Разпореждане № 588 от 30.07.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 588 гр. Първомай, 30.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Частно гражданско дело № 20265340100404 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Кредирект” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. за заплащане на следните суми: 766,94 евро – главница по договор за потребителски кредит № *** от 03.12.2024 г., 145,43 евро – възнаградителна лихва за периода 03.12.2024 г. – 03.06.2025 г., 492,66 евро – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода 03.12.2024 г. – 03.06.2025 г., 69,03 евро – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, и 161,73 евро – законна лихва за забава за периода 01.03.2025 г. – 01.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 24.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В чл. 3 от същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 1500 лв. Договорната лихва за целия период възлиза на 284,44 лв., като е уговорено главницата и договорната лихва са бъдат изплатени до 03.06.2025 г. В чл. 6 е уговорено, че заемателят се задължава в двудневен срок да предостави едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия, или банкова гаранция. Според чл. 18 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 963,56 лв., която следвало да се заплати разсрочено с всяка една погасителна вноска.

В представената тарифа е посочено, че разходите за събиране на вземането при забава в плащането се изразявали в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане прехвърлянето на просрочено задължение към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависели от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правели еднократно и 1 сборът им не можел да надвишава 135 лв.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл.

127, ал. 1 ГПК и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, като са посочени обстоятелствата за правнорелевантните факти, от които произтичат претендираните парични вземания.

Същевременно, при така заявените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на паричните вземания за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за събиране на вземането, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146 ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такива са поетите задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за събиране на вземането, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП. Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото същата е необосновано висока. Съдът достигна до този извод, тъй като тези суми водят до скрито оскъпяване на кредита. Същите съставляват сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати сума, доближаваща се до стойността на кредита. От това следва, че основната цел на тези уговорки е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че тези клаузи се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесните договорни клаузи и на основание ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като чрез начисляването на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 ЗПК на потребителя. Следователно, неустойката обезпечава не 2 изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за кредитиране и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно поведение на длъжника. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Освен това, с уговарянето на тази неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Поради това съдът приема, че посочената клауза, на която се основава вземането за неустойка, е нищожна.

Също така, уговорката за събиране на такси за събиране на просроченото вземане е в пряко противоречие с императива на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно който при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е да се предвижда заплащане на неустойка за отлагане на процедурата за принудително изпълнение на просроченото задължение, защото е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на такси съгласно Тарифа за таксите и разходите и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.

1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочените суми. В останалата част заявлението следва да бъде уважено.

С оглед уважената част на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 18,26 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,86 евро (определено на база сумата от 40,90 евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, срещу А., ЕГН: **********, с адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът А. да заплати на кредитора „Кредирект“ ЕООД следните суми: 766,94 евро – главница по договор за потребителски кредит № *** от 03.12.2024 г., 145,43 евро – възнаградителна лихва за периода 03.12.2024 г. – 03.06.2025 г., и 161,73 евро – законна лихва за забава за периода 01.03.2025 г. – 01.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 24.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,26 евро – разноски по делото за държавна такса, и 26,86 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу А., ЕГН: **********, с адрес: ***, за заплащане на следните суми: 492,66 евро – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за 3 периода 03.12.2024 г. – 03.06.2025 г., и 69,03 евро – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му от заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: ____________(п)___________ 4