Решение № 260248 от 20.10.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1782/2020
- Вид
- Решение № 260248
- Подписан
- 20.10.2020
- В сила
- 24.11.2020
- Състав
- ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА
Други актове по делото
- Определение № 260379 от 11.09.2020 · ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 134 · Търговски закон
- чл. 240 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 244 20.10.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова мл.с. Детелина
Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1782 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул.
„Самуил“ №7, представлявано от Управителя Георги Кръстев Георгиев, чрез адв. Ненчо Драгнев, против Решение № 43/01.06.2020 г. по гр.д. № 452/2019г. по описа на РС Царево, с което съдът е осъдил въззивното дружество да заплати на Е.В.Х., гражданка на ******* *********, дата на раждане **.**.**** г. в гр. Т., **** сума в общ размер на 26 112,51 лева, представляваща внесени от ищцата по сметката на дружеството допълнителни парични вноски, както следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г.
- 250 лева; на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.02.2015 г. -1890 лева; на 5.5.2015 г. -5500 лв.; на 5.5.2015 г.- 6832 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 18.10.2019г. до окончателното й изплащане. Със същото решение, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата и разноските по делото в общ размер на 2994.50 лева, включващи държавна такса в размер на 1044.50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, а така също и разноските по обезпечителното производство /ч.гр.д. № 396/2019г. по описа на РС-Царево/ в размер на 55.00 лева.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Правят се оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, поради това, че последното съдебно заседание било проведено при наличие на процесуални пречки за това, а именно нередовното призоваване на страната. Въззивникът се позовава на нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., според която процесуалните срокове спират да текат по време на извънредното положение и по силата на
§ 13 от Закона за изменение на Закона за здравето, продължават да текат една седмица след публикуването на този закон, т.е. от 21.05.2020 г. нататък. Поради това, въззивникът намира, че не е бил редовно призоваван за проведеното на 21.05.2020 г. съдебно заседание, което представлявало абсолютна процесуална пречка за даване ход на делото. В резултат на това било нарушено правото на защита на страната в процеса и по – конкретно: правото му да вземе участие в заседанието, да се запознае със заключението на вещото лице, да зададе въпроси към същото и да го оспори, както и да поиска назначаване на допълнителна, повторна или тройна експертиза. Прави се оплакване, че районният съд не е разгледал възраженията на ответника за недопустимост на производството, както и че оспорения съдебен акт е немотивиран. От изложените мотиви не ставало ясно защо съдът е приел за основателен един от предявените алтернативно съединени искове, и въз основа на кои доказателства. Предвид тежестта на допуснатите процесуални нарушения намира, че решението следва да бъде обезсилено, а при липса на основания за това се моли за неговата отмяна. Не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен адвокат, който подържа подадената жалба, а по същество прави искане за отмяна на обжалваното решение.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Е.В.Х., чрез упълномощения й представител адв. Таня
Пеева от АК Бургас, която в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК представя писмен отговор. В същия се изложени съображения за неоснователност на подадената жалба, като се сочи, че оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение били бланкетни. Доводите за допуснато процесуално нарушение по призоваването на ответната страна за последното съдебно заседание се оспорват като неоснователни като в тази връзка е направен обстоен анализ на действията по уведомяването на страната, макар и извършени по време на извънредното положение. Счита, че ответникът е бил редовно призован за заседанието на 21.05.2020 г. на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, тъй като бил надлежно уведомен за предходното заседание от 24.03.2020 г., а освен това бил призован по телефона на 05.05.2020 г. За неоснователни счита оплакванията на страната, че не могла да се запознае с експертното заключение, което било депозирано по делото още на 16.03.2020 г. като въпреки въведените мерки за сигурност в съдебните палати, страните имали право да искат информация по делата. В допълнение намира, че срокът по чл. 56, ал. 3 от ГПК нямал характер на процесуален такъв, поради което не се спирало течението му със Закона за мерките за извънредното положение. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира за присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Няма искания по доказателствата.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, въззиваемата Х. се представлява от процесуалния си представител адв. Пеева от АК Бургас, която поддържа искането си отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и претендира за разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно извършва проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част и по отношение спазването на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При извършената служебна проверка по реда на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо по следните съображения.
Районният съд е сезиран с искова молба, с която ищцата претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 26 112,51 лева, внесена по сметките на ответника както следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. - 250 лева; на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.02.2015 г. -1890 лева; на 5.5.2015 г. -5500 лв.; на 5.5.2015 г.- 6832 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдения, че същата е съдружник в ответното дружество с 25 дяла от капитала му. Както и, че в периода от 25.03.2014 г. до 13.10.2015г. е извършила плащания на сумите, посочени по – горе, по сметка на дружеството. Като основание за едните плащания било посочено „вноска от съдружник“, а на други „вноска за строителство.
Ищцата изрично е посочила, че смята тези суми за „дадени в заем“ на ответното дружество, въпреки, че договори за заем не били подписвани, а уговорките между съдружниците били устни.
Наред с тези твърдения, ищцата изрично посочва, че не знае дружеството да е приемало решения за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците. Посочена е целта, поради които всички съдружници предоставяли парични средства на дружеството, а именно за заплащане на довършителни работи и въвеждане в експлоатация на собствената на „Кеник“ ООД сграда с идентификатор № *** по КК и КР на град Царево.
Като допълнително пояснение, но не във връзка с основанието, на което са предоставени сумите, е посочено, че по повод на висящо производство за ликвидация на дружеството, ищцата била узнала за протокол на общо събрание от 29.07.2015г. , с което било взето решение съдружниците да направят дялови вноски. Определената с този протокол вноска, която ищцата следвало да внесе, не била заплатена от нея /и тя не е предмет на делото/, но съществуването на този протокол водило до извод, че ответното дружество приемало плащанията на парични суми от съдружниците като допълнителни парични вноски.
С петитума на исковата молба, ищцата е претендирала връщане на платената от нея сума в общ размер на 26112,51 лева на три различни основания, заявени в условията на алтернативно (според страната) обективно съединяване на искове: на основание чл. 134 от ТЗ, чл. 240 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Към исковата молба са представени 4 броя платежни нареждания за заплащане на четири от сумите: от 26.11.2014 г. за сумата от 4557,71, с основание „за строителство“; от 15.01.2015 г. за сумата от 250 лева, с основание „вноска за строителство“; от 26.01.2015 г. за сумата от 4350.00 лева, с основание „вноска от съдружник“. Представен е и протокол от Общо събрание на „Кеник“ ООД, проведено на 27.05.2019 г., отразяващ разисквания между съдружниците по точките от дневния ред, както и протокол от 29.07.2015 г., с което е взето решение, имащо действие занапред, за допълнителни парични вноски, което ищцата изрично заявява, че не е изпълнила и че претендираните суми не са предадени на дружеството в изпълнение на това решение.
Повече пояснения и допълнения по така изложените в исковата молба фактически основания не са заявявани, като възражението на ответната страна за нередовност на исковата молба, заявено в първото по делото заседание е останало необсъдено.
В проекта за доклад по делото, съдържащ се в Определение от 13.01.2020 г., обявен за окончателен с протоколно определение от 19.02.2020 г. съдът напълно е възпроизвел правната квалификация на предявените искове, съдържаща се в петитума на исковата молба, като е възприел и посочената от ищцата форма на тяхното съединяване, а именно при условията на алтернативност и поредност на разглеждане.
При това положение и въпреки липсата на твърдения за факти, изпълващи фактическия състав на иска по чл. 134 от Търговския закон, съдът е приел, че е валидно сезиран с такъв иск, и приемайки същия за основателен, изобщо не е разгледал останалите два алтернативно съединени иска, с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
За да определи каква е правната квалификация на иска, съдът изхожда от фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и именно по тях той дължи произнасяне. Трайно възприето е в съдебната практика разбирането, че правната квалификация е служебно задължение на съда, и същият не е обвързан от предложената такава от страната. А след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, съответно не е обвързан от изявлението на ищеца и досежно вида на обективното съединяване на исковете /Решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2282 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Определение
№ 315 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6945/2013 г. на Върховен касационен съд/ В случая, в исковата молба, макар и нередовна, ищцата е заявила, че основанието, на което е предоставила претендираните суми на дружеството е заем. Наред с това тя сочи, че не й е известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на допълнителни парични вноски. Въззивният съд намира, че тези две изявления обуславят от една страна кой е главния иск, с който съдът е сезиран и по който дължи произнасяне, и това е иска с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД. По този иск съдът обаче не е изложил мотиви, като е приел, че е сезиран с редовен и допустим иск с правно основание чл. 134 от ТЗ.
Същевременно, за да е допустимо решението по един иск, то съдът следва да се е произнесъл по заявените с исковата молба факти, обуславящи именно този иск. В случая, ищцата твърди, че не й е известно да има взети решения на общото събрание за допълнителни парични вноски /факт, който е задължителен за състава по чл. 134 от ЗЗД/, а в мотивите на съда е възприето, че вноските са направени в изпълнение на такова решение на ОС. Този извод освен, че е необоснован, тъй като не само липсват доказателства за такова решение, но както стана ясно, и самата страна сочи, че такива решения не са били приемани, е и повод въззивния съд да приеме, че решението е недопустимо. Това е така тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен с исковата молба факт, а именно, че има взето решение на ОС за допълнителни парични вноски. Както е прието и в Решение № 143 от
Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2951c31d-a219-4df0-9c4d-7f35e7a9592c