Решение № 260005 от 04.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, …...12.2023г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6 500 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците – С.Г.Г. и Т.Г.Г. твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ: жилище с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район Триадица, ж. к. **********, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД -18- 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с брой нива на обекта - едно, с площ от 136, 30 кв. м., с прилежащи части: мазе №6 с площ от 6, 60 кв. м. и 6, 280% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: на същия етаж: имот с идентификатор ***, под обекта: имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №72, със застроена площ от 129, 25 кв. м., състоящ се от: четири стаи, кухня, баня - клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с мазе №6, със застроена площ от 6, 60 кв. м., заедно с 6, 280% ид. части от общите части на сградата и 0, 682% ид. части от правото на строеж върху УПИ I, с площ от 8 500 кв. м., стар парцел I, от квартал 133д по плана на гр. София, местност „Красно село - плавателен канал“, при съседи на апартамента: отгоре - апартамент №73, отдолу - апартамент №71, от север - двор и вход „Ж“, от юг - апартамент №64, от изток - двор и от запад - асфалтиран двор, и съседи на мазето: от запад - улица, на юг - мазе №4, на север - мазе №5 и на изток - коридор, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода

28.12.2009г. до датата на подаване на исковата молба - 07.07.2020г.

Твърдят, че владеят като собственици процесния недвижим имот явно, неоспорвано и необезпокоявано повече от 10 години след посочената дата и в тяхна полза е изтекла придобивна давност. Посочват още, че за същия имот на ответниците е издаден констативен акт за собственост по реда на чл. 35 от ЗЖСК, а именно: нотариален акт, вписан в служба по вписванията под № 76, в том 112, дело № 19378/2010 г., издаден от нотариус В.М.на 01.10.2010 г. и с № 171, том II, регистър № 9463 от 2010 г., дело 275 от 2009 г. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че процесният имот е собственост на ищците. Претендират направените по делото разноски. В допълнително депозираното становище се призвана фактът, че за периода 11.11.2009г. – 19.12.2019г. между същите страни и относно същия имот е проведено съдебно производство с предмет – установяване на правото на собственост на първия ищец. С оглед на това се поддържа, че доколкото искът не е бил предявен от ответниците, то не може да намери приложение чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. На л. 320 от делото е представен списък на претендираните разноски от ищците, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответниците. В определения от съда срок са депозирани писмени бележки и защита от процесуалните представители на ищците.

Ответниците

– Б.Й.Ф. и К.С.Ф. в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са депозирали писмен отговор.

Оспорват твърдението, че за ищцата е започнала да тече нова придобивна давност и към настоящия момент същата е изтекла. Посочват, че между страните е бил налице идентичен съдебен спор, относно който е образувано гр. д.

№10 990/2009г. по описа на СГС, Г. О., 13 състав, приключило с решение № 180 от 19.12.2019г. на ВКС I

ГО относно периода м. 12.1995г. – м. 12.2005г. В тази връзка заявяват, че няма как в хода на висящ процес да е изтекла нова давност – чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.

Допълнително посочват, че не може да се приеме като начална дата, от която започва да тече придобивната давност – датата на издаване на констативен нотариален акт в полза на единия ищец на основание осъществено давностно владение. Аргумент за това е, че не е задължение на собственик на имот да проверява постоянно в Агенция по вписванията дали някое трето лице се е снабдило с нотариален акт за собственост на имота. Подържат, е за целия период, в който е протекло съдебното производство те – отново в качеството на ответници са предприели всички законови мерки, за да защитят правото си на собственост. Посочват, че в предходното развило се съдебно производство между страните има изрично признание на втория ищец, че имота му е предаден в качеството на държател.

Молят да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- между същите страни и относно същия имот за периода 11.11.2009г. –

19.12.2019г. е проведено съдебно производство с предмет – установяване на правото на собственост на първия ищец върху имота на основание осъществена придобивна давност за период, различен от предявения в настоящото производство и

- постановяване на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен този иск.

Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак – л. 181 от делото, ищците са в брак от 14.06.1996г.

По делото на л. 5 - 8 е представен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „***********, том 2, рег. №9462, дело №275/2009г. от 01.10.2010г. по описа на нотариус с рег. №053 на НК, с който първият ответник е признат за собственик на процесния недвижим имот. Този нотариален акт е оспорен от ищците в частта, относно направения извод от нотариуса, че са налице предпоставките за неговото издаване.

По делото на л. 9 - 10 са представени: нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност №77, том 9, рег. №14056, дело №1507/2009г. от 28.12.2009г. по описа на нотариус с рег. №040 на НК, с който първият ищец е признат за собственик на основание давност изтекла на 15.12.2005г. /съгласно нотариален ат за поправка на нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност акт №23, том 1, рег. №711, дело №18/22.01.2010г./ на 8500/20 595 идеални части от следните недвижими имоти: процесния недвижим имот и подземни гаражи №9 и №10.

На л. 176 от делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давност акт №140, том 6, рег. №39303, дело №1011/2016г. по описа на нотариус с рег. №274 на НК, с който ищците са признати за собственици на основание давност в режим на СИО върху 12 095/20595 идеални части от процесния недвижим имот.

На л. 260 от делото е представена молба от втория ищец депозирана по гр. д.

№18345/2006г. по описа на СРС, ГК, 43 състав от 17.05.2007г., в която същият признава, че е държател на имота, а собственик е С.П.,който го е допуснал да живее там на основание сключен между тях договор за послужване.

На л. 322 от делото е представено удостоверение издадено от Столична община – район Триадица, в което е посочено, че относно процесния имот не се откриват данни за съставен акт за общинска или акт за държавна собственост след 1996г.

На л. 333 – 336 е представен договор от 10.01.2017г., сключен между С.Г., в качеството на представител на етажната собственост, в която се намира процесния имот и „Ш.ЕООД с предмет – извършване на монтаж на тръби за студена вода и други в сградата на етажната собственост.

На л. 338 – 342 са представени документи във връзка с извършвани плащания на:

12.07.2010г., 12.11.2013г. и 12.10.2018г. към „Чез електро България“ ЕАД относно консумирана ел. енергия на входа, в който се намира процесния имот.

На л. 343 – 344 е представен протокол от общото събрание на собствениците на етажната собственост, в която се намира процесния имот, на което С.Г. е избрана за законен представител на тези лица.

На л. 345 – 347 е представен договор сключен на 30.10.2019г. между етажната собственост, в която се намира процесния имот, представлявана от С.Г. и „В.П.06“ ЕООД с предмет – изработка, доставка и монтаж на 7 броя прозорци.

От представените документи от двете страни в производството се установява, че относно процесния имот са водени множество съдебни производства, които са в следния хронологичен ред:

- гр. д. №10990/2009г. по описа на СГС, Г.

О., 13 състав с ищец – С.Г. и Т.Г. и ответник – Б.Ф. с предмет – положителен установителен иск за собственост на процесния имот на основание осъществено давностно владение. С решение №2077 от 07.11.2013г. постановено по в. гр. д. №3606/2012г. по описа на САС, Г. ОV, 4 състав е уважен предявения иск. С определение №194 от 15.05.2014г. постановено по гр. д. №1008/2014г. по описа на ВКС, Второ Г. О. описаното в предходното изречение решение на САС не е допуснато до касация. С решение №104 от 13.09.2016г. постановено по гр. д. №5693/2015г. по описа на ВКС, Четвърто Г. О. е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, където е образувано гр. д. №11 270/2016г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав. Постановеното решение от СГС е обжалвано пред САС, където е образувано в. гр. д. № 2413/2018г. на САС, по което постановеното съдебно решение е обжалвано пред ВКС. С решение №180 от 19.12.2019г. постановено по гр. д. №4801/2018г. по описа на ВКС, Първо отделение, Г. К. е отхвърлен предявеният от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск за собственост на процесния имот на основание придобивна давност изтекла в периода от м. 12.1995г. – м.12.2005г. В това съдебно решение е прието, че процесния имот е завършен в груб строеж през 1994г. и оттогава същият е годен обект, по отношение на който може да бъде осъществявано давностно владение. Ищците са установили фактическа власт върху процесния имот от 1995г. С протокол от 06.10.1995г. този имот е предаден от строителя „Б.“ ЕООД на С.П.,който е предоставил по заем за послужване на втория ищец процесния имот за периода 1995г. – 2007г., през който той и семейството му са осъществявали фактическа власт върху жилището като държатели.

Въз основа на така приетите факти за установени е прието, че ищците не са установили осъществяване на владение върху процесния имот за претендирания период. С решение

№111/12.01.2021г. постановено по гр. д. №2270/2020г. по описа на ВКС, Второ Г.

О. е оставена без уважение молбата на настоящите ищци за отмяна на решение №180 от 19.12.2019г. постановено по гр. д. №4801/2018г. по описа на ВКС, Първо отделение, Г. К.

- изп. д. №2009848000327, което изпълнително дело е спряно за периода от 2010г. – 28.05.2021г. /л. 170/ по предявения от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК относно процесния имот /предмет на описаното по-горе в предходния абзац/. Не се спори от ищците, че това изпълнително дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по уважения иск по чл. 38а от ЗЖСК на първия ответник срещу С.П.., - с определение от 08.07.2021г. по настоящото дело относно е допуснато обезпечение на предявения иск чрез същата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. №2009848000327 /л. 215 – 216/. От представената на л. 214 от делото призовка за принудително изпълнение по това изпълнително дело се установява, че същата е адресирана до С.П.,а взискател по изпълнителното дело е първия ответник като предмет на изпълнението е извършване на въвод във владение по отношение на процесния имот. На л. 269 от делото е представено съобщение от 02.10.2014г. до първия ищец, с което същата е уведомена, че това изпълнително дело е прекратено по отношение на ищците, в качеството им на трети лица.,