Решение № 2535 от 17.06.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 33/2026
- Вид
- Решение № 2535
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Йорданка Матева
Други актове по делото
- Определение № 166 от 13.01.2026 · Йорданка Матева
- Определение № 296 от 19.01.2026 · Йорданка Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1, т. 5, б. "Б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 2535
Велико Търново, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700033 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н. К. Д. от [населено място], чрез адв. А.. Ч., против принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на превозно средство - лек автомобил Фолксваген ДК № [рег. номер], без знанието на собственика или упълномощения от него водач, приложена на основание чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и б „г“ от ЗДвП от полицейски инспектор в Сeктор „Пътна полиция“ (ПП) при ОДМВР – Велико Търново и обективирана в съставения Констативен протокол № 00046/05.01.2026 г. на служител на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ (ОДПГ) ЕООД – [населено място].
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А.. Ч., счита, че оспорваната ПАМ е нищожна и незаконосъобразна, тъй като е издадена без да е спазена изискуемата по закон форма на административните актове, както и в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Моли съда да обяви за нищожна, респ. да отмени обжалваната принудителна мярка, като издадена от некомпетентен орган и при липса на извършено нарушение по ЗДвП. В тази връзка твърди, че автомобилът на оспорващия е бил паркиран на паркинг на хотел „Панорама“ със съгласието и разрешението на представители на хотела и в този смисъл никакво нарушение на забраната за паркиране не е извършено, още повече, че не му е съставен и връчен АУАН. Претендира присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в Сeктор „ПП“ при ОДМВР – В. Търново, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че е приложена ПАМ по чл. л. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, тъй като жалбоподателят бил паркирал автомобила на обозначени места за паркиране за Хотел „Панорама“, които би следвало да се ползват само от гости на хотела. По тези мотиви претендира за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните по делото не е било спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 05.01.2026 г., в 15.14 часа на [улица]в [населено място], по разпореждане на полицейски инспектор от сектор „ПП“ е бил принудително преместен лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер], собственост/управляван от Н. К. Д. (последният с изписано име в Разписката за предаване на автомобила от същия ден като Н. Д.) с помощта на специализиран автомобил на „ОДПГ“ ЕООД, при отсъствие на представител на собственика/водача, като горното се установява от представения по делото Констативен протокол № 46. Според протокола, основание за преместването на автомобила е неправилното му паркиране – в нарушение на чл. 6 от ЗДвП. В последствие, на същия ден, така преместеният автомобил бил предаден на Д. като негов собственик/водач, за което била съставена разписка.
Срещу така приложената ПАМ е подадена жалба вх. № 160/12.01.2026 г. до АСВТ и въз основа на нея е образувано настоящето дело. С насрочването на делото съдът е разпределил доказателствената тежест по него, като изрично е указал на ответника, че следва да докаже извършването на нарушението, обосновало прилагането на процесната ПАМ. В хода на делото от съда е изискана пълната административна преписка, съхранявана от „ОДПГ“ ЕООД и ответника и тя е представена по делото. Според намиращата се в нея Докладна записка от 14.01.2026 г. на инспектор в „ОДПГ“ ЕООД П. Г., същият бил сигнализиран от полицейския служител, приложил процесната ПАМ за неправилно паркиран автомобил „на ул. С. С., непосредствено до хотел Б.“ и при пристигането на автокрана полицейският служител разпоредил вдигането на автомобил с рег. № [рег. номер] (л. 13 от делото). С писмения отговор на ответника по делото е представена и друга Докладна записка – от полицейския служител, приложил процесната ПАМ, отново съставена след преместването – на 21.01.2026 г., който от своя страна сочи, че бил изпратен служебно на паркинг пред хотел „Панорама“, на [улица], където установил паркиран процесния автомобил (който твърди, че бил на ЮЛ) на паркинга на хотела, предназначен за гости на хотел „Панорама“ (л. 21). От ответника са представени и снимки, изискани от „ОДПГ“ ЕООД, за които се твърди, че показват паркирането на процесния автомобил на паркомясто, обозначено като паркинг на хотел „Панорама“ на 05.01.2026 г. и вдигането му от специализирания кран заради това (л. 29-32 от делото). Като част от преписката са представени и заповеди, оправомощаващи служители на ОД на МВР – В. Т. с правомощията на контролни органи по ЗДвП и да прилагат различни ПАМ по същия закон като такива. В съдебно заседание по искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел С. М., който дава показания, че Н. Д. има апартамент на ул. С. С., като ежедневно, с разрешение на пиколото на хотел „Панорама“, паркирал автомобила си на служебния паркинг на хотела, като на 05.01.2026 г. не намерил така паркирания автомобил при напускане на дома си.
При така описаната фактическа обстановка, на база събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Досежно предмета на оспорване, събраните по делото доказателства претендират да сочат за наличие на основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за която в закона не е предвидена писмена форма. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, в случая наличието на приложена такава мярка не се спори от страните по делото, както се обосновава и от събраните по делото доказателства – съставеният констативен протокол № 46/05.01.2026 г., разписка за предаване на автомобил от същата дата, докладни записки на служители на „ОДПГ“ ЕООД и на ответника. По този начин обективирана волята на органа, приложил оспорваната мярка, недвусмислено сочи него за издател на акта, поради което и той е конституиран като ответник по делото, независимо от първоначалните твърденията в жалбата, че ПАМ е приложена от служител на „ОДПГ“ ЕООД. Служител на „ОДПГ“ ЕООД е изготвил констативния протокол с № 46/05.01.2026 г., т.е. извършил действия по създаването на доказателствено средство, което обективира действията по прилагането на ПАМ и нейното изпълнение. Това обаче не бива да се смесва със самото издаване на разпореждането за прилагане на ПАМ, което действие е съвсем отделно и предхожда времево изготвянето на констативния протокол. Жалбата е подадена на 12.01.2026 г. до съда - в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – лицето посочено като водач/собственик на преместеното МПС (комуто то е върнато същия ден), и при наличие на правен интерес от оспорване. Ето защо, съдът намира жалбата, която приема, че е срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, от неговия адресат.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните мотиви:
Оспорваната ПАМ е издадена от компетентен орган, като изложените от жалбоподателя възражения в обратната насока са неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че принудителната мярка е наложена с разпореждане на полицейски орган, а не служител в „ОДПГ“ ЕООД. Служителите на структурните звена на МВР, овластени със заповед на министъра на вътрешните работи, разполагат с компетентност да разпореждат принудително преместване на паркирани пътни превозни средства, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението или преустановяване на административно нарушение. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В този смисъл – вж. Решение № 4037 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2026 г., VII о. В случая разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител в сектор „ПП“, който заема длъжност, която е сред кръга на лицата, оправомощени съгласно цитираната разпоредба на чл. 168 да издават принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5 от ЗДвП като служител на служба по контрол, определена като такава със Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не са посочени изрично мерките по б. „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП като тези, за които цитираната разпоредба изисква да се налагат със заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон или на оправомощени от тях лица. Следователно, компетентността за налагане на тези мерки принадлежи на лицата, отграничени съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и в кръга на които попада ответникът, за който не се спори, че е заемал длъжност полицейски инспектор именно в службата за контрол на движението по пътищата в ОД на МВР – Велико Търново – Сектор „Пътна полиция“.
Както беше споменато, липсата на писмена форма на акт от посочената категория не е основание за неговата незаконосъобразност или нищожност. Законът не изисква нарочна форма при прилагането на спорната ПАМ. В случая по силата на изрична законова разпоредба, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде наложена с устно разпореждане. Ето защо, доколкото наложената ПАМ съставлява неформален акт, с устното й издаване е спазена предвидената от закона форма. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, то нарушението на предписаната от закона форма не може да бъде третирано като основание за незаконосъобразността й, респ. разпоредбата на чл. 140, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е неприложима. Поради това оспорваният административен акт е валиден.
Тъй като мярката е в устна форма обаче, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 от АПК. Принудителната административна мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху гарантираното от Конституцията неприкосновено право на частна собственост. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП обаче съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата - когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Разпечатката съдържа 21 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2952814e-a2da-457a-9270-589c5c9812e4