Решение № 15 от 12.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ямбол, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Д. С. Л. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100247 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Х. Ж. Б. от гр.******, действащ чрез пълномощника адв.Д.М., с която против Прокуратурата на Република България са предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и мораторна лихва за забава върху него в размер на 2 237,59лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 542,84лв. и мораторна лихва за забава върху това обезщетение в размер на 115,07лв., които вреди са претърпени от ищеца от незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Ищецът излага, че на 16.04.2024г. от служители на МВР е бил спрян за проверка в с.******, Община******. При проверката отношението на полицейските служители към ищеца било арогантно и пренебрежително, проверяващите търсели повод за провокация и като не установили нередности по автомобила и всички документи, подложили ищеца на тест за алкохол и наркотици. Тестът за наркотици дал положителен резултат за наличие на кокаин, опиати и метамфетамин. В резултат служителите на реда извършили обиск, при който не било намерено нищо у ищеца и автомобила, след което иззели свидетелството за управление на ищеца-водач, свалили регистрационните табели на автомобила, което било пречка същият да се управлява от водача му. Управлението на автомобила било поето от единия от полицейските служители, ищецът бил отведен в РУ на МВР - гр.Кирково, там бил задържан с белезници, взети му били кръв и урина във ФСМП - Кирково, след което бил задържан за срок от 24 часа, шофьорската му книжка била незабавно отнета, автомобилът задържан, образувано било досъдебно производство № 60/2024г. по описа на РУ на МВР Кирково, пр. пр. № 1100/2024г. по описа на РП - гр.Кърджали. Девет месеца след като ищецът дал кръвната проба били получени резултатите, които били отрицателни за наркотици и установили, че направеният тест е бил фалшиво положителен. В резултат прокурорът се произнесъл с постановление за прекратяване на наказателното производство.

Твърденият на ищеца са, че през този деветмесечен период от образуването на досъдебното производство, до прекратяването му, той е претърпял изключителни вреди имуществени и неимуществени. Поддържал е, че от ражданото му е бил диагностициран с 1 вродена сърдечна малформация, в ранна детска възраст е претърпял тежка радикална сърдечна оперативна интервенция с пластика на митралната клапа на сърцето, независимо от която понастоящем продължава да страда от хронична сърдечна недостатъчност, за която с ЕР на ТЕЛК му е призната трайно намалена работоспособност с 50%. За това негово здравословно състояние ищецът сочи, че е противопоказно физическо и психическо натоварване, както и стрес, каквито са му били причинени със задържането в полицията, поставянето на белезниците и образуването на досъдебното производство, водено в продължение на 9 месеца, което предизвикало у ищеца силен психо-емоционален срив, допълнително влошило здравословното му състояние и го поставило в продължително състояние на тревожност и несигурност.

Според ищеца, вследствие на всички действия, извършени от служителите на МВР по задържането и обиска му, образуването на досъдебното производство, времето, през което неправомерно са били задържани шофьорската му книжка и личния му автомобил, са му били причинени огромни неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с образуваното наказателно дело – преживял е унижение; загубил е доверието и уважението на близките, приятелите, колегите и роднините; оказал се е публично заклеймен като човек, употребяващ наркотични вещества; бил е подложен на психически натиск; не можел да спи нормално; тревожел се ежедневно дали няма да загуби работата си и как ще осигурява прехрана си; какво ще стане с него ако се влоши състоянието му и как ще обясни ситуацията на родителите си. Ищецът сочи, че отношението към него се променило не само в професионалната, но и в личната му среда колеги, съседи и познати започнали да гледат на него с подозрение и дори когато се установило, че ищецът е невинен, вече било късно, тъй като щетата върху репутацията му била нанесена. Неоснователното обвинение оставило непоправим белег в съзнанието му, увредено било психо-емоционалното състояние, потъпкано било личното му достойнство и чест, животът му се преобърнал, а преживяният стрес по време на престоя в ареста и до ден днешен оставил травма в съзнанието му.

За всички тези понесени неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на честта и доброто име, негативно отражение върху психо-емоционалното и здравословно състояние, ищецът счита, че размерът на справедливото им обезщетение е сумата от 30 000 лв., върху която претендира присъждане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.01.2025г. – прекратяването на наказателното производство, до завеждането на делото - в размер на 2 237,59лв.

Ищецът сочи, че е понесъл и имуществени вреди от незаконното обвинение, изразили се в увреждане на задържания му лек автомобил. Излага, че при освобождаването на автомобила същият не можел да запали, бил с пукнато челно стъкло, със счупена предна броня и с избледняла и олющена боя. След като прокурорът отказал да назначи опис на автомобила за състоянието му при предаването, ищецът съставил свой опис. Тъй като автомобилът не можел да бъде откаран на собствен ход се наложило ищецът да заплати сумата 720лв. за наемане на репатрак, по-късно подменил повредения акумулатор на стойност 270,00 лева, извършил сам боядисване на автомобила като заплатил 214,00 лева за боя, а за подмяната на счупената предна броня закупил нова за сумата 338,84 лева. С това общата стойност на направените разходи за автомобила възлизала на 1542,84 лева, която представлява реално претърпяна имуществена вреда, пряко произтичаща от незаконосъобразното задържане на автомобила му, която ищецът моли да му бъде присъдена, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, считано от 13.01.2025г. (датата на прекратяване на наказателното производство) до образуване на делото, което обезщетение възлиза в размер на сумата 115,07лв. Ищецът претендира заплащане и на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от ЯОП, е оспорил иска за неимуществени вреди като неоснователен, с основното възражение, че с представените от ищеца писмени доказателства той не е установил наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с воденото наказателно производство, както и техния размер. Според изразеното от Прокуратурата становище, по същество оплакванията на ищеца в исковата молба се свеждат до действията на 2 полицейските органи и наложените на ищеца принудителни административни мерки, но възражението е, че ищецът Х. Б. не е бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство, не му е било предявено обвинение за престъпление от общ характер, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение или друга такава за процесуална принуда по реда на НПК, а въз основа на извършената експертиза на дадените проби от кръв и урина прокурорът е приел, че разследваното деяние не съставлява престъпление по чл.343б, ал.З от НК и с постановление от 13.01.2025 г. наказателното производство е било прекратено, като е било постановено и връщане на ищеца на лекия му автомобил, предаден по досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 16.01.2025г.

Неясно за ответника е останало обстоятелството защо ищецът претендира обезщетенията за забава върху главниците от 13.01.2025г., на която дата само се твърди, че наказателното производство е било прекратено. Също недоказани са за Прокуратурата сочените за търпени вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, като ответникът акцентира, че не е налице незаконно обвинение, каквото не е било повдигнато и предявено на ищеца и същият не ангажира доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на Република България. Ответникът е оспорил и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с възражението, че не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и критерия за справедливост, с трайната съдебна практика на съдилищата по дела от същия вид, включително с тази на ВКС и с реалните обществено-икономически условия в страната.

За търсеното обезщетение за неимуществени вреди ответникът навежда, че следва да бъдат съобразени негативните последици върху личността и психиката на ищеца от твърдяната за упражнена спрямо него наказателна репресия; отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, като преди всичко следва да бъде отчетена продължителността на воденето срещу него наказателно производство; реално постановените ограничения, взетите мерки за процесуална принуда, в частност мярка за неотклонение, като в случая за интензитета на твърдените вреди за важно е наведено обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок, приет за такъв и в светлината на чл.6 от ЕКЗПЧОС, тъй като от момента на образуване на наказателното производство до неговото прекратяване, без данни последното да е стабилен съдебен акт, е изминал период от време от около 9 месеца, който не е неразумно дълъг и не е достатъчен, за да бъдат причинени вреди в размера на претендираните, при отчитане, че ищецът не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, спрямо него не е било повдигнато и предявено обвинение в извършване на престъпление от общ характер, същият не е бил призоваван по делото за разпит в това му качество и спрямо него не е била взета, респ. определена каквато и да е мярка за процесуална принуда. Според ответника неподкрепено с нищо е и твърдението на ищеца, че в резултат на наказателното производство е било увредено здравословното му състояние, тъй като не са представени доказателства за влошаване на здравето, липсват доказателства да е пролежал в здравно заведение или да е развил болестни симптоми на някакво заболяване (включително и влошаване на наличното у него такова), което да е наложило продължителното му лечение и да е бил в невъзможност да полага някакъв вид труд и да реализира доходи за себе си и семейството си, а приложената към исковата молба медицинска документация касае здравословното състояние на ищеца последно 17 месеца преди извършване на деянието от 16.04.2024г.

Ответникът е оспорил като неоснователен и иска за имуществени вреди в размер на 2 352.66 лв. с възражението, че физическото съхраняване на автомобила на ищеца е следвало да се извърши от служителите на РУ на МВР-Кирково, без да е налице ангажимент от страна на прокуратурата и отговорността й не може да бъде ангажирана за извършените действия от полицейските органи, включително по задържането на лицето, по прилагане на принудителните административни мерки и изобщо за нанесени вреди от действия на други органи, доколкото липсват доказателства органи на Прокуратурата да са извършили други действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Ответникът е изложил и доводи, според които настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, при което е заявил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, за което искането е да бъде присъдено съобразно минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС.