Решение № 197 от 19.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500698 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Г. А. С. с ЕГН ********** и с адрес гр.

Кюстендил, ул. „***“ № 39, чрез пълномощника му адв. Ю. С. от АК - Кюстендил, насочена против Решение № 846 от 28.11.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 591/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН против Г. А. С., с която същият е задължен на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.

Г. А.. На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН му е наложена забрана да приближава на разстояние по-малко от 100 метра А. Г. А., жилището му на посочения адрес и всяко друго, на което се установи, местоработата на молителя, както и местата му за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от влизането на решението в сила, като е предупреден, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и това че може да носи наказателна отговорност по чл.296, ал.1 НК. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Г. А. С. е наложена глоба в размер на 200 лева, платима в полза на държавния бюджет и е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил държавна такса в размер на 50.00 лева, както и държавна такса в размер на 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Районният съд е осъдил Г. А. С. да заплати на А. Г. А. сумата от 600.00 лева, 1 представляваща сторените от последният разноски по воденето на делото.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд не е тълкувал всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и цялост, и по този начин е установил погрешно фактическата обстановка, базирал е решението си почти изцяло на събраните по делото гласни доказателства, като е игнорирал в значителна степен материалите по приобщената по делото прокурорска преписка, съдържаща данни за поведение на ответника, коренно противоположно на описаното в молбата и непротиворечащо на показанията на разпитаните по делото свидетели. Подробно се аргументира в подкрепа на твърдението си, че от страна на ответника Г. А. не е извършен акт на домашно насилие по начина, описан в исковата молба, а действията му по време на инцидента представляват акт на самозащита от противоправното нападение на А. А..

Акцентира върху наличието на множество представени по делото писмени доказателства, установяващи силно влошените отношения между страните. Счита, че съдът е игнорирал този факт, като и факта, че оръжието на ответника се намирало в плик, без наличие на данни по делото, че същото е изваждано и употребявано. Допълва, че от събраните по делото гласни доказателства се установявало, че ответникът е направил всичко възможно да прекрати инцидента. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което молбата на А. А. за издаване на заповед за защита и налагане мерки по чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН бъде оставена без уважение. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, в рамките на предвидения тридневен срок, не е постъпило писмено възражение на депозираната жалба от другата страна – А. Г. А.. С адрес: с. Граница, ул.“***“ № 7, община Кюстендил .

В хода по същество поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът като взе предвид доводите изложени във въззивната жалба, становищата на страните, като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното 2 решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.

Съображенията за това са следните:

Пред Кюстендилския районен съд е развито производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е постановил мерки за защита спрямо молителя А. Г. А., като е задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН Г. А. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забранил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Г. А.

С. да се приближава до жилището му, местоработата му и местата за социални контакти и отдих, които посещава, на разстояние по-малко от 100 м. за срок от дванадесет месеца.

Издал е заповед за защита в изложения смисъл и е осъдил Г. А. С. да заплати глоба в размер на 200 лева по сметка на КнРС в полза на бюджета на съдебната власт.

В подадената молба, молителят А. Г. А. е посочил, че на 10.03.2022 г. неговият баща Г. А. С. /родствената връзка между страните се установява от приложеното Удостоверение за съпруга и родствени връзки № 01832/04.04.2022 г./ е извършил акт на домашно насилие спрямо него, като към молбата е представил декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.

В посочената декларация е отразено, че на 10.03.2022 г., около 10.00 часа, в центъра на с. Граница, община Кюстендил, Г. А. С. го е заплашил с пистолет с думите: „сега ти ебах майката“ и насочил пистолета към него. След това с управляван от него л.а. „***“ с рег.

№КН3198АС се опитал да го прегази на пешеходна пътека, която е върху изкуствена неравност, представляваща „полегнал полицай“.

В хода на производството по гр.д.№ 591/2022 г. районният съд е издал заповед за незабавна защита след депозиране на молба – уточнение от молителя, с която е заявено изрично искане в този смисъл.

Пред районния съд са разпитани свидетелите ***, *** и ***

В показанията си св. *** очертава възприетата от него фактическа обстановка на процесната дата 10.03.2022 г. Сочи, че видял молителя А. на центъра в село Граница, там пред магазина бил и ответника Г.. Когато видял А., Г. се отправил към лекия си автомобил марка „***“ и се качил в него. А. застанал до автомобила на баща му и тогава извикал пред всички „има пистолет“. А. застанал на пешеходната пътека и тогава Г. запалил автомобила и тръгнал към него, при което А. се качил на предния капак на автомобила. Г. набил спирачки, но А. не успял да падне от автомобила. Повторно тръгнал рязко с автомобила и се ударил в паркирания наблизо автомобил на св. ***. Не е видял А. да се е търкулнал от автомобила.

Св. *** от своя страна установява, че към 10.00 часа на 10.03.2022 г. тъкмо паркирал колата си пред магазина, когато чул А. да казва: „Камене ела да видиш, той има пистолет, да му го вземеш“. Казал да не го занимават с техните проблеми и влязъл в магазина. Излизайки видял, че А. се намира върху предния капак на лекия автомобил „***“ на Г.. Колата била в движение и се блъснала в колата на Динко. Някъде 10-15 метра изминала колата преди 3 удара. А. нямал видими наранявания. Видял пистолета впоследствие, когато полицаите го иззели. Няма впечатления, че А. е нападнал Г., просто извадил телефона и започнал да снима.

Св. *** сочи, че спирайки пред магазина в с. Граница видял, как л.а. „***“ се удря в неговия автомобил. На капака на „***та“ бил А.. Ударът не бил силен и след него А. слязъл сам от капака на управлявания от Г. автомобил. Не видял следи от травми по А..

От приобщените в първонистанционното производство доказателства се установява, че срещу ответника по молбата бил изготвен предупредителен протокол /л.73/, а за проверката полицейските служители изготвили и докладна записка до Началника на РУМВР-Кюстендил /л.72/. Полицейски служител изготвил предупредителен протокол и против молителят /л.74/. По случая била образувана прокурорска преписка с вх.№ 945/2022 г.

За нанесените от удара с автомобила травми молителят се снабдил с медицинско свидетелство № 14/10.03.2022 г., издадено от д-р Васил Николчев от МБАЛ „Д-р Н.

Василиев“ АД-Кюстендил, който установил наличието на охлузвания по кожата на долните крайници и натъртване на седалищната част. За времето от 10.03.2022 г. до 21.03.2022 г. молителят бил в отпуск по болест поради травма на няколко структури на коляното, видно от представените болнични листа /л.10-11/.

По делото са приети като доказателства и съдебни актове по реда на ЗЗДН, установяващи налагането на ограничичителни мерки спрямо ответникът по молбата и отхвърлящи такива молби.

Другите събрани в хода на проинстнционното производство доказателства не променят крайните изводи на съда, при което същите не следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В конкретния случай се твърди осъществен акт на домашно насилие, изразяващ се в насочване на оръжие спрямо молителя и опит за неговото прегазване с лек автомобил.

Наведените доводи в жалбата на ответника-жалбоподател са базирани на довода, че действията на Г. А. по време на инцидента не покриват легалната дефиниция на акт на домашно насилие, а по-скоро са израз на самозащита от противоправното поведение на А.

4

А..

Настоящият въззивен състав не споделя виждането на жалбоподателя.

Както правилно е отразил и районният съд декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти /за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти/. За да е годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена сила. В случай, че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита /т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена/. В настоящия случай, изложените в декларацията данни за акта на домашно насилие се потвърждават от очевидците на същия, както и от приобщените в първонистанционното производство писмени доказателства.