Решение № 260041 от 27.01.2021, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1282/2020
- Вид
- Решение № 260041
- Подписан
- 27.01.2021
- В сила
- 23.02.2021
- Състав
- НЕЙКО НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.К., 27.01.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 18.01.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1282 по описа за **** година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1282/2021 г. по описа на Районен съд – К. е образувано от „В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: *******, представлявано от Р.Т.Р. – управител, чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес:*** против З.С.П., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. Чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на името на ответника с абонатен номер *****, имало открита партида във „В и К“ ЕООД гр. С., район К., с номер *****за имот, находящ се в гр. Н., общ. Н*****.
Сочи, че за периода 27.10.2017 год. до 19.12.**** год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 312.04 лева, представляваща изконсумираната от домакинството й вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 14 броя квитанции, съответно: кв. № ******от 01.12.2017 год. за периода 27.10.2017 г. до 24.11.2017 г. на стойност 12.24 лева; кв. № ******от 01.01.**** год. за периода 24.11.2017 г. до 20.12.2017 г. на стойност 13.98 лева; кв. № ********** от 01.02.**** год. за периода 20.12.2017 г. до 29.01.**** г. на стойност 85.90 лева; кв. № ******от 01.03.**** год. за периода 29.01.**** г. до 13.02.**** г. на стойност 29.71 лева; кв. № ******от 28.03.**** год. за периода 13.02.**** г. до 12.03.**** г. на стойност 28.08 лева; кв. № ******от 28.04.**** год. за периода 12.03.**** г. до 13.04.**** г. на стойност 22.44 лева; кв. № ****382483 от 28.05.**** год. за периода 13.04.**** г. до 22.05.**** г. на стойност 15.85 лева; кв. № ****418335 от 28.06.**** год. за периода 22.05.**** г. до 23.06.**** г. на стойност 11.74 лева; кв. № ****457156 от 28.07.**** год. за периода 23.06.**** г. до 14.07.**** г. на стойност 12.72 лева; кв. № ****487419 от 28.08.**** год. за периода 14.07.**** г. до 16.08.**** г. на стойност 21.82 лева; кв. № ****512183 от 28.09.**** год. за периода 16.08.**** г. до 05.09.**** г. на стойност 8.75 лева; кв. № ****557868 от 28.10.**** год. за периода 05.09.**** г. до 11.10.**** г. на стойност 18.65 лева; кв. № ****591647 от 28.11.**** год. за периода 11.10.**** г. до 19.11.**** г. на стойност 20.45 лева и кв. № ****628013 от 28.12.**** год. за периода 19.11.**** г. до 19.12.**** г. на стойност 9.71 лева.
Твърди, че за закъснялото плащане за периода от 01.12.2017 год. до 28.01.****год. ответникът дължал и лихва в размер на 20.39 лева, съответно за задължението по кв. № ******от 01.12.2017 год. за периода 01.01.**** г. до 28.01.****г. на стойност 1.34 лева; кв. № ******от 01.01.**** год. за периода 01.02.**** г. до 28.01.****г. на стойност 1.41 лева; кв. № ********** от 01.02.**** год. за периода 01.03.**** г. до 28.01.****г. на стойност 7.90 лева; кв. № ******от
01.03.**** год. за периода 01.04.**** г. до 28.01.****г. на стойност 2.50 лева; кв. № ******от 28.03.**** год. за периода 28.04.**** г. до 28.01.****г. на стойност 2.15 лева; кв. № ******от 28.04.**** год. за периода 28.05.**** г. до 28.01.****г. на стойност 1.53 лева; кв. № ****382483 от 28.05.**** год. за периода 28.06.**** г. до 28.01.**** г. на стойност 0.95 лева; кв. № ****418335 от 28.06.**** год. за периода 28.07.**** г. до 28.01.****г. на стойност 0.60 лева; кв. № ****457156 от 28.07.**** год. за периода 28.08.**** г. до 28.01.****г. на стойност 0.54 лева; кв. № ****487419 от 28.08.**** год. за периода 28.09.**** г. до 28.01.****г. на стойност 0.75 лева; кв. № ****512183 от 28.09.**** год. за периода 28.10.**** г. до 28.01.****г. на стойност 0.22 лева; кв. № ****557868 от 28.10.**** год. за периода 28.11.**** г. до 28.01.****г. на стойност 0.32 лева; кв. № ****591647 от 28.11.**** год. за периода 28.12.**** г. до 28.01.**** г. на стойност 0.18 лева и кв. № ****628013 от 28.12.**** год. за периода 28.01.****г. до 28.01.****г. на стойност 0.00 лева.
Сочи, че на 01.02.****год. ответникът заплатил част от задължението си по горепосочения период в размер на 120,00 лева. От тази сума, съгласно разпоредбите на закона били погасени първо лихвите в размер на 20.39 лева, а след това и част от главницата в размер на 99.31 лева. Поради това, претендира остатъка от задължението на длъжника за главницата в размер на 212.78 лева за периода от 27.10.2017 год. до 19.12.**** год.
Сочи, че за периода 22.04.****год. до 09.12.****год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 100.23 лева, представляваща изконсумираната от домакинството вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 9 броя фактури, съответно: ф. № ****119670 от 28.05.****год. за периода 22.04.****г. до 21.05.****г. на стойност 11.10 лева; ф. № ****154468 от 28.06.****год. за периода 21.05.****г. до 23.06.****г. на стойност 12.23 лева; ф. № ****187186 от 28.07.****год. за периода 23.06.****г. до 21.07.****г. на стойност 12.71 лева; ф. № ****212476 от 01.08.****год. за периода 21.07.****г. до 01.08.****г. на стойност 2.17 лева; ф. № ****241959 от 28.08.****год. за периода 01.08.****г. до 19.08.****г. на стойност 9.46 лева; ф. № ****272555 от 28.09.****год. за периода 19.08.****г. до 24.09.****г. на стойност 16.06 лева; ф. № ****307155 от 28.10.****год. за периода 24.09.****г. до 18.10.****г. на стойност 13.75 лева; ф. № ****339519 от 28.11.****год. за периода 18.10.****г. до 19.11.****г. на стойност 13.21 лева; ф. № ****369113 от 15.12.****год. за периода 19.11.****г. до 09.12.****г. на стойност 9.54 лева;
Сочи, че за закъснялото плащане за периода от 28.05.****год. до 05.02.**** год. ответникът дължал и лихва в размер на 3.27 лева, съответно за задължението по ф. № ****119670 от 28.05.****год. за периода 28.06.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.69 лева; ф. № ****154468 от 28.06.****год. за периода 28.07.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.65 лева; ф. № ****187186 от 28.07.****год. за периода 28.08.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.57 лева; ф. № ****212476 от 01.08.****год. за периода 01.09.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.10 лева; ф. № ****241959 от 28.08.****год. за периода 08.09.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.34 лева; ф. № ****272555 от 28.09.****год. за периода 28.10.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.45 лева; ф. № ****307155 от 28.10.****год. за периода 28.11.****г. до 05.02.**** г. на стойност 0.27 лева; ф. № ****339519 от
28.11.****год. за периода 28.12.****г. до 05.02.****г. на стойност 0.14 лева; ф. № ****369113 от 15.12.****год. за периода 15.01.**** г. до 05.02.**** г. на стойност 0.06 лева;
Сочи, че подали до РС - К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***/**** год. по описа на РС -К. и била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 13.02.**** год. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което:
1.Да признаете за установено, че З.С.П. с ЕГН ********** ***, дължи на „В.и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *******, представлявано от управителя Р.Т.Р., сума в размер на 313.01 лева /триста и тринадесет лева и една стотинки/, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода по партида № *****за имот, находящ се в гр. Н., общ. Н*****, съответно за периода от 27.10.2017 год. до 19.12.**** год. в размер на 212.78 лева /двеста и дванадесет лева седемдесет и осем стотинки/ и за периода от 22.04.****год. до 09.12.****год. в размер на 100.23 лева/ сто лева двадесет и три стотинки/, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС - К. по ч.гр.д. № *** / **** год. -12.02.**** год. - до окончателното й изплащане.
2. Да признае за установено, че З.С.П. с ЕГН ********** ***, дължи на „В.и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *******, представлявано от управителя Р.Т.Р., сума в размер на 3.27 лева /три лева двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от 01.12.2017 год. до 05.02.**** год Претендира за разноски по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Г.А., в качеството ѝ на особен представител на ответника З.С.П..
Твърди, че исковете са неоснователни, излага аргументите си затова: В исковата молба се твърдяло, че предоставянето на услуги от водоснабдителното дружество на ответницата ставало по отношение на имот с административен адрес в гр. Н., общ. Н*****, по партида с номер 000***. Представени били копия на 25 броя финансови и отчетни документа - 14 квитанции и 9 фактури, както и 2 лихвени листа, в които бил записан № на партида *******. Следвало да се отбележи отсъствието на идентичност между партидния номер, сочен от ищеца в исковата молба, и отбелязания партиден номер върху документите. Сочи, че в 24 бр. от представените финансови документи като титуляр на партидата се сочило лице с име З.С. П., а единствено в Лихвен лист от 05-02-**** год, титулярът бил с имена З.С.П., каквито са имената на ответницата в исковата молба.
Твърди, ч е в тежест на ищеца било да докаже, че през процесния период ответницата е имала качеството „потребител“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и на действащите при него общи условия, възникнало по силата на придобито вещно право или облигационно правоотношение.
В исковата молба не се твърдяло и не се представяли доказателства З.С.П. да е придобила качеството „потребител“ по силата на облигационна връзка. Постоянният адрес на ответницата не съвпадал с административния адрес на имота. По тази причина, счита, че исковете били предявени срещу ненадлежна страна, непритежаваща твърдяната от ищеца пасивна материалноправна легитимация, респ. непритежаваща качеството „потребител“ по смисъла на Наредба № 4, и като такива, следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Сочи, че в настоящия процес дружеството - ищец следвало да докаже:
Наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответницата, т.е. да установи вземането си на претендираното основание; Да установи вземането си в претендирания размер; Да установи изправността си, а именно, че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се на адрес в гр. Н., общ.Н., бл. 2, вх. А, ет.
1, ап.1; Да установи че през твърдения период - от 24-11-2017 год. до 09-12-****год., ответницата да е имала качеството „потребител“ по смисъла на Наредба № 4, тъй като е била собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на нейно име на това или друго основание; Да докаже твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Сочи, че съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги били уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисквал. Но от друга страна чл. 3 от посочената Наредба твърди, че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имота, което е повторено и в Общите условия на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябвало да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на дружеството. Ищецът В.и к. *** ЕООД не представил доказателства, че твърдяната в искова молба ответница З.С.П., сочена за потребител в издадените квитанции и фактури, е била потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесните периоди. Счита, че ответницата не била материално правно легитимирана да отговаря по предявените искове, доколкото ищецът не ангажирал доказателства поне за едно от горните лица да е собственик или ползвател на посочения в исковата молба имот.