Решение № 197 от 17.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501857 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 261301/14.04.2022г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 3587/21г., с което срещу нея е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Отговорността на прокуратурата може да се ангажира при определени предпоставки, наличието които трябва да бъде доказано от ищеца. Поддържа, че не е налице една от предпоставките, а именно не са претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвинението. Без да обсъди възраженията й, съдът е присъдил обезщетение от 14 000лв. Спрямо ищеца е наложена най- леката мярка за неотклонение „подписка“. Тя не се е отразила в неговата неимуществена сфера. Неправилно съдът е приел, че К.

К. е доказал трайни психически преживявания. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице относно здравословното му състояние. Той е следвало да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, а именно да съобрази липсата на медицинска документация, тъй като заключението е 1 базирано само на разговор с ищеца. Въззивникът счита, че негативните изживявания са нормално изводими от ситуацията, в която се е намирал.

Ищецът не е търпял вреди до момента на привличането му като обвиняем.

Съдът не е съобразил интензитета на извършените процесуално-следствени действия по отношение на ищеца. Това са обстоятелства, относими към размера на обезщетението, тъй като сочат на ниска степен на увреждане.

Съдът не е взел предвид релевантните обстоятелства, които сочат на понисък размер на претендираното обезщетение. Присъденият такъв е завишен и не е съобразен с чл.52 от ЗЗД.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали размера на присъденото обезщетение.

К. К. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът К. К. твърди, че на 15.06.2007г. му е повдигнато обвинение, затова че на 26.06.2006г. около 18.20 ч. в гр. София е причинил на А. М. смърт поради немарливо изпълнение на правно нерегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- воден спасителна пост № 3 на олимпийски басейн на комплекса, като по време на смяната не е осъществил контрол върху плуващия в басейна М.- престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК. Наказателното производство е продължило повече от 9 години. Имал е очаквания, че ще бъде осъден несправедливо. През цялото време е знаел, че няма вина за събитието. Имал е амбицията да работи държавна работа като барета, но с обвинението се е чувствал като убиец.

Вече няма почти никакви приятели. Казвали са му, че има дело за убийство.

Задавал си е въпроси дали е направил всичко възможно. Сънувал е, събуждал се е и е носел чувството за вина. Това е влошило качеството му на живот- без приятели, без момичета. В техните очи е бил убиец. С постановление от 07.03.2016г. на СГП наказателното производството срещу него е било прекратено и същото е влязло в сила. Прокуратурата е извършила 2 незаконосъобразно действие, изразяващо се в повдигане на обвинение за извършване на престъпление. Начинът, по който се е водело наказателното преследване срещу него е проява на недобросъвестност като с незаконни средства се цели постигането на резултат и намиране на всяка цена на лице, което да отговаря, макар и невинно. Повдигнатото обвинение се е отразило тежко на ищеца. То е довело до много стрес, притеснения и страх. В хода на досъдебното производство е бил разпитван в качеството му на свидетел, давал е обяснения като обвиняем, което му е причинило много неудобства и негативни емоции. Те са оказали влияние върху психическото му състояние.

В резултата на повдигнатото му обвинение той е ограничил социалните си контакти, изпитвал е срам, затворил се е в себе си и е отказвал да общува с приятели и познати. Събитието е отразено в националните медии.

Продължилото девет години наказателно производство му е причинило неимуществени вреди, изразяващи в накърняване на моралните и нравствени ценности, унижение в обществото, притеснения и стрес от изхода на образуваното наказателното производство, отказ от социално общуване и пълен обрат в отношенията му с близки и познати. Всички приятели са започнали да странят от него. В резултат от повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е търпял множество отрицателни преживявания в продължителен период, накърнено е било името в обществото- в града, в който е живял, където е било трудно да обясни положението си и където са го сочели с пръст като престъпник.

Изживяването от незаконно повдигнатото обвинение никога няма да бъде преодоляно. Воденият срещу него процес е оставил силен и траен отпечатък върху личността му, като е довел до липсата на адаптивност, нарушение на социалното функциониране, чувство за празнота и безнадежност, нервно напрежение и отчужденост.

Счита, че му се дължи обезщетение за неимуществени вреди като следва да се съобрази и продължителността на проведеното наказателно преследване, наложената мярка за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки и страдания. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., в едно със законната лихва върху сумата от 15.03.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че 3 срещу ищеца е проведено наказателно производство. Срещу него е взета мярка за неотклонение „подписка“. По делото не са ангажирани доказателства, че прокуратурата е извършила действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Няма доказателства за преживения тежък стрес, тревоги и негативни емоции, за психическо и социално увреждане на ищеца, изразили се в притеснения, свързани със злепоставянето му, изживени унижение, срам и неудобство, че са накърнени честта и достойнството му. Претендираното обезщетение е в завишен размер. Прави възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на иска за главницата и по чл.111, б.

„в“ от ЗЗД по отношение на иска за лихвата.

Не е спорно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 443/07г. по пр. пр. № 4396/03г. на СГП за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК. С постановление от 16.01.2007г. К. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2, алт.2 във вр. с ал.4 от НК. На 01.02.2007г. е бил разпитан в това му качество. На 15.06.2007г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановления от 03.09.2012г., от 26.02.2013г.от 20.03.2014г. К. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК като е запазена мярката за неотклонение.

С разпореждане от 16.11.2012г. и 02.01.2014г. на СГС, НО, 13 състав е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП.

С влязло в сила постановление от

26.02.2016г. е прикротено досъдебното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение поради несъставомерност.

В съдебното производство е допусната психологична експертиза по отношение на ищеца и е прието заключението й, според което към момента на провеждане на психологичното изследване той е психично здрав, успешно вграден в социалната действителност като син, съпруг, родител и реализиран в трудова дейност. Изживените негативни преживявания в поведенчески план са резултирали в затваряне в себе си, нежеланието да общува, дистанциране от приятели, невъзможност да чувства радост от живота, да се весели и забавлява, неспособност да създава нови контакти и приятелства, да 4 общува с момичета и да мисли в перспектива за живота си. Към настоящият момент при ищеца е налице добро и стабилно ниво на социално функциониране като баща, съпруг и успешно менажира собствения си частен бизнес. Независимо от това ищецът има усещането, че сегашната му дейност няма социална значимост и престиж, както тази, в която не е успял към служба НСО.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, основаващо се на научните принципи в областта, опита на експерта и като неоспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. заявява, че познава ищеца от края на 2004г. началото на 2005г., когато са станали студенти в НСА. Знае за случилото се с него.

Споделил му е, че когато е бил на работа, при смяна на постовете в момента, в който е застъпвал на новия пост, се е случил инцидент. Един негов колега е забелязал първо и след това и ищецът се е притекъл да помага. Започнали са обдишване, сърдечен масаж. След инцидента К. К. е продължил да работи на същото място през целия сезон. След година и половина се е оказало, че му повдигат обвинение за смърт. Тогава ищецът е бил на 23-24 години и са били студенти. След като му е казал, че му е повдигнато обвинение са започнали да се виждат по- рядко. Преди това са се виждали честно, защото са спортували заедно лека атлетика, ходели са на фитнес. Той е бил професионален атлет, а свидетелят – любител. По- рядко са започнали да тренират заедно. След повдигането на обвинение ищецът е работел на басейна през летния сезон и като охрана. Свидетелят също е работел като охрана в Зимния дворец на зимната пързалка. И двамата са били студенти. Наказателното преследване е продължило няколко години. Ищецът е споделял, че приятелите му са започнали да го избягват и не искат да комуникират с него, а когато не е в добро настроение го питат защо. Свидетелят не го е питал, защото е знаел защо е в лошо настроение. Обвинението му се е отразявало на настроението няколко години. После ищецът му е казал, че има оправдателна присъда.

След това е станал една идея по- спокоен.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

СГС е уважил предявения иск за сумата от 14 000лв. и го е отхвърлил 5 до пълния му предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди.

За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ- воденото срещу К. К. наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване като на 16.01.2007г. за първи път му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с прекратително постановление на СГП от 16.02.2016г. За да настъпи стабилитета като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия 6 на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да завърши то с оправдателна присъда. / Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Ищецът, в качеството му на правоимащо лице, не е поискал продължаване на наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда.