Определение № 1706 от 09.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1706

Апелативен съд - София

30.07.2020 г.

Град

9-ти търговски

На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Мадлена Желева

Светла Станимирова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20201000502335 по описа за 2020 година

Производството е по чл.274,т.2, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез пълномощника му адв.Б. Н. против определение № 4777 от 04.03.2020 г., постановено по гр.д.

№10 026/2018 г. на СГС, ГО, 9 състав, с което е допълнено определение от 8.04.2019 г., с което е прекратено производството по делото, като ищцата Х.

А. Ч. е осъдена да заплати на ответното Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на основание чл.74,ал.4 ГПК сумата 6 530 лева разноски по делото.

Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението, като частната жалба е подробно мотивирана. Моли съда да отмени определението и вместо него постанови друго, с което присъди в полза на НББАЗ заплатения адвокатски хонорар в пълния му размер.

Алтернативно моли съда, ако не уважи това искане, да присъди минималното по Наредбата адвокатско възнаграждение, но ведно с данък добавена стойност.

В отговора на частната жалба ищцата чрез пълномощника си адв.Динчева моли съда да остави частната жалба без уважение и потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното определение във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна поради следното:

С протоколно определение от 30.01.2020 г. съдът е прекратил 1 производството по делото.Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В с.з. пълномощникът на ответника е поискал присъждане на разноски в размер на 9 600 лева за адвокатско възнаграждение съобразно приложената фактура от 14.11.2019 г. към договора за правна помощ.

Пълномощникът на ищцата е направила възражение за прекомерност на възнаграждението, както и за неговата неоснователност.

Съдът с обжалваното определение, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, е намалил същия до минималния предвиден размер в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 6 530 лева, без обаче да определи върху възнаграждението и дължимия ДДС, тъй като за процесуалното представителство пред съда е упълномощено Адвокатско дружество „А. Д.,Р.

Г. и съдружници“, което е регистрирано по ДДС.

Въззивният съд намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение действително следва да бъде редуцирано до минималния предвиден по наредбата размер. Това е така, защото действително казусът не се отличава с фактическа и правна сложност.

Процесуалният представител е изготвил отговор на исковата молба и се е явил в едно единствено съдебно заседание, в което производството е прекратено още преди докладване на делото и произнасяне по доказателствените искания. Доводът, поддържан в частната жалба, че от процесното ПТП има много лица, които са увредени и всички те са предявили искови претенции за присъждане на обезщетение по съдебен ред, по отделни дела, е ирелевантен в случая. По настоящото дело има един ищец, т.е. увреденото лице е само едно. Затова въззивният съд намира заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно. С оглед направеното възражение от ищеца в тази насока, правилно съдът го е намалил до минималния предвиден в наредбата за адвокатските възнаграждения размер.

Неправилно обаче съдът не е присъдил върху този минимален размер на възнаграждението дължимия данък добавена стойност, тъй като упълномощеното за процесуално представителство Адвокатско дружество е регистрирано по ДДС, видно от представената към пълномощното фактура.

Според разпоредбата на §2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.“ 2

Затова въззивният съд намира, че върху присъденото минимално адвокатско възнаграждение от 6 530 лева следва да се начисли данък добавена стойност, поради което общият размер на възнаграждението е 7 836 лева.

С оглед основателността на частната жалба и заявеното искане за присъждане на разноски в частното производство, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък по чл.80 от ГПК – 15 лв. заплатена държавна такса и 240 лева адвокатски хонорар, за който е приложена и съответна данъчна фактура, издадена от адвокатското дружество.Приложено е и извлечение от неговата сметка за действително постъпила сума по нея в размер на 240 лева.Общо дължимите разноски в частното производство са 255 лева.

Това налага отмяна на обжалваното определение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4777 от 04.03.2020 г., постановено по гр.д.№10 026/2018 г. на СГС, ГО, 9 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА определение от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 10 026/2018 г. на СГС, ГО, 9 състав, с което е прекратено производството по делото, като ОСЪЖДА Х. А. Ч. ,

ЕГН-********** да заплати на

НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК-*** на основание чл.74,ал.4 от ГПК сумата 7 836 лева с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Х. А. Ч. ,

ЕГН-********** да заплати на

НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК-*** сумата 255 лева разноски в частното въззивно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4