Решение № 511 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Търговско дело № 20251100900518 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове правно основаниечл.327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.294 ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД от КООПЕРАЦИЯ „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ ХРИСТО БОТЕВ “ ЕИК

812206770 срещу „ВОСТОК ТРЕЙД “ ООД ЕИК 205426148.

ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответното дружество имат сключен договор от 26.07.2023г. за покупко-продажба на 460 тона ечемик реколта 2023г.. Твърди, че е изпълнил задължението си да достави ечемик на обща стойност 155 500.32 лева, за което са подписани два броя приемо - предавателни протоколи. За доставката е издадена фактура № 1000007557 от 31.07.2023г., като въпреки връчването й , сумата не й е заплатена от стрА. на ответника.

Твърди, че е направен опит да се предяви вземането пред арбитражния съд при БТПП, но това производство е прекратено, като арбитрите са приели, че няма арбитражна клауза в договора. Твърди, че ответника е в забава от момента на връчените му покани за плащане.

Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 155 500.32 лева представляваща фактурирА.та цена на доставеното зърно , законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата, както и мораторна лихва за забава плащането на цената в размер на 9 168.68 лева за периода 29.08.2023г. – 04.02.2024г., в едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на акцесорната претенция. Претендира и направените по делото разноски, които съгласно представения списък възлизат в размер на 11 586.76 лева.

ОТВЕТНИКА оспорва исковата молба изцяло. Оспорва да е сключвал договора, същия не е подписан от негов представител, не е поучавал зърното и не дължи заплащане на претендираните суми. Молби исковете да бъдат 1 отхвърлени изцяло.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :

От представените към делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на 26.07.2023г. , два приемо-предавателни протокола, искане за отпускане на материални ценности и отчет за автомобилите извършили превозите, както и издадена фактура се установява, че страните са сключили договор за покупко-продажба на зърно – 460 тона ечемик. Ищецът е поел задължение и е доставил на ответника на 26.07.2023г. 192 820 кг. ечемик на пет курса , и на 28.07.2023г. 254 020 кг. на 7 курса или общото доставено количество е 446 840 кг.. Съгласно точка 4 от договора договорената цена е 348 лв. на тон без ДДС или доставеното количество е на стойност 155 500.32 лева без ДДС. Ответника не доказа по делото твърденията си, че договора не е подписан от негов представител, предвид че негова е доказателствената тежест по аргумент за противното от чл.193, ал.3 ГПК Цялата дължима сума е фактурирА. с процесната фактура № 7557 от 31.07.2023г. като в нея е посочено и цялото доставено количество и вид на стоката - ечемик Зебра, реколта 2023г. , 446 840 кг, при единична цена от 0.348 за кг. или общо 155 500 .32 лв. без ДДС.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена. От същата се установява, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца. Същата е включена в дневника за покупки и в дневника за продажби на двете страни и в справките им декларации, като за ответника вещото лице и извършило справка при НАП ,с оглед непредставяне на документи от стрА. на ответника. Ответника е включил фактурата в дневника за покупки и в справката декларация с нулева стойност , предвид че тази стока е освободена от ДДС . Няма извършено плащане на цената по фактурата от стрА. на ответника към ищеца . Вещото лице е установило единствено плащане на сумата от 6 500 лв. , което е арбитражна такса по прекратеното арбитражно производство по ВАД № 13 от 2024г. при БТПП .

По делото е представено и Определението от 17.02.2025г., с което арбитражното производство по иска заведен от ищеца пред АС при БТПП за заплащане на цената по процесната фактура е прекратено. Мотив за това е липсата на абитражна клауза, предвид че по делото с експертиза е установено, че подписа под договора от 26.03.2023г. не принадлежи на управителя на ответното дружество. Арбитрите са приели, че арбитражната клаузата по договора не е препотвърдена с подписаното между страните споразумение 22.04.2024г. , поради което е прието, че липсва такава арбитражна клауза.

Видно от съдържанието на споразумението подписано от представителите на двете страни с електронни подписи, поради което съдът приема, че същото е с по-късната дата 23.04.2024г., страните са приели, че 2 договора за покупката на ечемик реколта 2023г. от 26.07.2023г. е сключен между двете страни и цената по издадената фактура № 7557 от 31.07.2023г. от 155 500.32 лева, ще бъде заплатена от ответника купувач на стоката, найкъсно до 15.08.2024г.. С това споразумение ответника е признал, че е стрА. по договора за покупко-продажба на ечемик реколта 2023г., и че стоката му е доставена и цената се дължи от него в претендирания с исковата молба размер. Именно това споразумение подписано на основание чл.365 от ЗЗД , фактурата и експертизата установяват по безспорен начин по настоящото дело сключения договор между страните, извършената доставка и дължимата цена, независимо че договора и протоколите не са представени в оригинал за констатация от стрА. на ищеца. Ответника носи доказателствена тежест да установи изпълнение на своето задължение за плащане и не е доказал, че е заплатил тази цена към ищеца в настоящото производство.

Ищецът е изпращал няколко покани за заплащане на дължимата цена, като първата такава е от 28.08.2023г., като е връчена чрез куриерска фирма Еконт на същата дата. Съдът намира, че ответника е изпаднал в забава от момента на получаване на фактурата, която е издадена три дни след предаване на стоката, а задълженията за плащане са съгласно чл.8 от договора – 3 дни след предаване на стоката и подписване приемо предавателен протокол, последния с дата 28.07.2023г. . Фактурата явно е получена от ответника , след като е я включил в дневника за покупка и справката декларация, но доколкото ищецът претендира лихвата за забава от един по-късен момент – връчване на първата покА., то и съдът приема, че обезщетение за забава се следва считано от 28.08.2023г. и до датата на исковата молба – 14.03.2025г.. Изчислена с електронен калкулатор за този период и за тази цена лихвата за забава възлиза в размер на 32 841 лева. Сумата се претендира от ищеца в значително помалък размер в размер на 9 168.68 лева и следва да се присъди в този искан по-нисък размер.

С оглед на гореизложеното и предвид установеното по безспорен начин, а именно наличието на договор за покупко-продажба на зърно между страните, по който ищецът е изпълнил задължението си и е доставил твърдяното количество зърно на ответника, а същия не е изпълнил своето задължение да заплати цената, то на осн.чл.327 от ТЗ ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца цената на полученото зърно или това е евровата равностойност на 155 500.32 лева или това е сумата 79 506.05 евро.

Върху главницата се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба – 14.03.2025г. и до окончателното заплащане на сумата на осн.чл.294 ТЗ вр.чл.86 от ЗЗД . Дължи се и мораторна лихва, като обезщетение за забава плащането на цената, за претендирания период след получаване на фактурата – 31.07.23г., а именно датата 28.08.2023г. и до 13.03.2025г./до датата на предявяване иска/ или това е сумата от 9 168.68 лева или в евровата равностойност сумата възлиза на 4 687.87 евро . Сумата не е претендирА. като неустойка , а като мораторна лихва. Нито в договора от 2023г., нито в споразумението от 2024г. страните са договаряли дължимост на лихва върху 3 лихва, поради което върху тази сума съгласно чл.294, ал.2 ТЗ законна лихва не се дължи.

Ответника на осн.чл.78 ГПК дължи на ищеца и направените за съдебното производство разноски, с оглед уважаване на исковете, като сумата включва 5 000 лв. адв.възнаграждение, 1200 лв. възнаграждение на вещото лице и 6 586.76 лв. ДТ или общо сумата възлиза на 12 786.76 лв., който в левова равностойност възлиза на 6 537.76 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВОСТОК ТРЕЙД „ ООД ЕИК 205426148, гр.София, ул.

Константин Петканов № 4,ап.2 да заплати на КООПЕРАЦИЯ „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ “ ЕИК 812206770, съд.адрес: гр.Бургас, ул.Васил Априлов № 16, ет.3,офис 1 , чрез адв.П., сумата от 79 506.05 евро / седемдесет и девет хиляди петстотин и шест евро и пет евроцента/ цена за доставено зърно ечемик Зебра, реколта 2023г. по фактура № 1000007557/ 31.07.2023г. , в едно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска -14.03.2025г. и до окончателното заплащане на сумата, както и да и заплати сумата от 4 687.87 евро / четири хиляди шестстотин и осемдесет и седем евро и осемдесет и седем евроцента / мораторна лихва за забава плащането на цената за периода 28.08.2023г. и до 13.03.2025г., както и да й заплати 6 537.76 евро / шест хиляди петстотин тридесет и седем евро и седемдесет и шест евро цента / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху мораторната лихва от 4 687.87 евро от предявяване на иска и до окончателното заплащане .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4