Решение № 1527 от 22.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1527 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100502142 по описа за 2022 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с вх. № 09109 от 16.02.2022 г. длъжникът по образуваното изпълнително дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.

В срок взискателят е подал възражение, с което счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство по дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано по молба на „Т.Ф.С.“ ЕАД срещу длъжника П. М. СТ., възоснова на изпълнителен лист, издаден на 12.03.2014 г. по гр.дело № 82 по описа за 2014 г. на РС –Търговище за принудително удовлетворяване на парично вземане. С молбата по чл.426 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ да предприема всички необходими действия за събиране на вземането.

С договора от 23.10.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е прехвърлил вземането си на частен правоприемник на „Т.Ф.С.“ ЕАД. На 11.11.2015 г. са наложени запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД. На 08.08.2017 г. е депозирана молба с вх. № 58473 от „Т.Ф.С.“ ЕАД за налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки. На 29.09.2017 г. са наложени запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк“ ЕАД. На 01.06.2018 г. е депозирана молба с вх. № 32680 от „Т.Ф.С.“ ЕАД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П. М. СТ.. На 05.06.2018 г. по 1 изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 251, 51 лв., като на 18.06.2018 г. на „Т.Ф.С.“ ЕАД са преведени 108,00 лв. С молба с вх. № 6561 от 07.02.2020 г. до ЧСИ е поискано конституиране и прехвърляне на вземанията (договор за цесия) между „Т.Ф.С.“ ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД. В същата молба взискателят е поискал да се наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“. На 19.11.2021 г. е депозирана молба с вх. № 78967 от „ЕОС М.“ ЕООД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Т.Д.З.Б. клон София“. На 23.11.2021 г. е наложен запор върху притежаваната от длъжника банкова сметка в „Т.Д.З.Б. - клон София“. На 25.10.2021 г. е постъпила молба с вх. № 72634 от П. М.

СТ., чрез адв. Р.В.П. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1, т.8 от ГПК . С постановление от 26.10.2021 г., връчено на длъжника на 15.02.2022 г. ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не е налице предвиденото в закона основание.

При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл.435, ал.1, т.6 ГПК. По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. За да поиска прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал н а това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е възложил на ЧСИ и той е предприемал изпълнителни действия, а в последствие и новоконституирания взискател е поискал такива, преди изтичането на двугодишния срок. Съобразно съдебната практика по приложение на института на „перемцията“, двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани 2 способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и съдебната практика относно правното значение на искането на взискателя за провеждане на определен изпълнителен способ и на предприемането на действия по осъществяването му, намира, че не е изтекъл двугодишния срок и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение. изпълнител са

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата вх. № 09109 от 16.02.2022 г. от П. М. СТ. длъжник по изпълнително дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3