Решение № 3611 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3611 гр. В., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20263110105079 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от 15.07.2026 г., подадена от Г. Н. П., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу С. В. С..

В молбата за налагане на мерки за защита молителката Г. Н. П. твърди, че се намира във фактическо съпружеско съжителство с ответника С. В. С. от седем години, като последният многократно е упражнявал психическо насилие спрямо нея. Сочи следния акт на домашно насилие:

На 13.07.2026 г., около 21:55 часа, ответникът отишъл пред обитаваното от страните жилище на адрес: град В., ул. „П. М.“ № **, като блъскал по вратата и отправял обидни думи, псувни и закани против молителката по телефона, а именно: „ще ти еба майката“, „ще ти еба племето долно“, „ще те унищожа, курва долна“.

Молителката твърди, че за посочения случай се обадила в полицията. Заявява, че поради описаните действия на ответника живее в непрекъснат страх за живота и здравето си.

По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.

В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище.

В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва твърденията, изложени в молбата за защита от домашно насилие. Сочи, че не е извършвал спрямо молителката актове, представляващи домашно насилие на процесната 1 дата и по посочения начин. Иска се отхвърляне на молбата за защита и присъждане на разноски за производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че същите се намират във фактическо съпружеско съжителство.

Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката Г. Н.

П. декларира, че на процесната дата ответникът е осъществил твърдените актове на домашно насилие спрямо нея.

От Писмо изх. № ***** от 24.07.2026 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – В. се установява, че в болничната информационна система няма данни молителката и ответникът да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание са възпроизведени аудиозаписи от обаждания на телефон 112, извършени от ответника и от молителката.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят К. С. Я. – чичо на молителката твърди, че знае за инцидента от последната, която му се обадила по телефона и му разказала, че на процесната дата била ядосана поради отсъствието на ответника, употребила алкохол и се обадила в полицията да подаде сигнал, за което съжалявала.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност, по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените действия, съставляващи актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата, от друга страна, е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие съставлява всеки съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Актът на домашно насилие 2 по чл. 2 ЗЗДН се характеризира, както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент при нея.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в процеса, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание посочената разпоредба съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други доказателства в обратен смисъл декларацията само по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителя факти в молбата за извършено насилие.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи наличието на обстоятелства, които да окачествят поведението на ответника като актове на домашно насилие. Не бяха ангажирани от страна на молителката каквито и да било доказателства, установяващи обстоятелствата, възложени й в доказателствена тежест. Въз основа на изложеното от страните и ангажираните гласни доказателства съдът приема, че между същите се е породил конфликт, представляващ закономерна последици от липсата на уважение, общуване и доверие между тях. Последното, макар и морално укоримо, по никакъв начин не може да бъде окачествено като психическо насилие по смисъла на чл.

2 ЗЗДН.

Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на закона и в частност на производството по висящия спор за родителски права.

По изложените съображения, молбата по чл. 5 ЗЗДН следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - В. дължимата за производството държавна такса в размер на 12,78 евро.

Предвид изхода на спора, отправеното искане в проведеното открито съдебно заседание и представените доказателства за извършвани разноски, както и списък по чл.

80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 56856/15.07.20269 г., подадена от Г. Н. П., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу С. В. С., ЕГН **********, за актове, извършени на 13.07.2026 г.

3

ОСЪЖДА Г. Н. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна такса в размер на 12,78 (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г. Н. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) евро – адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 02.10.2026 г., съгласно чл. 17, ал.

1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4