Решение № 1310 от 19.10.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№................................/..................................2021 г., гр. Варна В

ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на тридесети септември 2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР

КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА

2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН при участието на секретаря Елена

Воденичарова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно наказателно дело №1239 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Варна срещу решение №260495/13.04.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД №4651/2020 г., с което е отменено наказателно постановление №436а-337/15.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР-Варна, с което на В.Е.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.63 ал.2 от Закона за здравето във връзка с неизпълнение на заповед №РД-01-72/11.04.2020г. на директора на РЗИ - Варна.

В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, тъй като решение №1239/25.08.2020г. по административно дело №829/2020г. на Варненския административен съд, с което е отменена заповед №РД-01-72/11.04.2020г. на директора на РЗИ – Варна е влязло в законна сила на 01.02.2021г. и към момента на издаване на наказателното постановление противоепидемичните мерки, наложени с нея са били действащи. В тази връзка, касаторът смята, че неправилно въззивния съд е приел нарушението за маловажен случай. Иска отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представените писмени бележки, процесуалния представител на касатора е поискал решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, поради липса на мотиви.

Ответникът –

В.С. в писмения си отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП намира решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона и липсват основания за отмяната му.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради което следва да бъде оставено в сила, поради следните съображения:

В.Е.С. е наказан за това, че на 23.04.2020г. в 15:15ч. се е разхождал по крайбрежната алея „Капитан Г.Г.“ до КПП „Рибарски плаж“ в гр.Варна въпреки забраната за достъп до крайбрежни зони и плажове на територията на община Варна, въведена със заповед №РД-01-72/11.04.2020г. на директора на РЗИ – Варна, с което е нарушил противоепидемичните мерки по чл.63 ал.2 от Закона за здравето и му е наложена глоба въз основа на чл.209а ал.1 от същия закон.

Неправилно касаторът твърди, че процесното съдебно решение е влязло в сила на 01.02.2021г., когато всъщност е влязло в сила определение №2367/04.11.2020г. по административно дело №829/2020г. по описа на Варненският административен съд. С него съдът е отхвърлил молба с вх.№11517/23.09.2020г. на В. В. С. с искане за изменение на съдебното решение в частта на съдебните разноски, с което е отхвърлена претенцията му за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Посочената като нарушена заповед е отменена с решение №1239/25.08.2020г., постановено по административно дело № 829/2020г. по описа на Варненския административен съд.

Съдебният акт е съобщен на директора на Регионалната здравна инспекция гр.Варна на 01.09.2020г. и срокът за обжалване е изтекъл на 15.09.2020г. Следователно, съдебното решение, с което е отменена процесната заповед е влязло в сила на 16 септември 2020г., предвид изтеклия на 15.09.2020г. срок за обжалване от страна на директора на РЗИ – Варна, който е имал правен интерес за това /притежавал е активна процесуална легитимация с оглед на това, че с решението е уважена жалбата срещу неговия административен акт/. Наказателното постановление е издадено на 15 октомври 2020г., т.е. след отмяната на нарушения административен акт, поради което правилно на това основание въззивния съд го е отменил.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Варна, VI касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение

№260495/13.04.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД №4651/2020 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ЗАКОН за

Министерството на вътрешните работи

Чл. 264. (1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.