Решение № 3067 от 07.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1332/2025
- Вид
- Решение № 3067
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3067 гр. София, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501332 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 19872/01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 38942/2022 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове от „ТЕСДО“ ЕООД срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумите:
•
38,68 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл.
3.3 от Договор за кредит № 185009 от 01.09.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 38,68 лв. до предявения размер от 50 лв., заявена като частичен иск от иск в пълен размер от 464,16 лв.;
•
400 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 191356 от 23.10.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата 991,44 лева,;
•
50 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 219389 от 03.04.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата 758,52 лева;
•
33,69 лeва, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл.
3.3 от Договор за кредит № 225773 от 14.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 33,69 лв. до пълния предявен размер от 50 лв., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 631,60 лева;
•
48,46 лв., представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 228869 от 30,05,2018г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 48,46 лв. до пълния предявен размер от 50 лв., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 758,52 лева;
1
•
200 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 232170 от 22.06.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 1193,16 лева,;
•
150 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 249948 от 05.10.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 631,60 лева,;
•
20 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 266610 от 07.01.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 1047,84 лева;
•
10 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за потребителски кредит №277402 от 12.04.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 792,10 лева;
•
10 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 282616 от 30.05.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 984,24 лева,;
•
84,76 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл.
5.6 от Договор за кредит № 461364 от 17,02,2022г. и чл. 10 от Приложение № 1 към него, сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 618,24 лева.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото не се доказва в полза на „Тесдо“ ЕООД да са били прехвърлени вземанията, предмет на настоящото производство. Твърди се, че от представения договор не е ясно кои вземания са били цедирани на „Тесдо“ ЕООД и от какви юридически факти произтичат те.
Сочи се, че в договора за цесия не са посочени датите, на които вземанията са били заплатени на „Тесдо“ ЕООД, респ. дали се касае за месечни погасителни вноски, в които са включени главница, договорна лихва и неустойка. Прави се възражение, че процесният договор за цесия е нищожен поради невъзможен предмет. Поддържа се, че са недоказани твърденията на „Тесдо“ ЕООД, че са нищожни отделните клаузи по договорите за кредит, поради което и изплатеното от И.М.К. не е получено без основание. Твърди се, че предвидената неустойка в договорите за кредит е действителна и отговаряща на нормативните изисквания. Твърди се, че в ГПР не е включвана неустойката за непредоставяне на обезпечение поради разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Твърди се, че неустойката е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, като кредитополучателят е бил уведомен за изискваното обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора. Твърди се, че в случая не се установява наличието на скрито оскъпяване. Поддържа се, че в случая единственият разход, който формира ГПР, е договорната лихва. Твърди се, че таксата за извънсъдебно събиране на просрочен кредит е уредена в договора и служи за покриване на административните разходи, свързани с действия по събиране на просрочените задължения. Сочи се, че кредитополучателят е знаел за тази такса преди сключване на договора. Поддържа се, че таксата за извънсъдебно събиране на просрочен кредит не представлява такса за управление на кредита. Излагат се съображения за изтекла погасителна давност.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ТЕСДО“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и съобразено с 2 константната съдебна практика, формирана по исковете с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Твърди се, че в процеса е доказано, че предаването на процесните суми е станало при липса на годно правно основание за получаването и задържането им от „Ай Ти Еф Греп“ АД.
Твърди се, че пълно и главно е доказано прехвърлянето на процесните вземания чрез договор за цесия. Сочи се, че възраженията на насрещната страна срещу договора за цесия не следва да се разглеждат, тъй като длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на договор за цесия. Твърди се, че по делото е установено и надлежното съобщаване на цесията. Твърди се, че с договора за цесия са прехвърлени определени по размер вземания, представляващи платени без основание суми във връзка с конкретно посочени договори за кредит. Поддържа се, че в договора са посочени титулярят на вземанията, длъжникът по тях, както и размерът, поради което е индивидуализиран и предметът на договора за цесия. Сочи се, че предмет на договора са съществуващи вземания, а не бъдещи такива. Поддържа се, че предмет на първоинстанционното дело са именно вземания за неоснователно обогатяване, платени във връзка с конкретни договори за кредит. Поддържа се, че „Ай Ти Еф Груп“ АД не е доказало валидно правно основание за получаване и задържане на процесната сума.
Твърди се, че по всеки един договор е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е в пъти по-голяма от възнаградителната лихва по договора. Сочи се, че вписаният в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, защото не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Решение № 19872/01.12.2023 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове от „ТЕСДО“ ЕООД срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумите за: неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 185009 от 01.09.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К. за разликата над сумата от 38,68 лв. до предявения размер от 50 лв., заявена като частичен иск от иск в пълен размер от 464,16 лв.; неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 225773 от 14.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К. за разликата над сумата от 33,69 лв. до пълния предявен размер от 50 лв., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 631,60 лева; неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 228869 от 30.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К. за разликата над сумата от 48,46 лв. до пълния предявен размер от 50 лв., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 758,52 лева.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предявен е иск от „ТЕСДО“ ЕООД срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумите: 50 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 185009 от 01.09.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., заявена като частичен иск от иск в пълен размер от 464,16 лв.; 400 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 191356 от 23.10.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ 3
ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата 991,44 лева,; 50 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 219389 от 03.04.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата 758,52 лева; 50 лeва, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 225773 от 14.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 631,60 лева; 50 лв., представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 228869 от 30,05,2018г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., претендирана като частичен иск от иск за сумата от 758,52 лева; 200 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 232170 от 22.06.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 1193,16 лева,; 150 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 249948 от 05.10.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 631,60 лева,; 20 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 266610 от 07.01.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 1047,84 лева; 10 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за потребителски кредит №277402 от 12.04.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 792,10 лева; 10 лeва представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 282616 от 30.05.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 984,24 лева; 84,76 лева, представляващи платени без основание суми за неустойка по чл. 5.6 от Договор за кредит № 461364 от 17,02,2022г. и чл. 10 от Приложение № 1 към него, сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И.М.К., предявена като частичен иск от иск за сумата от 618,24 лева.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Разпечатката съдържа 51 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/295774b1-2e78-4a65-8204-d8ee8ae77f8b