Определение № 534 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. София, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г.

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600632 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения А. З. М. чрез адв.П. Г. срещу определение от 30.04.2024г. на СГС НО Х IХ н.с., постановено по ЧНД 2153/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 5 /пет/ години, 11/единадесет/ месеца 29 /двадесет и девет/ дни, наложено му по НОХД №4318/2017г. на РС Пловдив за престъпление по чл.211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с остатък 1 /една/ година и 1 /един/ ден.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително добри характеристични данни и примерно поведение на осъдения, снижение на риска от рецидив, упражняваната трудова функция и обучение в пенитенциарното заведение, наличие на три деца, за които желае да полага родителски грижи. В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 30.04.2024г. на СГС НО Х IХ н.с., постановено по ЧНД 2153/24г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от 1 наказанието „лишаване от свобода“ от 5 /пет/ години, 11/единадесет/ месеца 29 /двадесет и девет/ дни, наложено му по НОХД №4318/2017г. на РС Пловдив за престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с остатък 1 /една/ година и 1 /един/ ден.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем осъденият А. М. изтърпява наказание 7/седем/ години лишаване от свобода с първоначално определен строг режим на изтърпяване на наказанието за извършено на 8.09.2015г. престъпление по чл.211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК по НОХД 4318/2017г. на РС Пловдив, за причиняване на измама в особено големи размери с причинена имотна вреда на стойност 575 760.70 лв., като присъдата влязла в сила на 20.11.2020г.

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 7/седем/ години лишаване от свобода на 14.12.2020г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 5/пет/ години и 11/единадесет/ дни, от работа 11/единадесет / месеца и 18/ осемнадесет/ дни или общо 5/пет/ години 11/единадесет / месеца и 29/двадесет и девет / дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 /една/ година и 1/един/ ден, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождаване, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода А.

М. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е в средните стойности 58 точки и и въпреки отчетените положителни нагласи на личността, упражняващ трудови функции в затвора, добро отношение към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, продължаване на образованието и подкрепа от близките си, 2 награди, рискът от сериозни вреди към обществото все още е наличен, отчетен е като среден, а рискът от рецидив е намалял само със седем точки – понастоящем 51 точки, което в съвкупност правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд като общ работник на външен обект – Община Своге, въз основа на Заповед №вр-2024-03062/15.03.2024г., но в момента е спрян от работа, поради извършено дисциплинарно нарушение съгласно Заповед №61/26.03.2024г. за използване на забранена вещ /мобилен телефон/ с наложено наказание „извънредно дежурсто по поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни. Преди това съгласно Заповед №51/02.03.2021г. е бил изведен на работа като работник в затворническата столова“ на основание чл.80 от ЗИНЗС, но впоследствие съгласно Заповед №11/05.05.2021г. е бил освободен, заради несправяне с естеството на работата. Със Заповед № 103/15.06.2022г. е бил устроен на работа като „чистач-район“ също на основание чл.80 от ЗИНЗС, където се е справял сравнително успешно.

Награждаван е общо 4 пъти на територията на ЗОЗТ“Кремиковци“ , като на на 28.10.2022г. първоначално определения му Строг режим е бил заменен с Общ.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата в тази насока не следва да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения М. на този етап не са убедителни, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – най-вече към обществото, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати в пълен обем целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице видно от плана за препланиране на присъдата подписан на 6.02.2024г. от жалбоподателя, в 3 който са заложени проблемните две зони със все още сериозни дефицити.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване, като е спазил необходимата законова процедура при разглеждане на делото. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.04.2024г. на СГС НО Х IХ н.с., постановено по ЧНД 2153/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4