Решение № 237 от 28.02.2022, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1224/2021
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 16.01.2023
- Състав
- МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………/28.02.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов , разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1224/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е по обективно кумулативно съединени искове на И. И.В. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу областна дирекция на МВР гр. Варна за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. и лихва за забава считано от 07.03.2018 г.
Съдът раздели производството като предмет на настоящото дело е предявеният иск от И. И.В. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. заради незаконното му задържане по изпълнение на заповед № 170 / 18.06.2016 г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна ,отменена като незаконосъобразна по съдебен ред.
Настъпилите неимуществени вреди се индивидуализират като изживени страх, стрес, обида , унижение, страдание, влошено здраве . Ищецът се е почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брани закона, го е погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на блудство“. Ищецът е бил задържан пред очите на неговата 4-годишна дъщеря
, след нахлуване на специални полицейски части в дома му под предтекст да „ спасят „ дъщеря му . Така той е бил дискредитиран в очите на своето дете, третиран като престъпник.
При задържането органите на реда са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ . Пресата е отразявала полицейската акция и зрелищния арест . Създало се е внушение, че В. е педофил и то спрямо собствената му 4- годишна дъщеря , а преди задържането той се е ползвал с добро име в обществото . Работил е 24 години като дентален лекар и е имал изградена репутация. След задържането той е усещал недоверие и съмнение в близки, познати и пациенти дали е престъпник, дали е педофил. Приятелите му са го „изоставили „ и „игнорирали“. Ограничил е социалните си контакти. Не е бил работоспособен. В обществото и пресата е бил „опозорен“ предвид публикации на агенция „Блиц“ от
19.06.2016 г. , „Варна утре“ от
19.06.2016 г. , „Стандарт нюз“ от
18.06.2016 г., „Канал 3“, като негативният отзвук е продължил и през следващите години с позоваване на данни на информационна агенция в „Пик“.
Ищецът претендира обезвреда за периода от неговото задържане на 18.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба / л. 159 /.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки . Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна , чрез процесуални представители , изразява становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Тази правна теза се обосновава със събраните свидетелски показания, сочещи за произход на вредите не от полицейското задържане, а от неговото медийно отразяване , което « не е по вина на МВР» .
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане от ищеца .
Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на същата.
Събраните данни чрез разпит на свидетели сочат, че не е имало променено отношение към ищеца в „ Конфедерация за защита правата на децата», в която В. е членувал. Промяната в неговото емоционално състояние може е резултат от различни фактори : влошени отношения с бившата съпруга, образуваните спрямо В. наказателни производства . В тази връзка е трудно да се разграничат вреди, които са следствие на незаконното задържане.
Съдът, съобразявайки се със събраните доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е баща на Д И В, родена на *** г., а майка на детето е Р. К Б- В / л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно дело между двамата родители № 56969/2015г. по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на постановените привременни мерки , за които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.
17.
На
03.06.2016 г. Р.Б. е подала жалба до V
РУ на МВР- Варна заради неизпълнение на привременните мерки на СРС , тъй като бащата не е върнал детето на майката. По повод на тази жалба служител на полицейското управление е провел телефонен разговор и след това е имал среща с В. и детето , като последното е изглеждало в добро физическо състояние /л. 17/.
На
12.06.2016 г. Р.Б. отново е подала жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна с идентично искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от полицейски служител , който е направил сходни констатации, както при предходната проверка / л. 18/.
С решение № 1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В. е бил признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл.
26, ал.1