Определение № 1261 от 24.09.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 292/2026
- Вид
- Определение № 1261
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Елена Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1261 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20265300900292 по описа за 2026 година
В срока за подаване на допълнителна искова молба е поискано конституиране на съищци – наред с ищеца П. П., се иска коституиране и на останалите наследници на починалия и съпруг, а именно трите и дъщери С.Ч., Б.Ч. и А.Т. П., при условията на обикновено другарство и уточняване на исковия петитум по делото. Сочи се, че доколкото търсеното застрахователно обезщетение в претендирания размер, за който е заплатена държавна такса, се дължи на наследниците на починалия, то в делото встъпват всички негови наследници, като се уточнява исковата претенция в смисъл, че част от първоначалната претенция вече се претендира от останалите наследници, съответно на наследствените им квоти.
Ответникът, в срока за допълнителен отговор на допълнителната искова молба, възразява срещу конституиране на нови ищци, доколкото не се касае до уточняване на исковата претенция, а до предявяване на нови искове, което, в срока на чл. 372, ал. 2 ГПК, е недопустимо. Счита, че доколкото е налице обикновено другарство, обективното и субективно съединяване на исковете в една искова молба е допустимо, но липсва процесуална възможност да бъде сторено в хода на производството.
Исканото конституиране на нови ищци, наред с първоначалния, не е допустимо по действащия процесуален кодекс, който не предвижда такава правна възможност.
Цитираната разпоредба на чл. 215, т. 2 ГПК не дава възможност за поисканото „встъпване и присъединяване на съищци при условията на обикновено другарство“, а сочи хипотезите, при които няколко ищци могат да предявят исковете си в едно производство. Материалноправната легитимация не е въпрос по редовността на исковата молба, а по същество на спора, поради което и с оглед липсата на задължително другарство не е налице необходимост от уточняване на петитума, а се касае до искане за неговото изменение. Доколкото с допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, да измени предявения иск, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба, като исканото изменение следва да бъде съобразено с ограниченията, въведени с общите правила за изменение на иска по чл. 214 ГПК и чл. 228 ГПК, поради което нови факти и обстоятелства или нов петитум могат да бъдат включени в предмета на делото в производството по търговски спор, само чрез изменение на предявения иск в срока по чл. 372, ал.1 ГПК, но не и чрез предявяване на нов иск, 1 каквито се предявяват с молбата, подадена в срока по чл. 372 ГПК. В конкретния случай е налице изменение на петитума на иска, като ищецът намалява искането си, но не прави искане за оттегляне или отказ от останалата част от претенцията, а за нея иска включване на нови страни, които претендират самостоятелни права в производството. Сочената процесуална разпоредба не позволява едновременно изменение на размера, основанието и страните на предявения иск, нито създава процесуална възможност за последващо субективно съединяване на искове, или въвеждане на нови искови претенции, наред с вече заявената. Поради това и искането на ищеца за конституиране по делото на нови ищци – встъпване и присъединяване на съищци, следва да бъде оставено без уважение. Доколкото се препятства възможността за участие в производството като ищци на лицата, поискали да бъдат конституирани като такива, следва да им бъде дадена възможност за обжалване на съдебния акт, като преграждащ развитието му за тях.
Следва да бъде дадена възможност на ищеца, след стабилизиране на определението, да заяви дали поддържа искането си за намаляване на размера на исковата претенция, както и дали се отказва от нея, или само я оттегля над размера от 10 737,29 евро.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за конституиране, на осн. чл. 215, т. 2 ГПК, като ищци в производството на С.Ч., Б.Ч. и А.Т. П., всички с адрес *****, чрез адв. Б., по предявения от П. Ю. П. иск за заплащане на застрахователно обезщетение по сключена застраховка за покрит риск трудова злополука, поради настъпила смърт на наследодателя им Т.П., съобразно размера на наследствените им права, за всяка от тях от 10 737,29 евро, срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2