Решение № 260470 от 24.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 4 24.06.2021г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 2759 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивната жалба на Д.Д.Н. ***, подадена чрез пълномощник адв.Свилен Цонев, против решение № 260322/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 9431/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете на Д.Д.Н. против Д.Н. ***, за осъждане на ответницата на основание чл.30, ал.3 ЗС, чл.93 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 17535 лв. – сбор от стойността на събрани добиви от собствените му имоти, представляващи: 1/2 ид.ч. от конюшня с пристроен навес, а също падок и манеж, находящи се в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Твърдица, общ.Бургас, за периода от 16.10.2014 г. до 05.09.2015 г., от която сума: 10 500 лв. за конюшнята с пристроен навес, 5985 лв. за манежа и 1050 лв. за падока, както и сумата от 4790 лв. – мораторна лихва, начислена върху сборната сума за периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане, КАКТО и евентуалните искове – за осъждане на ответницата на основание чл.31, ал.2 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца горните суми, представляващи обезщетение за лишаването му от ползване на имотите за посочения период, ведно с мораторни лихви. С решението Д.Д.Н. е осъден да заплати на Д.Н.Н. деловодни разноски в размер на 2000 лв.

С определение № 263186/21.12.2020 г. първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като вместо присъдените в полза на Д.Н. разноски в размер на 2000 лв. е постановено осъждане на Д.Н. да й заплати деловодни разноски в размер на 1060 лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита се, че съдът необосновано е приел, че ответницата не е реализирала доходи от ползването на имотите му, като според въззивника, макар и в процесния договор от 01.01.2009 г. да не е била посочена цена за ползването на имотите и съоръженията от СНЦ, това не означавало, че ответницата не е реализирала доходи, тъй като от представените от нея писмени доказателства било видно, че тя е реализирала доходи от отдаденото под наем имущество на сдружението, придавайки им привидно основание на трудово и гражданско правоотношение, като привидността на договора била видна от анекса към него. В тази връзка са изложени съображения, че ответницата самостоятелно е получавала гражданските плодове от процесните имоти, доколкото лично е предоставила ползването им на трето лице без съгласието на ищеца, който изрично се е противопоставил и срещу организираните състезания по конен спор, като независимо от изпратената до нея покана да освободи половината от конюшнята или да заплаща наем на ищеца, същата е освободила имота едва на 05.09.2015 г., поради което му дължи обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в размер на пазарния наем.

Счита се за необоснован и извода на БРС за неоснователност на евентуалния иск по чл.31, ал.2 ЗС и приетото от съда, че липсвали доказателства след поканата ответницата да е препятствала възможността на ищеца също да се ползва от съсобствената вещ. В тази връзка се сочи на допуснато от районния съд нарушение на съдопроизводствените правила – чл.155 ГПК, тъй като нито в доклада, нито в хода на устните състезания, въпреки, че е бил длъжен, съдът не е съобщил на страните служебно известните му факти, посочени едва в обжалваното решение. БРС необосновано е приел, че инициираното производство от Д.Н. по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на конюшнята „иманентно съдържа признание, че и собствениците ползват съсобствената вещ“. Въззивникът твърди, че в посоченото производство позицията на ответницата е била именно, че представлявания от нея Клуб по конен спорт „Кубар“ ползва цялата конюшня с навеса, където са настанени коне, собственост на сдружението и негови членове, поради което според нея е невъзможно разпределението на ползването. При това, с постановеното решение по в.гр.д.№ 1674/2015 г. на БОС е отменено решението по гр.д.№ 7886/2014 г. на БРС, с което е било допуснато разпределението на реалното ползване на конюшнята, с аргумента, че същата не подлежи на разпределение, поради специфичните особености на обекта и невъзможността да се използва от съсобствениците без преустройства за обособяване на отделни дялове. В тази връзка, въззивникът сочи, че ако съдът бе изпълнил задължението си по чл.155 ГПК, то тогава той е щял да има възможност да ангажира доказателства в тази насока, поради което с въззивната жалба е направено доказателствено искане при условията на чл.266, ал.3 ГПК за събиране на доказателства, които не са били допуснати от районния съд, поради процесуални нарушения – да се изиска и приобщи гр.д.№ 7886/2014 г. на БРС. Според въззивника, признание от ответницата, че Клуб по конен спорт „Кубар“ ползва цялата конюшня с навеса се съдържа и в депозирания от нея по делото писмен отговор на исковата молба, макар и същият да не е подаден в срока по чл.131 ГПК, в който е изложила подробни твърдения за стопанисването, ползването и поддържането на манежа и падока, които обстоятелства обаче не са съобразени и ценени от БРС при постановяване на обжалваното решение. Счита се, че съдът необосновано се е позовал и на гр.д.№ 693/2014 г. на БРС, доколкото предмет на същото е било оспорването на договор за наем на целия поземлен имот, ведно с постройките и съоръженията в него, а от доказателствата е видно, че наемателят е бил възпрепятстван от ответницата и от представляваното от нея СНЦ да ползва наетия имот. Счита се за необосновано и позоваването от съда на гр.д.4606/2014 г. и НЧХД № 4973/2014 г., двете по описа на БРС, тъй като обстоятелството, че осъществените в посочените дела действия на домашно насилие и причинена лека телесна повреда са извършени на територията на конната база, в никакъв случай не води до извода, че ответницата (лично или чрез сдружението) не е ползвала изцяло процесните манеж и падок, доколкото именно ползването от нейна страна на тези съоръжения е довело до ескалиране на напрежението между бившите съпрузи, тъй като ищецът е бил лишен изцяло от възможността на ползва процесните обекти, нещо повече – ответницата е възложила охраната на обектите на „Аркус-сигурност Бургас“ ООД, чиито служители не са допускали Д.Н. до конната база.

Въззивникът твърди, че осъществява трудовата си дейност в процесния имот, в който е разположен и питомника за кучета и поради тази причина присъства ежедневно в имота, но от това не може да бъде направен извод, че е ползвал конюшнята с навеса, манежа и падока през процесния период, както според него неправилно е прието от БРС, тъй като показанията на св.Н. не са опровергани от доказателствения материал, а кореспондират с него и поради това е следвало да бъдат кредитирани от съда. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.Н.Н., подаден чрез пълномощник адв.Валентин Калчев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че ищецът не е доказал твърдяното от него „незнание“ и „несъгласие“ с представените по делото договори за стопанисване, ползване и управление на процесните обекти, като от събраните доказателства е видно, че ответницата е сключила тези договори по време на брака й с ищеца и същият е бил съгласен със съществуването и изпълнението на договорите. Предвид това се счита, че извън хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС е възможността само един от съсобствениците да сключи договор за наем, ползване, управление и др., но от името на всички, като в този случай страна по договора ще се явява цялата общност от съсобственици, представлявани от един от тях, който се явява управител на общата вещ по смисъла на чл.32, ал.1 ЗС, какъвто е и настоящият случай и при наличието на какъвто договор за обекта не би била налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС. Считат се за недоказани твърденията на ищеца за събирани само от ответницата на гражданските плодове от процесните обекти, доколкото по делото не е доказано изобщо наличието на такива, както и за недоказани твърденията в исковата молба за лично ползване от нея на обектите в процесния период, за което въззивницата излага подробни съображения и се позовава на практика на ВКС. Оспорват се и възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, тъй като сочените факти и обстоятелства по чл.155 ГПК са известни, както на съда, така и на самия въззивник, доколкото всички съдебни производства са водени между същите страни, а ищецът е могъл да посочи и представи по делото книжата, от които е считал, че ще черпи доказателства за своите твърдения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 9431/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба, уточнена във връзка с дадени от съда указания с допълнителни молби от 18.11.2019 г., 22.11.2019 г. и 04.02.2020 г., подадена от Д.Д.Н. против Д.Н.Н., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 17535 лв. – стойността на събраните от ответницата добиви от собствените му имоти, представляващи: 1/2 ид.ч. от конюшня с пристроен навес (съсобствена между страните), а също падок и манеж, находящи се в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Твърдица, общ.Бургас, за периода от 16.10.2014 г. до 05.09.2015 г., от която сума: 10 500 лв. за конюшнята с пристроен навес, 5985 лв. за манежа (съобразно увеличението на претенцията по чл.214 ГПК) и 1050 лв. за падока, както и сумата от 4790 лв. – мораторна лихва, начислена върху общата главница за периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.10.2019 г. до окончателното плащане, а при условията на евентуалност са предявени искове за осъждане на ответницата на основание чл.31, ал.2 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца горните суми, представляващи обезщетение за лишаването му от ползване на имотите за същия посочен период, ведно с мораторната и законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака им ищецът закупил поземлен имот № 016049 в местността „Дермен оджа“, землището на с.Твърдица, обл.Бургас, с площ от 8750 кв.м., представляващ УПИ І-49 в масив 16 по КВС и идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Твърдица, обл.Бургас с площ от 8481 кв.м. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 753/04.05.2015 г. по гр.д.№ 4518/2014 г. по описа на БРС е признат за едноличен собственик на гореописания поземлен имот, ведно с подобренията в него (съоръжения) – манеж (ограден терен с площ от 2080 кв.м. с настилка от пясък), падок (ограден терес с площ от 350 кв.м. с настилка от пясък, ведно с монтиран навес без оградни стени) и питомник за кучета, като с ответницата Н. са съсобственици в равни дялове по силата на чл.21 СК единствено на две сгради, разположени в поземления имот – конюшня с площ от 207 кв.м., ведно с навес с оградни стени (сграда с идентификатор ***) и бистро (сграда с идентификатор ***). Твърди се, че за периода 16.10.2014 г. – 05.09.2015 г. цялата конюшня, манежа и падока се ползвали еднолично от Д.Н., която е предоставила ползването на тези имоти на трето лице – СНЦ „Клуб по конен спорт Кубар“, чийто председател е ответницата, като за целта е сключила със сдружението Договор за стопанисване, ползване и управление на недвижим имот от 01.01.2009 г. и Анекс към него от 10.10.2010 г., в който липсвала уговорена цена, но ищецът счита, че имотите са предоставени възмездно. Твърди се, че за процесния период това трето лице е ползвало посочената сграда и съоръженията без съгласието на ищеца и ответницата самостоятелно е получавала гражданските плодове от имотите, имайки предвид, че тя лично е предоставила ползването на сградата и съоръженията на третото лице без негово съгласие. Това мотивирало ищеца да изпрати покана до ответницата да освободи половината от конюшнята, която е негова собственост или да му заплаща месечен наем в размер на 1000 лв.. Тази покана била получена от ответницата на 20.11.2014 г., но същата една на 05.09.2015 г. освободила половината от конюшнята и спряла да ползва манежа и падока.

Разпечатката съдържа 25 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/295458ad-c0ac-425b-8e1f-667a1ea1f3b6