Решение № 137 от 17.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 431/2021
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 17.12.2021
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.574 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.580, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189 · Закон за задълженията и договорите
- чл.190 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- §4з, ал.2, изр. последно · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500431 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. ИВ. ВЛ./приподписана и от процесуалния й представител адв.Е.П./, против решение №260044/19.04.2021г., постановено по гр.д.№2409/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. ИВ. ВЛ. против СТ. ИВ. ВЛ. и „Трейд Проект България“ЕООД иск с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС, с който се претендира съдът да признае правото на ищцата М. ИВ. ВЛ. да изкупи от „Трейд Проект България“ЕООД ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в с.Осеново, община Аксаково, Варненска област, м.“Панорама I, II, III“, целият с площ от 887 кв.м, при граници: имоти с идентификатор ***, ***,
***, ***, заедно с ½ ид.ч. от построена в поземления имот сграда с идентификатор *** с площ от 88 кв.м. на два етажа, с предназначение: еднофамилна вилна сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения в имота, предмет на договор, обективиран в н.а.
№53, том III, рег. №3613, дело №349 от 25.10.2019г. на Нотариус Диана Бейлерян, вписана под №012 на НК, вписан в Агенция по вписванията с 1 вх.рег. №28435, акт №182, том LXXVIII, дело №17200, за сумата в размер на 44 006,18 лв., платима в месечен срок от влизане на решение в сила, както и М. ИВ. ВЛ. е осъдена да заплати на „Трейд Проект България“ЕООД сумата от 2 000лв., представляваща сторените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат защитник, както и да заплати на СТ. ИВ. ВЛ. сумата от 2 000лв., представляваща сторените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат защитник.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.Евентуално се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като се допусне изкупуване за сумата от 27 534, 67лв., евентуално за сумата от 44 006, 18лв.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Трейд Проект България“ЕООД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Б.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззиваемата СТ. ИВ. ВЛ. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.М.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 12.03.2020г. и 08.02.2021г. ищцата М. ИВ. ВЛ. излага, че собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени 2015г., находящ се в с.Осеново, община Аксаково, ведно с ½ ид.ч. от построена в този имот сграда с идентификатор *** с площ от 88 кв.м. на два етажа, придобити с договор за дарение, обективиран в н.а.№131/20.12.1996г., и съгласно к.н.а.
№40/24.10.2012г. Собственик на останалата ½ от ПИ и ½ сграда е ответницата СТ. ИВ. ВЛ., нейна сестра.Между тази ответница и ответника „Трейд Проект България“ЕООД е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№53/25.10.2019г., съгласно който С.В. е продала на дружеството ½ ид.ч. от 2
ПИ и цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения в имота за сумата от 44 006, 18лв., въпреки, че е собственик само на ½ ид.ч. от сградата и ½ ид.ч. от приращенията, подобренията и насажденията в имота.Сделката е сключена в нарушение на закона, защото продавачът се е разпоредил и със собственост, която не притежава, като в тази част договорът е нищожен на осн. чл.26 от ЗЗД.Сделката е сключена в нарушение на закона и защото при сключването й не са били изпълнени императивните изисквания на чл.33, ал.1 от ЗС пред нотариуса да се представят писмени доказателства, че е било предложено на ищцата да закупи собствената на ответницата част при същите условия и да се декларира писмено пред него, че тя не е приела това предложение.Нарушението на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС е довело и до относителна недействителност на сделката.Извън горното при сключване на н.а. е нарушена разпоредбата на чл.580, т.3 от ГПК, водещо до нищожност на нотариалното удостоверяване, т.к. в н.а. е посочен като купувач „Трейд Проект“ЕООД, каквото дружество с посочен ЕИК и адрес не съществува.Нотариалното удостоверяване е нищожно и защото е нарушена разпоредбата на чл.574 от ГПК-не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия, към която препраща нормата на чл.476 от ГПК, т.к. извършената сделка е в противоречие с изискванията на чл.33, ал.1 от ЗС.Предвид изложеното се претендира да се прогласи нищожността на цялата сделка, като сключена в противоречие със закона и като нищожна поради липса на форма поради нищожност на нотариалното удостоверяване, евентуално само за частта, непритежавана от прехвърлителката, а за тази част и защото е прехвърлено чуждо право, а, ако се уважат само исковете за прогласяване нищожността на сделката в частта, с предмет непритежаваната от прехвърлителката ид.ч., то да се даде възможност на ищцата да изкупи продадената от ответницата на ответното дружество ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда за цената от 27 534, 67лв., получена след следните изчисления.Договорът има за предмет ½ ид.ч. от ПИ и цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения, като посочената в н.а. продажна цена от 44 006, 18 лв. е обща цена за ½ ид.ч. от ПИ и за цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и насаждения, или това не е цената на притежаваната от ответницата ид.ч., която се претендира да се изкупи.Данъчната оценка към датата на договора за ½ ид.ч. от ПИ е 1 169, 3
50лв., а за цялата сграда е 3 483, 90лв. или общо сумата от 4 653, 40лв. като данъчна оценка на имота, предмет на договора.За ½ ид.ч. от ПИ-1 169, 50лв. и ½ ид.ч. от сграда-1 741, 95лв. данъчната оценка е общо в размер на 2 911, 45лв.Процентното съотношение между данъчната оценка на действително притежаваните ид.ч. /2 911, 45лв./ и данъчната оценка на имота, предмет на сделката/4 653, 40лв./ е 62, 57%.Насложен този % спрямо цената по н.а. от 44 006, 18лв. възлиза на сумата от 27 534, 67лв., по която счита, че следва да се допусне изкупуване, т.к. това се явяват действително уговорените условия по сделката.В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че цената по н.а. от 44 006, 18лв. е за ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, то моли да упражни правото си на изкупуване по тази цена.
С определение №628/17.02.2020г., постановено от първоинстанционния съд по реда на чл.210, ал.2 от ГПК и преди връчване на препис от исковата молба на ответниците, всички предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№53/25.10.2019г., са отделени в отделно производство, като само производството по предявения иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС е продължило да се разглежда по гр.д.№2409/19г. по описа на ВОС.
Служебно известно е на съда/справка с портал за достъп до съдебни дела с адрес http://uslugi.io/, че производството по отделените установителни искове е образувано в гр.д.№535/20г. по описа на ВОС, гр.о., същото е прекратено с влязло в сила определение от 18.02.2020г. и изпратено по подсъдност на ВРС.Пред ВРС по тях е образувано гр.д.№5263/20г., 11 състав, което е прекратено с влязло в сила на 21.11.2020г. определение от 30.10.2020г. поради неотстраняване нередовностите на исковата молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното и следва да се приеме, че след 21.11.2020г. не е налице преюдициално производство за настоящото по см. на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Ответниците СТ. ИВ. ВЛ. и „Трейд Проект България“ЕООД в депозираните писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК оспорват предявения иск и молят да бъде отхвърлен.Твърдят, че ответницата С.В. е била собственик на ½ ид.ч. от ПИ, съответно и на толкова ид.ч. от приращения, подобрения и насаждения, както и на ½ ид.ч. от двуетажната 4 сграда в него и именно толкова ид.ч. са предмет на сключения между нея и дружеството договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№53/19г.Страните по договора не са имали воля, съответно и не са изразявали воля, с договора да се прехвърлят цялата сграда и всички приращения, подобрения и насаждения в ПИ.От формулировката в н.а. е видно, че се има предвид ½ ид.ч. от ПИ и от изградената в него сграда, които именно са били собственост на ответницата.Горното е видно вкл. и от посочената в н.а. данъчна оценка на продадения имот, възлизаща на 2 911, 45лв., която е сбор от данъчната оценка за ½ ид.ч. от ПИ - 1 169, 50лв. и данъчната оценка за ½ ид.ч. от сграда-1 741, 95лв.Излагат, че преди сключване на договора, обективиран в н.а.№53/19г., страните по делото са били обвързани от сключения между тях писмен предварителен договор за покупко-продажба от 06.08.2018г., с който ищцата М.Николова и ответницата С.В. като продавачи са обещали да сключат с ответното дружество „Трейд Проект България“ЕООД като купувач окончателен договор за продажбата на съсобствения между продавачите недвижим имот, находящ се в с.Осеново, община Аксаково, а именно ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, за продажна цена от 45 000 евро с левова равностойност от 88 012лв. по фиксинга на БНБ, от която е заплатено от дружеството капаро на всяка от продавачките в размер от по 2 500 евро в деня на сключване на предварителния договор.Сочат, че на 25.02.2019г./определена в предварителния договор дата за сключване на окончателен договор/ страните са се явили пред нотариус Д.Бейлерян, като купувачът е поискал да му се предостави срок за запознаване с представените от ищцата документи, на което ответницата не е възразила.Впоследствие се свързали и след като ответницата съдействала и от общината били получени всички необходими документи, свързани със строителството на сградата, тя изпълнила задължението си за сключване на окончателен договор за продажбата на притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота.Продажбата е извършена именно според договорената в предварителния договор цена - ½ от 45 000 евро с левова равностойност от 88 012лв./цената за целия имот/ или това е посочената в н.а.№53/19г. сума от 22 500 евро с левова равностойност от 44 006лв.Поради изложеното и твърденията на ответниците са, че посочената в н.а. цена е цената за ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, по която, ако искът се намери за основателен, следва да се допусне изкупуване, тъй 5 като това са действително уговорените условия по договора.Считат обаче, че предявеният иск е неоснователен, защото след като ищцата е страна като продавач по сключен с ответното дружество като купувач предварителен договор от 06.08.2018г. за покупко-продажба на притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот, по който договор и ответницата е обещала да продаде нейната ½ ид.ч. от същия имот и всички заедно са се явили на 25.02.2019г. пред нотариус за сключване на окончателен договор за съвместно разпореждане от двете съсобственички в полза на дружеството, то не би могло да се приеме, че липсват доказателства, че ищцата не е желаела да закупи частта на ответницата за цената, посочена в н.а., доколкото самият предварителен договор съставлява такова доказателство, защото удостоверява факта, че ищцата не желае да купува частта на ответницата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.