Решение № 392 от 23.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Бургас , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20212120202396 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „...“ ЕООД, БУЛСТАТ..., със седалище на управление: гр.Бургас, ..., представлявано от ..., ЛНЧ: ... против НП № 1454-F510894/ 08.10.2020 г., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -644 от 28.08.2020 г на Министъра на финансите, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв.

С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, не се явява представител на дружеството. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

На 18.09.2019г. при извършване на проверка в програмен продукт „СУП”, по повод писмо № 12-00-316/ 05.09.2019 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, проверяващите установили, че „...“ ЕООД, в качеството си на задължено лице, съгласно чл.38 ал. 1 т. 1 от ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2018 г. в Агенция по вписванията Търговския регистър, в законоустановения срок - до 01.07.2019г. „...“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. вх. № 0200И0462552/11.02.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас, съгласно която за 2018г. е извършвало дейност и е отчело приходи, съгласно счетоводното законодателство, в размер на 15544.10 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби в размер - 15544.10 лв.

Към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 30.09.2019г, „...“ ЕООД, не е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, по реда на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч за 2018г.

До дружеството била изпратена покана за образуване на административно наказателно производство с изх № ИТ1 - 00 1240/18.09.2019 г. В 7-дневния срок за явяване на представител на дружеството, такъв не се е явил, поради което акта за установяване на административно нарушение, бил съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и за извършеното нарушение, на осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, наложил на дружеството – жалбоподател, имуществена санкция, в размер на 200 лв.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй като ги намери за обективни, последователни и 2 непротиворечиви.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът също напълно кредитира като непротиворечиви помежду си и необорени с никакви доказателства.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен на 30.09.2019г, т.е. в предвидения в Закона срок, а НП, в преклузивния 6 месечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН /АНП е спряно на 16.12.2019г. и възобновено, с отбелязване от АНО на 23.07.2020г, като НП е съставено на 08.10.2020г./. От датата на нарушението – 18.09.2019 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 22.04.2021г, е изминал период от година и шест месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. Безспорно установено, че фирмата жалбоподател, е търговец, по смисъла на Търговския закон, поради което за 3 дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да се публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчетът за 2018 г. е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019 г.

(като се отчете обстоятелството, че законовият срок до 30.06.2019 г., е изтекъл в почивен ден, поради което задължението може да бъде изпълнено в първия работен ден след това).

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на ал. 1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Поради изложеното до тук, съдът намира, че безспорно е осъществен състав на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Отговорността на търговеца е безвиновна, обективна.

В конкретния случай съдът намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, което не е било сторено. Освен това, от страна на жалбоподателя не са посочени абсолютно никакви причини от обективен характер, които са довели до по-късното подаване на отчета. Тук следва да се отбележи, че принципно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима и към подобен вид формални нарушения, 4 свързани с подаването на информация извън законовия срок, но за да се приеме, че е налице маловажен случай, следва да се установят обективни причини за забавянето. В случая се касае за търговско дружество, което следва да е организирало дейността си така, че тя да посреща законовите изисквания.

Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за не публикуване на годишен финансов отчет, каквото поведение в случая е налице. При определяне на размера на наложеното наказание, наказващият орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път и е определил наказанието в минималния предвиден от закона размер – „имуществена санкция“, в размер на 200 лв.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление, въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, има искане за присъждане на разноски, от страна на АНО, които Съдът определи, в размер на 100лв, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД НАП Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 1454-F510894/08.10.2020 г., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ 644 от 28.08.2020 г на Министъра на финансите против „...“ ЕООД, 5

БУЛСТАТ: ..., със седалище на управление: гр.Бургас, ..., представлявано от ..., ЛНЧ: ..., с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА „...“ ЕООД, БУЛСТАТ: ..., да заплати на ТД НАП Бургас, сумата от 100 /сто/ лв, за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6