Определение № 26650 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26650 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110141768 по описа за 2024 година Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Б. М..

Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „Техем сървисис” ЕООД, решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.

Основателно е искането на ищеца за задължаване на третото лице помагач да представи по делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК.

Следва да се уважи искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и по чл. 192 ГПК с оглед наведените оспорвания от ответника.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненеобходимо за разрешаване на спора и следва да се остави без уважение.

Искането на ответницата за представяне в оригинал на посочените документи съдът намира за ненеобходимо за изясняване предмета на спора.

Следва да се приложи ч.гр.д. № 62416/2023 г. по описа на СРС, 182-ри състав.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за 14.10.2026 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” АД, гр. София, „Техем сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 62416/2023 г. по описа на СРС, 182-ри състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и изравнителните сметки за същия период, документи относно сертификацията на общия топломер в АС, документ относно датата на връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС за отоплителните сезони, включени в периода.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 т ГПК третото лице Столична Община, район „Оборище“, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по искането на „Топлофикация София“ ЕАД намиращия се в негово държане документ, съобразно молбата на „Топлофикация София“ ЕАД. УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на исканите документи, освен отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност пред страната за причинени вреди.

ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице съобщение с указанията по определението по чл. 192 ГПК, с препис на молбата по чл. 192 т ГПК на ищеца (л.8 от делото).

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото лице Столична Община, район „Оборище“, Дирекция „Общински приходи“, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по искането на „Топлофикация София“ ЕАД намиращия се в негово държане документ, съобразно молбата на „Топлофикация София“ ЕАД. УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на исканите документи, освен отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност пред страната за причинени вреди.

ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице съобщение с указанията по определението по чл. 192 ГПК, с препис на молбата по чл. 192 ГПК на ищеца (л. 9 от делото).

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 180 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. Г. С. тел. **********, Специалност:

Промишлена топлотехника, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответницата за представяне на посочените в отговора документи в оригинал.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Б. М., с 2 която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 и чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62416/2023 г. по описа на СРС, 182-ри състав, както следва: за сумата от 3083,10 лв. (1576,36 евро), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********************, аб.№ ****, ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 501,23 лв. (256,27 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., сумата 49,02 лв. (25,06 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,78 лв. (6,02 евро), представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 03.11.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в гр. София, **********************, като ответникът имал качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /„Техем сървисис” ЕООД /, за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът Р. Б. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. Е. И., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответницата през исковия период да има качеството потребител на ТЕ, поради което облигационното отношение между страните се сочи да не е доказано. Оспорва между СЕС и ФДР да е налице облигационно отношение, в имота на ответницата през процесния период да е доставена ТЕ. Оспорва да е доказана стойността на дялово разпределение, доколкото ответницата не е сключила индивидуален договор с ФДР. Оспорва годността на средствата за търговско измерване. Твърди ответницата да не е изпаднала в забава, доколкото не е поканена да заплати дължимите суми. Поради изложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:

1) по иска за главница: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение 2) по акцесорния иск за мораторна лихва: настъпването на падежите на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да 3 докаже погасяване на дълга на падежа.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.