Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 13.02.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 174/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
13.02.2024
В сила
25.02.2025
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900174 по описа за 2022 година

Г.Ф. е предявил срещу Й. Г. Й. от гр. С., жк „Възраждане“, бл. 11, вх. А, ет. 3, ап.8, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ – за заплащане на сумата от 79 200 лева, съставляващи изплатено от ищеца на Б. Г. С. по щета № 210367/10.11.2017 год. на Г.Ф. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2015 год. на кръстовището между бул. „Искър“ и ул.

„Софроний Врачански“ в гр. С., причинено по вина на ответника при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с ДК № СО 7261 АК, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 29.09.2022 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

С исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2015 год. в гр.

С., причинено по вина на ответника при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с ДК № СО 7261 АК, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са били причинени телесни увреждания на участник в ПТП – Б. Г. С. с ЕГН **********. Сочи се, че на 04.06.2015 год., на кръстовището между бул. „Искър“ и ул. „Софроний Врачански“ в посока от к.к. Боровец към центъра на гр. С. срещу магазин „Била“ при суха асфалтова настилка и отлична видимост един зад друг се движили трима мотоциклетисти. По същото време в насрещната лента по бул. „Искър“ се 1 движил лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с ДК № СО 7261 АК, управляван от Й. Г. Й. , който предприел маневра „завой наляво“ и навлязъл в насрещната пътна лента по бул. „Искър“. В същото време срещу него се движил първият от мотоциклетистите – Б. С..

За да избегне удар с автомобила, С. задействал спирачките на мотоциклета, но последвал удар в предното колело на автомобила. От удара С. излетял от мотоциклета, ударил се в автомобила и паднал на земята, а единият му крак останал затиснат от мотоциклета.

Твърди се, че с влязла в сила на 07.01.2019 год. присъда № 62/22.12.2016 год. на РС – С. по НОХД № 81/2016 год. Й. Г. Й. бил признат за виновен в извършване на описаното деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Твърди се, че по образуваната щета № 210367/10.11.2017 год. на Г.Ф. ищецът на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ определил и заплатил с преводно нареждане от 30.11.2017 год. на пострадалия при горното ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на 79 200 лева, които претендира от деликвента на осн. чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 14.10.2022 год. ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока за отговор същият с молба вх. № 7368/25.10.2021 год. по описа на СОС е искал предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Такава му е била предоставена на осн. чл.95, ал.2 от ГПК във вр. с чл.23, ал.3 във чл.21, т.3 и чл.24, т.3 от ЗПП с определение от 06.12.2022 год.

С уведомително писмо от 09.12.2022 год. САК е уведомил съда, че е определил адв.

В. П. Я. от САК за адвокат – представител по чл.23, ал.3 от ЗПП на ответника по т.д. № 172/2019 год. на СОС. С определение от 11.12.2022 год. адв. Я. е била назначена на осн. чл.26, ал.2 от ЗПП за представител по чл.23, ал.3 от ЗПП на ответника Й. Г. Й. до приключването на делото пред всички инстанции.

С отговор на исковата молба от 15.02.2023 год. и допълнение към отговора, подадено в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, назначеният представител на ответника е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се навежда възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б. С., за който се твърди, че при инцидента се е движил с мотоциклета си на задна гума и с висока скорост, като по този начин е забавено времето му за реакция и евентуална маневра, с която би могъл на избегне удара с автомобила на Й. Й.. Твърди се, че мотоциклетът се е движел със скорост около 51 км/ч в момента непосредствено преди да започне да оставя спирачни следи, а в момента на удара – около 30 км/ч, докато скоростта на лекия автомобил в района на произшествието е била 20 км/ч. Сочи се, че пострадалият се е движил със скорост, близка до максимално допустимата в населено място съгласно чл.21 от ЗДвП, която не е била съобразена с конкретната пътна 2 обстановка – намирал се е в населено място, в делничен ден, на кръстовище, поради което с поведението си е допринесъл съществено за ПТП.

С отговора се сочи и че размерът на обезщетението, изплатен на пострадалия, определен съгласно медицинска експертиза по щета № 210367/10.11.2017 год. на Гаранционния фонд, е завишен, поради което следва да бъде редуциран. Отделно се оспорва и наличието на причинна връзка между установеното през месец октомври 2017 год. увреждане на пострадалия и настъпилото през 2015 год. ПТП. Сочи се, че по делото е представен амбулаторен лист № 2982/27.10.2017 год. като доказателство, че травматичното увреждане от 2017 год. е с травматична генеза от злополуката, като в същия е посочено единствено „Анамнеза: Снета по данни на пациента. Оплаква се от болка и чувство за нестабилност в дясна колянна става. Страданието е от 2015 год. при катастрофа с мотор.“.

Представителят счита, че не се установява по безспорен начин, че травматичното увреждане от 2017 год. е с травматична генеза от ПТП, поради което претенцията на ищеца за заплащане на 12 000 лева – за травматично увреждане, установено през месец октомври 2017 год., следва да бъде отхвърлена.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от изисканото и приложено към настоящото дело НОХД № 81/2016 год. РС – С., с влязла в сила на 07.01.2019 год. присъда № 62/22.12.2016 год. Й. Г. Й. бил признат за виновен за това, че на 04.06.2015 год. около 18.45 часа в гр. С., на кръстовището на бул.

„Искър” и ул. „Софроний Врачански”, при управление на МПС – лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК № CO 7261 АК е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.37, ал.1, изр. първо от ЗДвП и в чл.84, ал.2, изр. първо от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил на Б. Г. С. от с. Доспей, Софийска област различни по вид телесни увреждания – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина, счупване на дясната лопатка, счупване на второ, трето, четвърто, шесто, седмо и осмо десни ребра, контузия на белите дробове с излив на кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота вследствие на коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина – престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок oт 1 година.

Видно от представеното с и.м. експертно решение № 052/28.01.2016 год. на ТЕЛК към Медицински институт – МВР, със същото на пострадалия при горното ПТП Б. Г. С. е било определена 56 % ТНР за срок от три години, като в анамнезата е посочено на 04.06.2015 год. при ПТП получил тежка политравма с травматичен шок, коматозно състояние, руптура на черния дроб, десерозация на стомаха, хемоперитонеум, 3 ретроперитонеален хематом, фрактури на II-VIII десни ребра, десностранен хемопневмоторакс, контузия на белите дробове, полифрагментна фрактура на дясната скапула, счупване на тялото на XII гръден прешлен, мозъчна контузия, травматичен САК, фрактура на ладиевидната кост на лявото стъпало. По спешност е извършена лаларотомия, сутура на черен дроб и стомах, плеврален дренаж и проведено интензивно лечение. На следващ етап е поставена имобилизация на ляв глезен. При прегледа е установено, че походката е самостоятелна без накуцване, с възстановени движения в пълен обем в четирите крайника.

Видно от представения с и.м. амбулаторен лист № 2982/27.10.2017 год., в същия е посочено, че по ЯМР данни за пациента Б. Г. С. е констатирано руптура на ПКВ и лезия на медиален менискус. Посочено е, че пациента се оплаква от болка и чувство за нестабилност в дясна колянна става, като по данни на пациента страданието е от 2015 год. при катастрофа с мотор.

Видно от представения с и.м. протокол № 41/17.11.2027 год. на УС на Г.Ф., със същото е взето решение по т.41-2 за изплащане на обезщетение по щета № 210367/10.11.2017 год. на Г.Ф. със заявител Б. Г. С., в размер на 79 200 лева за претърпени неимуществени вреди, от които – 67 200 лева за определените от ТЕЛК 56 % ТНР и 12 000 лева за установеното травматично увреждане през м. октомври 2017 год. с травматична генеза от злополуката, налагащо оперативно лечение.

Горното обезщетение е било заплатено на пострадалия С. по банков път с преводно нареждане от 30.11.2017 год. /л.177 от делото/.

По делото по искане на представителя на ответника са назначени автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, от заключенията на които, неоспорени от страните, се установява следното :

Заключението на АТЕ сочи, че видно от приложения по изисканото НОХД констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в същия е отразено, че участник 1 – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с ДК № СО 7261 АК, управляван от Й. Г. Й., при завиване наляво за навлизане по ул. „Софроний Врачански“ в гр. С., не пропуска насрещно движещият се участник 2 – мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 900“, с ДК СО 2984 К управляван от Б. Г. С., като реализира ПТП. Експертизата определя скоростта на мотоциклета към момента на удара на приблизително на 30 км/ч само въз основа на професионалния опит на експерта и при липса на други обективни данни. Изрично е посочено, че тази скорост може да се изчисли само по метода „ДЕЛТА V”, за който метод са необходими редица измервания в зоната на контактните повърхности на ударилите се ППС, каквито измервания не са направени в съставения протокол за оглед. При допускането на горната скорост от 30 км/ч АТЕ определя и скоростта на мотоциклета към момента преди да започне да оставя спирачни следи – 52 км/ч.

АТЕ определя скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди удара с мотоциклета около 20 км/ч.

4

От заключението на СМЕ се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на ПТП на пострадалия Б. Г. С. са причинени следните травматични увреждания, описани и в горното решение на ТЕЛК :

- политравма;

- травматичен шок;

- руптура на черния дроб и стомаха с последвал излив на кръв в коремната кухина в количество 1 000 мл /хемоперитонеум/;

- ретроперитонеален хематом;

- черепномозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;

- гръдна травма – счупване на 2-8 десни ребра, десностранен хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в гръдната кухина вдясно/;

- контузия на белия дроб;

- фрактура на 12-ти гръден прешлен;

- травма на опорно-двигателния апарат – полифрагментна фрактура на дясна скапула; счупване на ладиевидната кост на ляво стъпало.

Продължителността на оздравителния период за всяко едно от уврежданията е продължила за период от около 1-2 месеца /за фрактурата на дясна скапула/ до около 7-8 месеца /за фрактурата на 12-ти гръден прешлен/.