Определение № 387 от 25.07.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. В., 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Г.П.Й като разгледа докладваното от Г.П.Й Въззивно частно гражданско дело № 20251300500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба на П. М. К.,ЕГН : ********** С Адрес - гр.В., ***** чрез адвокат - пълномощник И.И. Съдебен адрес : гр.В., ***** против Определение изх.регистър №6/11.07.2025 г. на Съдия по вписванията при Районен съд-В. РС – В..

Поддържа се ,че с обжалваното Определение от 11.07.2025 г. на Съдия по вписванията при РС - В. бил постановен Отказ да се впише Протоколно Определение по гр.д. №20241320102526 по описа на РС - В., влязло в законна сила на 15.05.2025 г. Поддържа се ,че така постановеният отказ е незаконосъобразен.

Отказът бил постановен по Заявление вх.-№2562/11.07.2025 г. от П. М.

К. като съделителка в производството по съдебна делба.

На първо място се сочи,че за да постанови отказ от вписване на горецитираното Определение, съдията по вписвания приел, че по отношение на Определението е приложима разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, съгласно която вписване се допуска след проверка, извършена от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установило, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения.

1

При извършената служебна проверка било установено, че съделителката Б. М. И. има публични задължения в размер на 2882.89лева, поради което бил направен извод, че вписването не може да бъде извършено.

Изискванията на тези законови разпоредби, видно от тяхното систематично място в дял четвърти „Събиране на публични вземания“ и характера на посочените действия по чл. 264, ал. 1 ДОПК, за които те са приложими, имали за цел да гарантират събирането на установените публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, при извършване на действия, имащи за последица намаляването на притежаваното от длъжника недвижимо имущество. Допускането на посочените действия по прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти или по снижаване на тяхната стойност с учредяването на вещни права или обременяването им с тежести водело до намаляване на притежаваното от длъжника недвижимо имущество, върху което може да бъде осъществено принудителното изпълнение за удовлетворяване на публичните вземания, респективно до значително затрудняване или осуетяване на възможността за събирането на установените публични вземания.

Поддържа се ,че съдебната делба била регламентирана като особено исково производство, което протича в две фази. В първата фаза на съдебната делба с решението по чл. 344 ГПК се установявало наличието на съсобственост, а във втората фаза с решението по извършването й се прекратявала установената имуществена общност между съделителите, чрез един от предвидените в закона способи. Именно с постановеното във втората фаза на делбеното производство и влязло в сила решение по извършване на делбата настъпвало преобразуващото действие на упражненото потестативно право на делба, по силата на което съществувалата между съделителите имуществена общност се прекратява и се замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, съразмерно на досегашните им дялове в съсобствеността.

Извършването на съдебната делба по начин, че всеки съделител да получи реален дял, бил водещият принцип, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН и намиращ своето пълно проявление в извършването й чрез разпределяне на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК. С влизане в сила решението по извършване на делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК настъпвал вещнотранслативният ефект на конститутивния иск за делба и притежаваните от съделителите части от съсобствените имоти се трансформирали в обособен/и имот/и, поставен/и в индивидуална собственост на всеки съделител (ППВС № 7 от 28.11.1973 г.), като стойността на получения от него реален дял можел да съответства на дела му в прекратената имуществена общност или да не съответства, получавайки реален дял на стойност по-голям 2

(водещ до увеличаване на притежаваното имущество) или по-малък от притежавания дял (водещ до намаляване на имуществото). Следователно вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК било обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК.

Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместявал едновременно две качества - праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК нямало за последица намаляване на имуществото на съделителя, при което именно с изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения.

Държавният интерес при установяване на непогасенн публични задължения на такъв съделител не се засягало с извършването на исканото действие, респективно не можел да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.

Предвид изложените съображения се поддържа,че при вписване на Протоколното Определение за извършване на съдебна делба по чл. 353 ГПК, установяването на непогасенн публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му, т. е. чл. 264, ал. 1, нзр. 1 ДОПК не намирал приложение.

В обжалваното Определение съдията по вписвания бил посочил съдебна практика в подкрепа на своите изводи, като бил цитирал Определение №2484/19.06.2024 г. по гр.д.1069/2024 г. на Окръжен съд Варна и Определение №100 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. 4352/2024 г. на ВКС, II-ро г.о.

Първото посочено Определение на ОС - Варна било отменено с Определение №289/24.01.2025г. по ч.г.д.№2679/2024г. на ВКС, II-ро г.о., а второто Определение на ВКС се отнасяло за съвсем друга хипотеза различна от съдебна делба, а именно вписване на Решение, с което е обявен за сключен предварителен договор за покупко-продажба.

На следващо място съдията по вписвания се бил мотивира и с обстоятелството, че към Заявлението не били приложени оригинали на Удостоверение за данъчна оценка и Скици на имотите, а цветни ксерокопия.

Твърди се ,че неприлагането на оригиналните документи не е основание за отказ, а е имало възможност да се дадат указания на заявителката да 3 представи оригиналните документи.

Предвид гореизложените доводи се иска да се отмени обжалваният отказ като незаконосъобразен и да се укажете на Съдия по вписванията при РС - В. да впише Протоколно Определение по гр.д. №20241320102526 по описа на РС - В., влязлов законна сила на 15.05.2025 г.

В.ският окръжен съд , като обсъди доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

До Съдия по вписванията при В.ски районен съд е постъпило Заявление с Вх.рег. №2562/11.07.2025 г. на СВп - В. от П. М. К. с ЕГН:********** от град В., с което иска да бъде „ вписан протокол- определение, влязло в сила на 15.05.2025 г.“ по Гражданско дело №20241320102526 по описа на Районен съд - В. за 2024 г. по отношение на недвижимите имоти ,поставени в нейния дял.

Към Заявлението са приложени З броя преписи от цитирания по-горе Протокол, 3 броя скици - цветно ксерокопие, 3 броя Удостоверения за данъчни оценки - цветно ксерокопие и вносна бележка за платена държавна такса.

В представения за вписване Протокол е отразено, че съдът одобрява постигната между П. М. К. с ЕГН:********** и Б. М. И. с ЕГН:********** спогодба, съгласно която в дял на всяка една от тях се поставят по 3 броя недвижими имоти подробно описани в съдебния акт. Въпросният Протокол е от категорията актове, подлежащи на вписване по смисъла на чл.4, ал.1, буква „г“ от ПВп „ Вписват се договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно- разделителните протоколи относно такива имоти .Съгласно императивната разпоредба на чл.264, ал.1 от ДОПК от съдията по вписванията се допуска вписването на актове материализиращи прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти след проверка от същия, че прехвърлителят няма непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Проверката е вменена в задължение на съдията по вписванията по смисъла на чл.264, ал.1 от ДОПК и скрепена с отговорността му по чл.265 от ДОПК. След направената служебна справка в НАП било установено, че съделителят Б. М. И. с ЕГН:********** има задължения в общ размер на 2882,89лв. / две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки /, поради което Съдията по вписванията преценил ,че вписването не може да бъде извършено. Аргументирал се с това ,че при вписване на договор за доброволна делба на недвижими имоти 4 нотариусите извършват и прилагат към молбата за вписване справка в НАП за всички съделители, участващи в делбата и че

ДОПК регламентира

„ПРЕХВЪРЛЯНЕТО“ на вещни права върху недвижими имоти, а делбата безспорно има такъв прехвърлителен ефект и че Кодексът не прави разлика между доброволна и съдебна делба. Съдията по вписванията приел,че духът на ДОПК с последната му редакция на чл.264 и чл.265 не е да се заобикаля закона като се симулират съдебни дела за делба на недвижими имоти в исков процес, за да се избегне охранителното производство - нотариалното производство при доброволната делба. В подкрепа на горното Съдията по вписванията посочил Определение №2484 от 19.06.2024г. на Окръжен съд Варна, V състав, ЕО по гр.д №20243100501069 по описа за 2024г.г и Определение №100 от 13.01.2025г. на ВКС по ч.гр.д«№4352/2024г., II г.о., Е.К.

Освен горната проверка, отново по силата на чл.264, ал.1 от ДОПК, следвало да бъде установена липсата на непогасени данъчни задължения за имота, което се удостоверява с Удостоверението за данъчна оценка за недвижимия имот в оригинал. Съдията по вписванията приценил,че представените З бр. такива били цветно ксерокопие и че удостоверенията / и то в оригинал / били необходими също така и с оглед определяне таксата за вписване.На последно място съгласно чл.6, ал.3 от ПВп, за да бъде извършено исканото вписване ,следвало да бъдат представени скици от СЕКК - В. за недвижимите имоти в оригинал или нотариално заверени преписи, а представените 3 бр. такива били цветно ксерокопие.

Водим от горното и на основание чл.577 от ГПК, във вр. с чл.32а от ПВ, във вр. с чл.4, ал.1, б. Г от ПВ, във вр. с чл.264, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.265 от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал.З от ПВп, Съдията по вписванията отказал вписването на Протокол-определение, влязло в сила на 15.05.2025 г. по Гражданско дело №20241320102526 по описа на Районен съд - В. за 2024 г. по отношение на недвижимите имоти поставени в дял на П. М. К..

При така установената фактическа обстановка В.ският окръжен съд намира ,че постановеният отказ е законосъобразен поради следното :

Неоснователен е развитият от съдията по вписванията довод относно това ,че при вписването на протоколно Определение за извършване на съдебна делба по чл. 353 ГПК, установяването на непогасенн публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение на съделител, получил реален дял на 5 стойност съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му –в обратния смисъл е Определение №289/24.01.2025г. по ч.г.д.№2679/2024г. на ВКС, II-ро г.о.

От материалите по делото се установява обаче по несъмнен начин ,че не е представено в оригинал Удостоверението за данъчна оценка за недвижимия имот в оригинал. Не са представени оригинални скици от СЕКК - В. за недвижимите имоти в оригинал или нотариално заверени преписи съгласно съгласно чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията.Непредставянето на тези документи в оригинал е достатъчно ,за да бъде постановен отказ от съдията по вписванията .