Решение № 463 от 19.06.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2498/2023
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 29.11.2024
- Състав
- Калин Георгиев Колешански
Цитирани разпоредби
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. Шумен, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630102498 по описа за 2023 година
Молба с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Молба от пълномощник на Д. Р. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – *** срещу „***“ ЕООД, ЕИК : 203997858, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Молителката сочи, че с ответното дружество са съсобственици на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-1852/25.11.2005г. на ИД на АГКК, последно изменение от 22.02.2023г., с административен адрес на ПИ ***, с площ на ПИ по скица от 576 кв.м. /Скица на ПИ № 15-753695-13.07.2023г. на СГКК гр. Шумен/, а по документ за собственост - 590 кв.м., при квоти от 4/5 ид.ч. за молителката и 1/5 ид.ч. за дружеството. Всяка от страните била собственик на сграда изградена в ПИ, съответно, с идентификатор № ***.1, с площ от 63 кв.м., представляваща жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1, заедно с изба и таван и отделно навес към сградата със ЗП от 18 кв.м. – молителката и с идентификатор № ***.2, с площ от 103 кв.м., представляваща Сграда за търговия, брой етажи – 1 – ответното дружество. Поради невъзможност да постигнат съгласие за ползване на частите им от дворното място, молителката иска да се извърши разпределение на ползването на поземления имот и 1 разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита молбата допустима и основателна. Твърдят, че предложения от молителката начин на ползване на имота е неуместен, тъй като лишава ответника въобще от възможност да влиза в дворното място от входа му, да ползва изградените в него кладенец и чешма, както и да поддържа сградата си и съоръжения по нея. Иска разпределяне на ползването по начин, при който всеки от съсобствениците има възможност да ползва площ около сградата си, има достъп до кладенеца, чешма и входна врата на дворното място.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, молителката лично и с представител, поддържа молбата, като искат ползването на съсобственият имот да бъде разпределено по начин, без площ за ползване от ответника, влизане в него само при необходимост за обслужване на сградата му и само след осигуряване достъп от молителката, евентуално по определен от съда график, ответникът да има достъп за обслужване на сградата си, а той, чрез представител иска разпределяне ползването, по вариант 1 от приложение към приетата СТЕ.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и представените писмени доказателства сочат, че са съсобственици на процесното дворно място, при заявените в молбата квоти от 4/5 ид.ч. – молителката и 1/5 ид.ч. ответникът.
Собствеността придобили чрез правни сделки – договор за доброволна делба от 22.06.2015г. – молителката и договор за покупко-продажба от 06.01.2023г.
– ответното дружество. Заедно с посочените ид.ч. от дворното място, всяка от страните придобила собствеността на сгради изградени в него – молителкта, с идентификатор № ***.1, с площ от 63 кв.м., представляваща жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1, заедно с изба и таван и отделно навес към сградата със ЗП от 18 кв.м., а ответникът, с идентификатор № ***.2, с площ от 103 кв.м., представляваща сграда за търговия, брой етажи – 1. В актовете им за собственост и тези на праводателите им сградите на страните са описани, като паянтова жилищна сграда и жилищна еднофамилна,едноетажна сграда, тази на молителката и дюкянски помещения/магазини/ и сграда за 2 търговия. Според удостоверение № УТ-38-067/24.08.2023г. на Община Шумен, сградата на молителката с навес към нея са търпими по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.
Освен посочените в актовете за собственост на страните сгради, в дворното място съществували и други, премахнати по установения ред, след множество жалби на страните, до различни институции, резултат от влошаване отношенията им, след придобиване на идеалните части и сградата от ответника.
Разпределение на ползването до този момент не съществувало формално, но според показанията на разпитаните свидетели, дворното място се ползвало само от молителката и нейните праводатели, като различните собственици на ответната сграда ползвали само нея, без двора, но винаги за търговски и промишлени цели. След придобиването , ответникът извършил ремонт на покрива, покрил външните стени с термо-панели, излял бетонна площадка по протежението , от западната страна, към дворното място, върху която монтирал 4 бр. външни тела на климатици, при което строителство/без съответно разрешение, според писмо на Община Шумен до РДНСК/л.
112,113// унищожил подобрения в двора – лози и конструкция за тях. При строителството бил запълнен и отвор в западната стена на ответната сграда, за който, не може да се приеме за установено, че е представлявал врата към двора, както поради естествената денивелация на терена, съществените разминавания на свидетелските показания, в тази насока с действителността, по този и други твърдени факти/кладенеца в двора не е кладенец и др./, така и поради вида му отразен на снимки № 6 и 7/плик на л. 115/, представени от молителката.
Освен изградени сгради, в дворното място съществувал кладенец и външна чешма. Според показанията на св. Ст. Стойчев кладенецът е съществувал когато той е бил дете/св. е роден през 1951г./, но чешмата е изграждана по късно. Няма данни по делото за захранването , но поради еднаквите тръби е вероятна възможността това да се е осъществявало от кладенеца в двора, според вещото лице по СТЕ. То, посочва в заключението си, че твърдения „декоративен елемент“ е водоизточник, представлява шахтов кладенец с дълбочина 7м., диаметър на отвора 600 мм и водоприемна част 1м., като чрез видимите отвеждащи тръби водата се ползва за поливане и 3 миене.
Съгласно приетото заключение на СТЕ, в зависимост от квотите на страните, молителката следва да ползва 490,99 кв.м., а ответникът 115,51 кв.м. от дворното място, но след извършения ремонт на сградата му, тя заема 115,51кв.м., заедно с изградения бетонов пояс, поради което са предложени два варианта, с право на преминаване за ответника, през частта за ползване на молителката, за обслужване ответната сграда, достъп до кладенец и чешма, при ширина на алеята за преминаване от 0,75м, като най-съществената разлика е подхода към алеята за преминаване, от двата входа на имота.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :
С решението на съда в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, не се решава вещно-правен спор, а се оказва съдействие на съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство относно целесъобразното използване на имота (вещта) в собственост. Поради това с решението, не може да се постанови промяна на съществуващото в имота фактическо състояние (Р № 3528/1981 г., І г.о., реш. № 1620/1996 г. ІV г.о. и др.), особено свързано с бъдещи преустройства, необходими за обособяване на дялове (Р № 71/2011г., II г.о. ). В случая няма спор относно съсобствеността, въпреки загатнатия такъв за законността на извършен ремонт, без да е предмет на производството, липсата на формален акт за разпределение на ползването и не добрите отношения на страните, настоящият състав счита, че няма пречка, да се разпредели ползването на имота, като по-подходящ е предложения вариант 2 от заключението на вещото лице, поради това, че подхода на ответника към определената алея за преминаване, се осъществява от югозападния вход, а не от източния, който е единствен подход към входа на жилищната сграда на молителката. При този вариант има възможност за намаляване до минимум възможността от съприкосновение на страните и такава за отделяне на алеята за преминаване, от ползваната част на молителката, максимално далеч от сградата , чрез растителност или други допустими от ЗУТ прегради. Именно за постигане целта да се избегнат бъдещи конфликти между страните този вариант е по-подходящ, въпреки пренебрежимо по-голямата площ на алеята за преминаване – 42,37кв.м, при вариант 2 и 39,31 кв.м., при вариант 1. Не се налагат преустройства за 4 обособяване на алея за преминаване при този вариант, както твърди ответника, а почистване на растителност до югозападната граница на дворното място, което не би следвало да го затрудни съществено, предвид опита му в премахване и унищожаване на елементи на благоустрояването, в него при извършване ремонт на собствена сграда. Искания вариант за разпределение от молителката, според този състав е незаконосъобразен, въпреки че практиката допуска в особени случай, само един от съсобствениците да ползва общата вещ, но срещу заплащане на обезщетение.
Настоящият не е такъв. Няма причина собственик на сграда, заемаща при настоящото фактическо положение цялата следваща му се за ползване част от общата вещ, да няма възможност за достъп до сградата си от самото дворно място или този достъп да се осъществява по усмотрение на друг съсобственик. Още повече това се отнася до намиращи се в общия имот водоизточници – процесния кладенец. Само в производство за делба, според чл. 28, ал. 2 от Закон за видите, собственика на по голям дял има предимство при възлагане на водния обект. Предназначените на имота и на сградите в него според КК и КР или записи за тях в актове за собственост, нямат отношение към възможността на съсобствениците да ползват вещта, съобразно правата си. Съществуващото фактическо положение, при което сградите на съсобствениците са с различно предназначение, в случая жилище и търговия, не затруднява и препятства ползването, както на сградите, така и на дворното място, че да обоснове невъзможност за разпределение, а и производството по спорна администрация, не може да се използва за разрешаване на въпроси, за които съществуват специални искове. Според съществуващата практика, в производство, като настоящото, водещи са обстоятелства свързани с вещта, а не със съсобствениците. Затова нямат значение отношения между тях, или прехвърляне на идеални части на трети лица, които, не променят обема на правата. Иначе казано новият съсобственик/ползвател/ е обвързан от съществуващия начин на ползване, при придобиване на ид.ч. от съсобствеността, ако съществува такъв. Поради липсата му и неприложимост, съответно неприемане на решението на съсобственика с по голяма квота, ползването следва да се разпредели по указания начин.
С оглед характера на производството разноски между страните не следва да се присъждат.
5
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, последно изменение от 22.02.2023г., с административен адрес на ПИ ***, с площ на ПИ по скица от 576 кв.м. /Скица на ПИ № 15-753695-13.07.2023г. на СГКК гр. Шумен/, а по документ за собственост - 590 кв.м., между съсобствениците му Д. Р. С., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – *** и „***“ ЕООД, ЕИК : 203997858, със седалище и адрес на управление – ***, съобразно приложение № 3, вариант 2 към заключение на СТЕ/л. 105/, представляващо неразделна част от решението, както следва :
За Д. Р. С. се определя територия на ползване от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен в размер на 460.99 кв.м., при следните съседи: от север – имот ***, от изток – имот *** – бул. „Велики Преслав“ и територия за ползване от „***“ ЕООД, означена с гранични точки 1, 2, 3 и 4 на приложение 2, от юг – имот *** – ул. „Шести юли“, от запад – имот *** по КККР на гр. Шумен.
За „***“ ЕООД се определя територия на ползване от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, в размер на 115.25 кв.м., при следните съседи: от север и запад – територия за ползване от Д. Р. Стоянов, означена с гранични точки 1, 2, 3 и 4 на приложение 2, от изток – имот *** – бул. „Велики Преслав“, от юг - имот *** – ул.
Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2953f6b3-6fce-4a57-8d59-8fb7881e2bd7