Определение № 461 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. София, 30.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600553 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от началника на затвора в гр.София, чрез процесуален представител, против протоколно определение №1513 от 26.03.2024г. на СГС, постановено по чнд №8/2024г., с което е постановено предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години, наложено на осъдения В. Б. Р. по чнд №772/2022г. на СГС.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице само първата кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното наказание, равняващо се на 2 години и 6 месеца, тъй като към датата на съдебното заседание осъденото лице е изтърпяло 3 година и 1 месец. Оспорва се наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, както неправилно било прието от съда в оспореното определение. Изтъква се подробно, че приложените по делото становище и оценки на затворническата администрация правят този извод неубедителен, съдът е кредитирал само положителните елементи в доклада на социалния работник, но не е коментирал, че доказателствата трябва да са единни и непротиворечиви.

Действително са налице част от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, но съгласно ЗИНЗС и 1

ППЗИНЗС осъдените лица са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме като доказателство за поправяне, което изисква завършен превъзпитателен и самовъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното, съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, за защита на обществения интерес. Тези обстоятелства не са налице предвид извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото, затова целите на наказанието не са изпълнени. По тези причини се иска отмяна на определението като неправилно, необосновано и немотивирано.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, а по същество за основателна, по следните съображения:

В. Б. Р. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, наложено му по чнд №772/2022г. на СГС. Към 26.03.2024г. е изтърпял всичко 3 години, 3 месеца и 10 дни, след приспадане на предварителния арест и отработеното време, остатъкът от наказанието е бил 1 година, 8 месеца и 20 дни.

В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че то е отрицателно, тъй като оценката на риска от рецидив сочи завишени стойности, дефицитите на проблемните зони не са преодолени, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена, наложени са наказания, режимът е променен в по-тежък. В съдебно заседание това становище се поддържа, тъй като според администрацията на затвора, е налице само първата от кумулативно изискуемите предпоставки, липсват доказателства за поправяне и превъзпитаване. В доклада от ИСДВР е посочено, че осъденият има общо 21 дисциплинарни нарушения, полагал е доброволен неплатен труд, заради поведението му в затвора в гр.*** е бил преместен в ЦСЗ. Първоначалната 2 оценка на риска от рецидив е 52 точки, завишена на 56, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е бил променен в по-тежък, показвал е незачитане на реда и враждебност в затвора ***, не възприемал адекватно личния си принос за възникнали проблеми, регистрираните проблемни зони са отношение към правонарушението, управление на финансите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол. Към момента планът за изпълнение на присъдата и заложените в него цели не могат да бъдат изпълнявани, тъй като на 04.12.2023г. е получил инсулт, след което до момента е на лечение.

Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е неоснователна и не следва да се уважи, тъй като не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето.

Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието, че осъденият следва да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието. За да се допусне УПО, следва осъденото лице да е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и да са постигнати целите на наказанието, както и да е било изтърпяно част от наказанието, в този случай 1/2. Съдът намира, че предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента на преценката не са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, въпреки започналата позитивна промяна в поведението на осъдения. Към момента осъденият е допуснал общо 21 дисциплинарни нарушения по време на престоя си в затвора в гр.***, режимът на изтърпяване е бил завишен от „строг“ на „специален“, а рискът от рецивид не е намалял, напротив, оценката му е завишена. Изтъкнатите доводи на съда, за да уважи молбата, са свързани с влошеното здравословно състояние на Р., но те не са относими към предмета на настоящото производство, тъй като в тези случаи са предвидени възможности от компетентност на администрацията на затвора за настаняване 3 на лечение, евентуално за прекъсване на изтърпяването на наказанието, но не и за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Действително Р. е сериозно болен, но изискванията по чл.439а от НПК са изрично посочени, следва да бъдат събрани убедителни доказателства за необратима промяна към добро поведение, ясно е кои обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, те се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението му. В настоящия случай тези доказателствени източници са кредитирани с доверие, но не сочат да са изпълнени предвидените в закона предпоставки, въпреки липсата на каквото и да било от предвидените основания, съдът е произнесъл проверявания акт. Цялостният прочит на доказателствата, както и съобразяването на изразеното от затворническата администрация становище са в насока, че липсва трайна и необратима тенденция за поправяне и превъзпитаване на осъдения. Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, без значение от здравословното му състояние, което може да се контролира и в условията на затвора. Посочената хуманната цел, с която съдът е обосновал произнасянето си, няма как да бъде основание за освобождаването му. Затова молбата за условно предсрочно освобождаване неправилно е била приета от първоинстанционния съд за основателна.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, затова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №1513 от 26.03.2024г. на СГС, постановено по чнд №8/2024г., с което е уважена молбата на осъдения В. Б.

Р. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, наложено му по чнд №772/2022г. на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

4

ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения В. Б. Р. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, наложено му по чнд №772/2022г. на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5