Решение № 31 от 16.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500415 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. В. М., гражданка на Р., чрез пълномощника адв. Е. Т., против решение № 483 от 03.04.2023 г. по гр.д. № 481/2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете против „Виктори Ко“ ЕООД, гр. Бургас за сумата от 13 600 евро и 11 500 британски паунда, представляващи неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – получени при начална липса на правно основание, в едно със законната лихва, както и за прогласяване нищожността на предварителен договор между страните и заплащане на посочените суми при липса на основание, в едно със съответната лихва, с последиците за съдебните разноски.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Изложени са съображения за липса на подписан между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а дори и да се приеме наличието на такъв, то клаузата, на която ответникът се позовава като основание за задържане на платените суми, е нищожна. Липсва оригинал на договор и на основание чл.183 ГПК представеното копие следва да се изключи от доказателствата по делото. Освен това, при оспорване, съдебнопочеркова експертиза не е установила по копието ищцата да е подписала представените от ответника копия. Навеждат се оплаквания за неправилно възприета от съда фактическа обстановка относно подписването и 1 изпращането на предварителния договор от ищцата, тъй като липсват доказателства това, че тя е титуляр или ползвател на съответните имейл акаунти и е изпращала имейли от тях. Въпросният договор е недопустимо да се установява със свидетелски показания, които не съдържат информация за неговото съдържание. Изводът на съда, че ищцата е подписала договора, тъй като имала поведение и представа като на купувач, почива на предположения.

Цитираното от окръжния съд решение в подкрепа на горните изводи се сочи като неотносимо към настоящото дело, тъй като разглежда въпрос за изгубени или унищожени документи. Интерпретирането на косвени доказателства се оспорва като двояко, конкретно относно представения отговор от банката на ищцата в З. Според въззивницата, изявлението на ответника за прекратяване на договора, рестутиция на престациите и възникване на право на обезщетение е правно несъстоятелно. Липсва изявление в този смисъл от страна на ищцата. Съдът неправилно, необосновано е приел дата на прекратяване, като получаването на посочената покана е оспорено от ищцата. Несъстоятелно е и позоваването на ответника на чл.3.4 от приложения предварителен договор, тъй като липса волеизявление на ищцата за прекратяване на сделката. На последно място е оспорено приетото от първата инстанция, че ответното дружество не е в нарушение на чл.206 ЗЗД, тъй като задържа получените суми като неустойка за неизпълнение, каквото основание не е заявено от страната. Неустойка в размер на 40 % от стойността на договора от друга страна противоречи на морала и на добрите нрави според т.З на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д №1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Подаден е отговор от „Виктори ко“ ЕООД, гр.Бургас, представлявано от управителя Благомир Балчев, чрез пълномощника адв. К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение. Въззиваемото дружество поддържа становище, че представения предварителен договор и другите книжа нямат оригинали, тъй като са разпечатки от електронна кореспонденция между страните, осъществявана на електронни адреси, предоставени от ищцата посредством приложението за телефони „Whatsapp“. Съдът е основал своите заключения не само на заверените разпечатки от електронната поща, но и въз основа на множество косвени доказателства, водещи до единозначен извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, основание за процесиите плащания. Собствеността на електронните адреси се извежда от обстоятелството, че имейлите са изпратени от телефона, посочен и в представените от въззивницата банкови транзакции. В приложените по делото платежни нареждания, като основание за плащане на сумите е посочено „фактура“ и ЕИК на ответното дружество „за апартамент“ - детайли, сочещи на облигационно отношение между страните. Съдържащите се по делото отговори от банкови институции не водят до извод за липса на договор, а представляват отказ за предоставяне на информация. Изпратените чрез имейл прикачени файлове, подписани от ищцата, отговарят на изискването за писмени договори, тъй като съдържат всички изискуеми от закона реквизити и нейните лични данни и подпис. В предходната инстанция не са наведени твърдения за друго основание за превеждане в полза на дружеството на сумите в съответната поредност и размер. Съдът основателното е приел, че са 2 установени трайни отношения между страните и прекратяването на процесния договор е по вина на въззивницата, което води до възникнало задължение за неустойка и редовно извършено прихващане на дължимата сума със заплатените вноски по договора. Според въззиваемото дружество неустойката не е прекомерна предвид усложнените отношения между страните. Клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като при конкретната специфика на договорните отношения, не накърнява добрите нрави.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на Н. М., гражданка на Р., със съдебен адрес в гр.

П., против „Виктори Ко“ ЕООД, гр. Бургас за заплащане на 13600 евро и 11500 британски паунда, получени без основание, в едно със законната лихва, както и предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на предварителен договор между страните и осъждане на ответника да заплати посочените суми, получени без основание, в едно със законната лихва. С решението на първата инстанция е уважен частично вторият евентуален иск, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 436,24 евро, получена от дружеството по развален от негова страна договор и поради това дължима на отпаднало основание, в едно със съответната лихва, като в останалата част до предявения размер от 13600 евро и 11500 британски паунда, в едно със законната лихва, искът на това основание е отхвърлен. При горния резултат са присъдени съдебни разноски в полза на ответника – 3338,71 лв. и в полза на ищцата – 38,54 лв. Съдът е приел, че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, доказан с косвени доказателства, независимо от наличието само на копие като електронен образ и липса на оригинален писмен документ, поради което претендираните суми са платени на договорно основание и не се дължи тяхното връщане. Не е налице и нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие от страна на ищцата-купувач, с оглед установеното такова към момента на сключване на сделката, като промяната на решението й впоследствие е без правно значение. При действителност на договора, ответното дружество основателно е задържало процесната сума като неустойка по чл.5 от договора и не дължи нейното връщане.

По същество:

В предявената от Н. М. искова молба и уточняващи такива е заявено, че е водила преговори с „Виктори ко“ ЕООД, гр. Бургас за закупуване на недвижим имот в гр. П. В тази връзка при постигнати договорки е превела по сметка на ответника следните суми: на 17.02.2017 г., с вальор 20.02.2017 г. 2000 евро, на 15.03.2017 г., с вальор 16.03.2017 г. – 11600 евро и на 15.06.2017 г., с вальор 20.06.2017 г. – 11500 британски паунда. В крайна сметка не се стигнало до подписване на договор, поради което посочените суми са платени без основание /на неосъществено основание/, поради което претендира 3 тяхното връщане, в едно със законната лихва. В този смисъл, на 28.12.2018 г. е връчена нотариална покана. Получен е отговор от дружеството, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. П., ул. „Л. б.", к-с „Г. П. Д.“, ап. **, който бил прекратен по вина на ищцата, на основание неплащане на дължими вноски. Тъй като не е подписвала такъв договор, М. изпратила втора покана, с която поискала: копие от твърдения договор; посочване на основанието за задържане като неустойка на заплатените суми; представяне на доказателство за твърдяното прекратяване на договора, основанието за това и начина, по който е настъпило. В отговор, получен на 26.02.2019 г., е приложен документ във вид на предварителен договор, както и документ „приглашение-уведомление“, като е посочено, че на ищцата е бил даден 15 дневен срок да плати дължими по договора суми и при неплащане дружеството ще счита договора за прекратен, а сумите ще бъдат задържани като неустойка, на основание чл.5 от договора. М. отрича да е получавала цитираното уведомление. При горните обстоятелства ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати 13600 евро и 11500 британски паунда, представляващи неоснователно обогатяване като получени при начална липса на правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, в едно със законната лихва, считано от 28.12.2018 г. – датата на първата нотариална покана, а също и съдебните разноски. Евентуално, ако съдът приеме, че е налице предварителен договор между страните, прави искане същият да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие и процесните суми - присъдени като получени без основание, в едно с лихви и разноски. Евентуално, ако предварителният договор не е нищожен, да се приеме, че същият е развален от ответника и той е задържал исковите суми без право на това, с оглед разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗЗД /“Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна“./, поради което да бъде осъден да ги заплати, в едно с лихви и разноски. Евентуално, при неуважаване на горните три иска, ищцата претендира обогатяване на ответника без основание с процесните суми за сметка на обедняването със същите, поради което иска присъждането им при условията на чл.59 ЗЗД, отново с лихви и разноски. При заявеното оспорване на изпратения от ответното дружество предварителен договор като несъществуващ, респективно нищожен, е направено искане да бъде задължен ответника да представи оригинал или официално заверено копие на документа.

В отговор на исковата молба, „Виктори ко“ ЕООД е оспорило всички предявени искови претенции като неоснователни, както по основание, така и по размер. Заявено е, че между страните е сключен предварителен договор и извършените от ищцата плащания са на договорно основание. През 2016 г. дружеството е възложило на посредника А. Ч. от гр. М. да предлага на клиенти имоти на възложителя в гр. П. На 14.02.2017 г. Ч. е информирал ответното дружество, че Н. М., ***** ********, която живее в З., А., се интересува от имоти в гр. П. в „Г. Р. *“. След разговори и разменени имейли, на посредника е изпратен проект за предварителен договор за покупкопродажба на уговорен с ищцата имот – апартамент № *** в к-с „Г. П. *“.

Проектът е препратен чрез посредника на М. и на 20.02.2017 г. сумата от 2000 евро е постъпила по сметка на дружеството, съгласно проекта на договора. На 4

17.03.2017 г., след като договорът е подписан от управителя на ответното дружество, същият е изпратен на Чалий, който го е препратил на М..

Последната е подписала договора, с положен подпис и дата на всяка страница и същият е получен по имейл от посредника на 14.03.2017 г., като кореспонденцията е водена на два имейла, дадени от ищцата чрез съобщение по телефон чрез приложението „WhatsApp“. Това е основанието за извършения втори превод на сумата от 11600 евро, постъпила по сметна на ответника на 16.03.2017 г., заедно с втора сума от 558,38 евро. След получаване на фактурите за извършените плащания, ищцата е отговорила, че втората сума е изпратена по грешка и на 05.04.2017 г. същата е върната на 11.04.2017 г. На 10.05.2017 г. М. поискала да смени апартамента с друг на първа линия и вече въведен в експлоатация. Били изпратени анекс за прекратяване на стария договор и нов предварителен договор, като в документите било отразено, че платените до момента суми общо 13600 евро остават за новия апартамент. Дружеството получило запитване от ищцата за по-голямата сума на следващата вноска – 15000 евро спрямо стария договор11266 евро, на което отговорили, че причината е завършеност на втория избран апартамент и по-добрата локация. На 06.06.2017 г. посредникът е предупредил М., че при неподписан анекс първият договор е в сила и е налице забава за плащане на вноска, а ответното дружество търпи загуби като държи извън продажба двата апартамента. На 09.06.2017 г. ищцата е изпратила подписан анекс за прекратяване на първоначалния договор и подписан новия предварителен договор за процесния имот, като тази дата фирмата счита за момент на сключване на сделката, като прилага копия от кореспонденция по електронна поща и прикачени към нея подписани предварителни договори и анекс. След кореспонденция за уточняване на довършителни работи, на 21.06.2017 г. ищцата е превела сумата от 12762,18 евро /11500 бр. паунда/, което сочи на закъснение на вноската и по-малък размер от договорените 15000 евро. Купувачката пристигнала в България в началото на септември 2017 г., била настанена в друг апартамент в комплекса, имала срещи с дизайнери и мебелисти във връзка с обзавеждането на нейния имот. На 13.09.2017 г. М. си тръгнала от Б. На 09.10.2017 г. изпратила писмо, в което изразила желание отново да смени обекта на сделката от такъв в гр. П. в друг в гр. Б. Отговорили, че дружеството е изправно по предварителния договор и за купувача има две възможности – съгласно раздел III, т.4 от договора да посочи друго лице, с което да се сключи окончателната сделка или да прекрати договора едностранно, при което дължи неустойка от 40% от продажната цена на апартамента. При неплащане на поредна вноска по договора, била изпратена покана от 13.12.2018 г. за плащане в 15 дневен срок, след изтичането на който договорът се счита за прекратен. Последвала насрещна покана от 28.12.2018 г., с която ищцата поискала връщане на платените суми, като дадени без основание само след преговори и без договор. В отговор, получен на 26.02.2019 г. ответникът е заявил, че счита сключеният предварителен договор за прекратен поради неизпълнение от страна на купувача, като прихваща платените суми като неустойка в размер на 40% от стойността на имота.