Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264250 от 25.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11823/2020
Вид
Решение № 264250
Подписан
25.06.2021
В сила
20.09.2022
Състав
ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 215 · Кодекс на труда
  • чл. 234 · Кодекс на труда
  • чл. 234 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 234, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 48 ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 74 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.8 ал.4 · Кодекс на труда
  • чл. 48 ал.5 · Конституция на Република България
  • чл. 51 · Конституция на Република България

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 25.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена

Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

Димитринка

Костадинова-Младенова при секретаря Антоанета

П., като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 11823 по описа за

2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С решение № 294702 от 15.12.2017г. по гр.д. № 10010/2017г. Софийски районен съд, 32 състав отхвърлил предявените от „А.Б.“ ООД, ЕИК *****, срещу Л.В.В., ЕГН **********, искове за признаване за установeно, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72845/2016г. на СРС, 32 състав, в общ размер 15 999.91 лв., представляващи остатък от договорни неустойки, дължими по договори за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г., 17.06.2013г., 16.05.2014г., 23.05.2014г., 25.05.2015г. и 29.06.2015г., ведно със законна лихва от 13.12.2016г. до изплащане на вземането. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 620 лв. - разноски за исковото и заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „А.Б.“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. И.-А.Ч.Н., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че направените изводи за нищожност на разпоредбите от процесните договори за повишаване на квалификацията също са неправилни и незаконосъобразни. Сочи, че договорите по чл. 234 КТ не са трудови по своята същност, макар и сключени между работодател и служител и следва да се разглеждат по общите правила на ЗЗД. Твърди, че по делото е безспорно установено наличие на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет повишаване на квалификацията на ответника, по силата на което е след напускането му е възникнало задължение за заплащане на претендираните като неустойка суми. Предвид това, че трудовото правоотношение на ответника с ищцовото дружество е прекратено чрез изрично заявено от ответника предизвестие, считано от 18.12.2015г. то ответникът държи на основание чл. 3, ал. 2 от представените по делото договори неустойка. В жалбата се оспорват твърденията на ответника, че пътуванията били с цел командировка, поради което работникът не дължал връщането им. Твърди, че са неоснователни и доводите на ответника, че не е давал съгласие за извършеното прихващане. Оспорва се и направеното от ответника искане за намаляване размера на неустойката поради прекомерност. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо нето постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Л.В.В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Със заявление вх. № 3085080/13.12.2016г. ищецът „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***** е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л.В.В., ЕГН ********** за сумата 15 999.91 лв. - главница, представляваща остатък от договорна неустойка, дължима съгласно чл. 3 (2) от Договор за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г.; 17.06.2013г.; 16.05.2014г.

23.05.2014г. 25.05.2015г. и 29.06.2015г. , получен след извършено прихващане от кредитора по см. на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.12.2016г. до изплащане на вземането. На 19.12.2016 г., по ч. гр. д. № 72845/16г. на СРС, 32 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 1050лв. , от които 320 лв. държавна такса и 730 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът Л.В.В., ЕГН ********** е подал възражение по чл. 414 ГПК на 28.12.2016г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 16.01.2017 г. Исковата молба е подадена на 16.02.2017г.

/в срока по чл. 415 ГПК/.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 57/31.07.2009г., анекс от 03.02.2010г. и допълнително споразумение от 16.06.2011г. към договора, с ответника били в трудово правоотношение, по което последният изпълнявал длъжността „сервизен инженер“ в ищцовото дружество. Твърди още, че между страните били сключени осем договора за повишаване на квалификацията, като в изпълнение на задълженията си по процесните договора работодателят-ищец заплатил суми за разходи за проведените обучения, както следва: по договор от 22.11.2012г. – 744.49 лв.; по договор от 17.06.2013г. – 2 224.79 лв.; по договор от 16.05.2014г. – 2 027.28 лв.; по договор от 23.05.2014г. – 807.81 лв.; по договор от 25.05.2015г. – 2 318.16 лв., и по договор от 29.06.2015г. – 3 469.73 лв. С клаузите на чл. 3, ал. 2 на всеки от договорите за повишаване на квалификацията било уговорено, че ако след придобиване на квалификацията трудовото правоотношение с обучаемия бъде прекратено от обучаемия или по негова вина, независимо от основанието за прекратяване, обучаемият дължи на работодателя неустойка, както следва: 1. При прекратяване в срок до 1 година от завършване на обучението – неустойка, равняваща се на двойния размер на стойността на обучението и всички разходи, направени от работодателя във връзка и по повод на това обучение; 2.

При прекратяване в срок от 2 до 5 години от завършване на обучението – неустойка в размер на стойността на обучението и всички разходи, направени от работодателя във връзка и по повод на това обучение; 3. При прекратяване в срок от 6 до 10 години от завършване на обучението – неустойка в размер на половината от стойността на обучението и всички разходи, направени от работодателя във връзка и по повод на това обучение. С нотариална покана, получена от работодателя на 18.11.2015г., ответникът отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като заявил изрично, че иска трудовото правоотношение да бъде прекратено преди изтичане срока на предизвестието, като заплати дължимото обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения за неспазения срок на предизвестието в размер на 2 800 лв. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 18.12.2015г. Поради това, и съобразно уговореното в чл. 3, ал. 2 от договорите за повишаване на квалификацията, ответникът дължал на ищеца по процесните договора неустойки в общ размер 17 380.15 лв., които са до както следва: по договор от 22.11.2012г. – 744.49 лв.; по договор от 17.06.2013г. – 2 224.79 лв.; по договор от 16.05.2014г. – 2 027.28 лв.; по договор от 23.05.2014г. – 807.81 лв.; по договор от 25.05.2015г. – 4 636.32 лв., и по договор от 29.06.2015г. – 6 939.46 лв.

Същевременно работодателят дължал на ответника сума в размер на 1 308.24 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2015г., като на ответника били изплатени месечни трудови възнаграждения за същите месеци в минимален размер, общо 651.20 лв. От ищеца било извършено прихващане на двете насрещни вземания със сумата 1 308.24 лв. до размера на по-малкото от тях, след което ответникът дължал неустойка в общ размер 16071 лв., съгласно направеното уточнение на исковата молба с допълнителна молба вх.

№ 92827/04.02.2018г. За вземанията била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по гр.д. № 72845/2016г. на СРС, 32 състав. Ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойки по процесните шест договора, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 13.12.2016г. до окончателното плащане.

Ответникът Л.В.В.,

ЕГН ********** е оспорил исковете. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, защото клаузите на договорите, на които ищецът се позовава, са нищожни и противоречащи на закона. Твърди, че получените средства за престоя в чужбина по време на обучение всъщност са командировъчни, които не подлежали на връщане.

Обученията са се провеждали в офисите на фирмите, с продуктите на които оперира ищцовото дружество. За всяко пътуване тях е имало заповед за командировка и финансов отчет, в който са посочени по пера разходите за командировка на служителите, участващи в обучението – пътни разходи, транспортни разходи, нощувки и дневни. Излага твърдения, че представените договори за повишаване на квалификацията са недействителни, поради липса на съгласие, липса на основание, както и поради противоречие със закона. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка, чийто размер не съответствал на принципа на справедливостта. Клаузата за неустойка била неравноправна, противоречала на принципа за справедливост и на добрите нрави и като такава била нищожна. Размер на неустойката бил необосновано висок до степен на нищожност на клаузата, защото не съответствал нито на трудовото възнаграждение на ответника, водела до неоснователно обогатяване. Не дължал лихва за забава на плащането на неустойката, основанието за прекратяване на договора било искане от ответника.

По делото е представен трудов договор

№ 57/31.07.2009г., изменен с допълнителни споразумения от 03.02.2010г. и от 31.07.2011г., по силата на който ответникът Л.В.В. е назначен в ищцовото дружество на длъжността „сервизен инженер“. По делото са приети и неоспорени от страните Договор за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г.; 17.06.2013г.; 16.05.2014г.

23.05.2014г. 25.05.2015г. и 29.06.2015г. По силата на тези договори ответникът като обучаем се е задължил да премине курсове за обучение за монтаж, поддържка и сервиз на различни продукти, предлагани от ищцовото дружество. Според т. 1 от всички договори обучаемият се задължавал да премине курс на обучение за монтаж и сервиз на продуктите на точно определена фирма, партньор на ищцовото дружество. Съгласно тези договори средствата за обучението, включващи всички разходи, описани по пера във финансов отчет съм заповеди за командировка са за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 2 от посочените договори за повишаване на квалификацията обучаемият се задължава да работи при работодателя по придобитата от него квалификация за срок от десет години. Обученията са се извършвали в чужбина в офисите на клиенти на ищцовото дружество. Към всеки от договорите за повишаване на квалификацията е представена заповед за командироване, издадена въз основа на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с Постановление № 1/1987г. и финансов отчет към нея, подписан от представител на работодателя и ответника. В края на всяко обучение на ответника е издават сертификат, удостоверяващ присъствието на семинара, които били валидни в едногодишен срок от завършване на обечението-

Съгласно представените по делото шест договора за повишаване на квалификацията при прекратяване на трудовото правоотношение работникът дължи неустойка както следва: при прекратяване в срок до 1 година от завършване на обучението – неустойка в размер на двойния на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 2/ при прекратяване в срок от 2 – 5 години от обучението неустойката е в размер на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 3/ при прекратяване в срок от 6 – 10 години от обучението неустойката е в размер на половината от стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му. По делото са представени сертификати, които удостоверяват успешното завършване на обучителен курс от ответника.