Определение № 2543 от 29.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2543 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501932 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от адв. Р. Р. против определение № 8578/13,07,2026 г., постановено по гр. д. № 12834/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 60057/12,06,2026 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023; заявява становище за неоснователност на частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановеното по решение № 3001/12,06,2026 г. на РС Пловдив е уважен предявеният от П. Г. Д. против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД иск за връщане на сумата от 3196,37 евро, заплатена без основание по недействителен договор за потребителски кредит установяване недействителност на договор за потребителски кредит. С решението на процесуалния представител на ищеца - адв. Р., е присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 200 евро.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК адв. Р. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като възнаграждението му бъде увеличено.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение. За да достигне до извод за неоснователност, РС е приел, че определеното възнаграждение 1 съответства на правната и фактическа сложност на делото, като за приложението на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, на които се основава искът, съдът следи служебно, както и че процесуалният представител на ищеца не е бил ангажиран с извършване на процесуални действия и е кореспондирал писмено със съда.

Настоящата инстанция не споделя изводите на РС.

На основание разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, възнаграждението по чл. 38 от ЗА следва да се определи съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, въззивният съд счита, че дължимото в случая възнаграждение следва да се определи в минималния установен от наредбата размер. Същият, съобразно цената на предявения иск, възлиза на 567,63 евро с включен ДДС (съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. вр. пар. 2а от ДР от същата).

Следователно обжалваното определение следва да се отмени и вместо това постановеното от РС решение следва да се измени в частта за разноските, като в полза на процесуалния представител на ищеца се присъди допълнително, наред с присъдената с решението сума от 200 евро, и сумата от 367,63 евро, представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА. По изложените съображения съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8578/13,07,2026 г., постановено по гр. д. № 12834/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 60057/12,06,2026 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3001/12,06,2026 г., постановено по гр. д. № 12834/2025 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023; да заплати на адв. Р. Н.

Р. с личен № 1900174740, адрес: гр. П., ул. Й. Г. № ..., сумата от още 367,63 евро (триста шестдесет и седем евро и шестдесет и три евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА (възлизащо общо на 567,63 евро).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3