Акт от 12.09.2014, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.С.,

12.09.2014 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІІА състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ

П.

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ

ВИОЛЕТА

НЕШКОВА при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.дело № 13069 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/ вр. пар.2,т.2 от ПЗР на ГПК.

С решение от 26.07.2004г постановено по гр.д. № 3187/2001г СРС, 39 състав е отхвърлил предявените искове за защита на право на собственост от Л.Н.М. против К.С.Х. и Р.И.Х. за осъждане да предадат владението на имот с пл. № 465 по плана на гр. С., в.з. Г.Б., одобрен със заповед №263/1961г с площ от 875кв.м. и против М.Г.М. и В.П.М. – да предадат владението върху имот с пл.№ 464 по плана на гр. С., в.з. Г.Б. , с площ 396 кв.м. СРС, 39 състав е присъдил разноски по делото съобразно изхода от спора и доказаните за направени разноски от страните в производството .

Така постановеното решение е било оставено в сила с решение по гр. д. № 85/2005г по описа на СГС, ІІВ състав.

С решение от 27.09.2012г по гр.д. № 408/2011г на ІГО, ВКС отменя въззивното решение по гр.д. №85/2005г и връща делото на СГС за ново разглеждане.

Настоящото производство се развива по въззивна жалба на ищцата, която обжалва постановеното решение от СРС, 39 състав, изцяло. Въззивницата сочи,че решението е необосновано и противоречи като изводи на материалния закон. Въззивницата поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Моли съда да отмени горепосоченото решение на СРС, 39-ти състав и да постанови ново, с което да уважи предявените искове за защита на право на собственост изцяло.

Ответниците по жалбата К.С.Х. и Р.И.Х. оспорват въззивната жалба. Депозирали са писмено възражение против жалбата, в което поддържат,че по делото не е установена идентичност между имота притежаван от ищцата преди колективизацията и спорния.

Ответниците по жалбата М.Г.М. и В.П.М. оспорват въззивната жалба.

В о.с.з. страните се представляват. Поддържат своите твърдения и възражения. Въззиваемите поддържат,че не са събрани доказателства обосноваващи извод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Въззивникът депозира писмени бележки, с които обосновава,че е доказал правото си на собственост върху процесния имот към момента преди колективизациета, така и към настоящия момент и че ответниците нямат противопоставими му права, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно по следните съображения:

Предявени са осъдителни искове за защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС. За да бъде уважен иск на посоченото основание за предаване владението върху спорен недвижим имот е необходимо ищецът в производството да установи,че е носител на право на собственост върху спорния имот, придобито по твърдяния от него способ, както и че ответникът владее спорния имот. Ответникът е този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорния имот.

С оглед изложеното по настоящото дело в тежест на ищцата е да установи ,че е носител на право на собственост върху имот пл. № 2075а, кв. 41 по плана на в.з. Г.Б., м. В. с площ от 4754кв.м/ така както имота е описан в ИМ и е въведен като спорен по делото/

Ищцата поддържа,че е носител на право на собственост върху процесния имот вследствие завършила реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Ответниците оспорват правото на реституция на ищцата върху процесния имот, като посочват, че процесният имот не е идентичен с притежавания от нея преди колективизацията. Наведени са възражения за липса на колективизация, за нищожност на решението на ПК. Ответниците Х. със становище от 19.11.2003г заявяват,че освен че липсва идентичност между техния имот и имота на ищцата, липсва идентичност между притежавания от ищцата имот по нот. акт от 1945г и възстановеният.Заявяват и претенция на ползватели по реда на ПМС 30/1985 като навеждат твърдения,че техния имот е застроен.В о.с.з. на 24.11.2003г ответниците М. заявяват претенция, че са придобили своя имот по давност, че липсва идентичност между имота на ищцата и техния имот В о.с.з. на 25.03.2013г е отделено за безспорно това,че ответниците упражняват фактическа власт върху имоти, така както са описани в ИМ. Заявяват,че имотите им са застроени.

Съдът приема,че ищцата е доказала материалноправната си легитимация.

Същата се позовава на решение на ПК-Овча купел № Р 98 ГБ/24.10.1996г , издадено по преписка по заявление вх. № 1066/01.06.1992г със заявител Л.М. за възстановяване на правото й на собственост върху описани в заявлението зем. земи. Решението е постановено от компетентен орган, съгласно чл. 33,ал.2 от ЗСПЗЗ и в надлежна форма, съобразно изискването на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ , в редакцията към момента на постановяване на решение.

Решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи в полза на техните собственици или техните наследници е противопоставимо на третите лица и легитимира реституираните собственици като собственици на имота. След като оспорващите правото на собственост на ищците не се позовават на права към момента на колективизацията същите нямат право да оспорват собствеността на ищцата към този минал момент. Това е така защото в такъв случай те въвеждат като отбранителни възражения и оспорвания характеризиращи исковете по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, а легитимирани лица по такъв спор са само тези, които претендират права върху един имот към минал момент. Константна е практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК и задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища, съгласно която при повдигнат спор за собственост между лица, реституирали правото си на собственост върху зем. имот и трето лице на административната процедура, което не се позовава на права към минал момент,че това трето лице не разполага с възражения, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с притежавания имот от наследодателя или че не е бил собствен на ищеца към момента на колективизацията. Това трето лице има интерес и съответно право да навежда възражения свързани с неговите права върху имота, касаещи наличието на пречки за реституцията на имота към настоящия момент, а не към минал такъв. В този смисъл са решения по чл.290 от ГПК , а именно № 360/2011г, гр.д. 1385/2010г на І ГО на ВКС, 885/2010г по гр.д. № 1468/2009г на І ГО на ВКС , реш. № 27/2011г по гр.д. № 1687/2009г на ІГО, реш.

№237/2014г, по гр.д. №5/2013г на ІГОи др. В този смисъл е и постановеното ТР № 9/2012г по т.д. № 9/2012г на ОСГК, което въпреки че има за предмет произнасяне по правата на ползвателите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа и принципно произнасяне по разглежданите въпроси . Съобразно цитираното ТР №9 принцип на реституционните закони, в това число и на ЗСПЗЗ е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети, като в защита на лицата , чиято собственост подлежи на реституция е облекченият режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Практиката приема,че заявителят може да представи както преки доказателства установяващи главно и пълно правото му на собственост върху земята- нотариални актове, така и косвени доказателства - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2 /предишна ал. 3/, а също и нотариално заверени декларации- допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./. На базата на тези доказателства административният орган издава решение за възстановяване на собствеността, което заедно с приложената скица има силата на констативен нотариален акт. Съобразно даденото тълкуване на закона от ВКС, ОСГК в исковото производство по спор за собственост , ако не се повдига спор по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Според цитираната задължителна практика след като в административното производство по ЗСПЗЗ е предвидена по закон и проведена на място по специални процедури идентификация за установяване на старите реални граници на бившите имоти и имотът е индивидуализиран , то тази индивидуализация е обвързваща при последващ материалноправен спор. Това е така, защото в административната процедура преценката за идентичност между бившите и новите имоти е комплексна, въз основа на информация за цялата местност или части от нея, а според ТР №9/2012г такава преценка не може да се извърши в съдебното производство по спор за собственост на един конкретен имот.

С оглед гореизложеното съдът приема, че ако се установи , че ищците се легитимират с валидно и отговарящо на изискванията на закона решение на ПК/ ОбСЗГ/ОбСЗ то техните права, признати в реституционната процедура следва да бъдат признати и зачетени като доказани и в настоящото производство. Както съдът отбеляза по- горе решението на ПК № Р98ГБ е валидно . Същото е постановено в съответствие с изискванията на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията на тези текстове към 24.10.1996г.Съгласно чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ в редакцията съобразно ДВ 79/96г възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се постановява от ПК с решението, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Съгласно чл.18ж,ал.1 в редакцията съгласно ДВ 48/1995г към решението се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината.Процесното решение отговаря по съдържание на изискванията на цитираните законови разпоредби. Фактът, че към решението не е приложена скица не опорочава реституционната процедура. Значението на скицата е да индивидуализира земята, която се възстановява на правоимащото лице. Ако по друг начин може да бъде индивидуализиран реституиращия се имот, то наличието или липсата на скица е ирелевантно за края на реституционната процедура. В този смисъл е задължителаната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 254/2010г по гр.д. № 1134/2009г на ІГО на ВКС, реш. 414/2012г по гр.д. № 1117/2010г на ІГО , реш.161/2012г по гр.д. № 1197/2011г на ІІГО на ВКС. Още повече,че процесният имот попада в урбанизирана територия - в границите на в.з. Г.Б. и за настъпването на реституционния ефект по отношение на тези имоти разпоредбата на чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ и в последстващите си редакции не изисква наличие на скица за настъпване на вещното действие на акта на ПК/ОбСЗ. Това е така защото индивидуализацията на имота се осъществява с удостоверението по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Такова удостоверение по делото е представено с № 410/02.09.1996 и същото е посочено като приложение и в решението на ПК. Съгласно цитираното удостоверение за имот 2075, к.л. 489 процесният имот попада върхи имоти 465, 904,464, 891 и др. изброени, попадащи под действието на пар.4, няма данни за подземни комуникации и строежи на имота, част от него е била възстановена на наследниците на Владимир Пенев Матев и е налична свободна част за възстановяване по подаденото заявление от настоящата ищца от 4754кв.м. Именно върху тази свободна площ, извън реституираната на други правоимощи лица и индивидуилизирана като попадаща върху изброените имоти са възстановени правата на ищцата. Реалната част свободна за възстановяване е описана в скица № 13/24.01.1997г, която се отнася за процесния имот 2075, но препраща към решение на ПК със сгрешен номер. Ето защо съдът приема,че е налице валидно решение на ПК за възстановяване на собствеността на ищцата върху обобществен поземлен имот, в която волята на административния орган е взето след проведена процедура по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ за индивидуализиране на свободната за възстановяване част от имота. Към момента на въвода е налична и скица за графично обособяване на реституираната земя.