от жалбоподателят, че като не е коментирал в решението си тези доводи на ищеца, съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; съдът е обсъдил в правните си изводи основно дължимостта на държавните такси при подадени въззивни жалби, респ. частни жалби. Сочи се относно извода на съда, че дори ответницата да беше представила своевременно по делата платежните нареждания за внесените държавни такси, имуществото на ищеца пак би намаляло с исковата сума, на практика съдът въобще не е обсъдил дали това е незаконосъобразно бездействие и последиците от него.

Възразява се срещу изводите на съда, тъй като макар държавните такси да се дължат от страната при подаването на жалбата, внасянето на таксите само по себе си не е достатъчно условие, за да се администрира жалбата до по-горестоящия съд – документът за внесена ДТ следва да се представи по делото. Твърди се, че дължимостта на държавната такса няма отношение и съответно не оправдава незаконосъобразността на непредставянето на документа за внесена държавна такса по делото. Сочи се, че крайният резултат от непредставянето на документа за внесена ДТ в указания срок по делото е същият като да не е била подавана жалба въобще, а в конкретния случай ответницата е предприела действия по обжалване на съдебните решения, след което не е представяла документ за внесената ДТ по делата в указания срок, в резултат на което безспорно според жалбоподателя е налице неоснователно ощетяване на държавния бюджет. Твърди се, че след като крайният резултат от невнасяне на държавните такси в срок е равностоен на неподаване на жалби, за които са заплатени държавни такси, то с бездействията си ответницата е нанесла вреди и е налице ощетяване на държавния бюджет.

По отношение претенцията за сумата от 165 лева се твърди, че абсолютно неправилно съдът е приел, че поради отправеното от ответника искане за връщане на посочените държавни такси, по които няма произнасяне към момента на приключване на съдебното дирене, не се доказва наличие на вреда за ищеца – на практика съдът е поставил в зависимост наличието на вреда от отправеното искане за връщане на таксите, което е недопустимо; твърди се, че именно фактът, че не са върнати до момента държавните такси 2 подкрепя обстоятелството, че ответницата е причинила вреди на ищеца.

Твърди се във въззивната жалба, че ответницата не е положила дължимата грижа, каквато и най-небрежният служител би положил в подобна обстановка; ответницата в резултат на незаконосъобразни бездействия при изпълнение на служебните й задължения и при формата на вина – груба небрежност е причинила на ГДГП вреди, чийто размер се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да бъде уважена исковата претенция, както и в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Прави се евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмено отговор на въззивната жалба от ответника М. И. Х., с който се иска да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и постановено в съответствие с доказателствата по делото.

Изразява се становище, че сочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение не са налице.

Излага се фактическата обстановка по делото и се сочи, че в повечето от случаите съобщенията с указания за внасяне на ДТ не се получават от ответницата, а се завеждат в деловодството.

В отговора се развиват доводи, че упълномощаването на юрисконсулт не лишава от права упълномощителя; той може да извършва всички описани в пълномощното действия самостоятелно или наравно с упълномощения; предоставянето на пълномощно не освобождава упълномощителя от задължението му да организира и осъществява защитата.

Сочи се, че във всички случаи ответницата е изготвяла докладни записки и искане държавната такса да бъде внесена; при съпоставка на докладните записки и платежните документи се установява, че в болшинството случаи таксите са внесени дори преди информирането от ответницата чрез докладна, което само по себе си значи, че страната в производството е била наясно с разпоредените й процесуални задължения и отговорността й за изпълнение е нейна. Твърди се, че съществен факт, макар и неотчетен от районният съд, е свързан с липсата на каквито й да е доказателства към който момент и дали въобще платежните документи за внесените такси са предадени на ответницата Х..

В отговора за неоснователно се приема възражението на жалбоподателя срещу извода на съда, че вреда липсва – непредставянето на документите не е причина за намаляване имуществото на ищеца в размер на внесените ДТ. Твърди се, че ощетяване на бюджета липсва, тъй като 3 внасянето на ДТ по подадените от ищеца въззивни жалби е на конкретно правно основание; държавните такси при въззивно обжалване на решенията, респективно на определенията на първоинстанционния съд, се дължат за сезирането на съда с подадената жалба, поради което и същите се дължат от страната още при подаването на жалбата – жалба е подадена от името и за сметка на ищеца, а не от ответницата. Твърди, че ако се приеме, че бездействие действително е проявено от ответницата, то последицата от това е неразглеждането на жалбите, а не ощетяването с държавните такси, защото държавните такси щяха да бъдат внесени така или иначе.

Твърди се в отговора, че са налице няколко самостоятелни основания за липсата на условия за ангажиране отговорността на ответницата по реда на чл. 101 ал. 1 от ЗДСл. Твърди се, че съдебни производства за разглеждане на жалбите, във връзка с които таксите са внесени, не са започнали, не са се развили въобще, което е видно от разпорежданията, с които районните съдилища са постановили връщане на въззивните жалби или на частните жалби. Твърди се, че дори и да се бяха развили производствата пред въззивния съд, което не било станало заради бездействието на Х., то за ГД „ГП“ не биха настъпили благоприятни последици, изразяващи се в постановяване на благоприятно решение – служебно известен на съда е факта, че всички дела, водени от служители за заплащане на нощен труд са приключили негативно за ответника; нещо повече, във виззивните производства са възлагани нови разноски за адвокатски възнаграждения.

Изразява се становище, че дори и да се приеме хипотетично, че е налице вреда, то настъпването й не е производно от действие или бездействие на Х. – предоставянето на пълномощното не освобождава от процесуални задължения упълномощителя, като изпращането на документация в съда не е абсолютно задължение на пълномощника.

С отговора се претендират разноски.

В съдебно заседание от жалбоподателят на изпраща представител.

От пълномощникът юрисконсулт Т. К. е постъпила молба, в която се излагат доводи по същество и се прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение; претендират се разноски.

За въззиваемата пълномощникът й адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Ответницата по иска М. Х. заема длъжността „Главен юрисконсулт“ в отдел „Правно нормативно обслужване“, сектор „Правно 4 обслужване“ в РДГ – Смолян при ГД „ГП“ – МВР. С оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 4 от ЗМВР статутът на държавните служители на МВР по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител.

С Пълномощно от 21.11.2017 г. ответницата, в качеството й на главен юрисконсулт, е упълномощена от Директора на ГД „ГП“ при МВР да го представлява в качеството му на административен орган, както и да представлява ГД „ГП“ пред съдилищата в Република България, да извършва съдопроизводствени действия по административни и граждански дела до приключването им във всички инстанции и да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на тези, за които е нужно изрично пълномощно. По силата на това упълномощаване ответницата е осъществявала процесуално представителство по множество образувани граждански дела от служители в РД „ГП“ против ГД „ГП“ и РД „ГП“ с предмет искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 178 от ЗМВР.

Установява се, че по посочените в исковата молба граждански дела по описа на РС – Смолян, РС – Гоце Делчев и РС – Петрич, по депозираните от ответницата въззивни жалби са постановени от съдилищата разпореждания, с които въззивните жалби са оставени без движение и са дадени указания за внасяне на ДТ за въззивното обжалване. Ответницата Х. е изготвила докладни записки за заплащане на указаните размери на държавни такси. Установява се също, че държавните такси са своевременно преведени от ищеца, чрез РД „ГП“, - Смолян, по сметка на съответните съдилища, видно от представените по делото платежни нареждания.

Ответницата Х. не е представила по делото в дадения срок платежните нареждания, с които да установи внасянето на дължимата ДТ, което е довело до постановяване от съдилищата на разпореждания за връщане на въззивните жалби поради неотстраняване на нередовностите им.

Също така ответницата е поискала с докладни записки привеждането на суми за ДТ по 11 броя граждански дела по описа на РС – Смолян, по които е следвало да подаде частни жалби срещу разпорежданията за връщане на възивните жалби. Сумите за ДТ са преведени в срок, като ответницата не е депозирала в срок частни жалби, което е довело до влизане в сила на разпорежданията за връщане на въззивните жалби.