Решение № 4180 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4180 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110210608 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ********* срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504621060, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на „****“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 3 ЗДвП.

Недоволно от така издадения електронен фиш е останало санкционираното юридическо лице, което, в подадена чрез адв. М. К. жалба, релевира доводи за отмяната му.

Излагат се аргументи в насока за нарушаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност правните субекти да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш. Навежда се, че липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Оспорва се компетентността на АНО, както и техническата пригодност и изправност на техническото средство заснело нарушението. Твърдят, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността им. Конкретизират се аргументи за наличието на достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С допълнително постъпила молба, подадена от адв. Т., се дава съгласие да бъде даден ход на делото и се застъпват изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и пледира атакувания санкционен акт да бъде потвърден изяло, като правилен и законосъобразен. Намира нарушението за доказано от обективна страна, което се установява въз основа на приобщените по делото писмени доказателства. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, община Родопи, с. Марково, местност Захаридево, с представител А.И.Й., с основна икономическа дейност международен автомобилен транспорт. Дружеството било ползвател на специален автомобил модел/марка влекач „Мерцедес 1844 ЛСНРЛ“ , с рег. № ХХХХ, категория N3, клас ЕВРО 5, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 40000.

Автомобилът бил собственост на дружеството - въззивник.

На 14.06.2021г., в 18:41 ч. в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10182, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на специален автомобил модел/марка „Мерцедес 1844 ЛСНРЛ“, с рег. № ХХХХ, за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

При тази хронология бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504621060, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП на „****“ ООД, ЕИК ********* била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на представител на дружеството на 13.06.2023 г., а на 30.06.2023 г. била подадена жалба срещу него чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК протоколи и други документи: справка от информационната система на ИА „АА“ за установени нарушения; два броя фотоизображения; справка с данни на нарушителя; писмо с вх. № 217923/01.08.2023 г.; известие за доставяне; информация от електронната система на АПИ за обработка на нарушението и други.

Съдът кредитира така приобщените доказателствени материали въз основа, на които по категоричен начин се извежда дата, час, място на осъществяване на нарушението.

Приложените фотоизображения съдът цени като годно веществено доказателствено средство, видно от които се установява регистрационният номер на товарния автомобил, 2 чието движение е засечено в участъка, част от платената пътна мрежа. От същите се извежда и точната дата и час, в които е засечено движението на товарния автомобил.

Приложената справка с данни за нарушителя и превозното средство позволява да се индивидуализират техническите характеристики на товарния автомобил, неговият собственик, както и вписан ползвател.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законовия, от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Съгласно чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Непосочването на дата на издаване на електронния фиш не предполага допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като законодателят е задължил в неговото съдържания да бъде посочена единствено датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на неговото издаване.

Обстоятелството, че в обжалвания акт не е посочено конкретно физическо лице - негов издател не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, респективно тяхната липса не е основание за отмяна. В електронния фиш е отбелязано, че същият е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че актът изхожда от компетентен административен орган.

Несъстоятелни са релевираните от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност, тъй като за електронния фиш сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.

Съдът намира, че устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за 3 събиране на пътни такси отговаря на законоустановените изисквания, респективно оспорването годността на техническото средство, с което е заснето нарушението от страна на жалбоподателя е недоказано. За подобни устройства не са предвидени изисквания за първоначална проверка, както и последваща проверка на от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, подобно на автоматизираните технически средства и системи за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. От доказателствения материал се установи, че устройството е създало доклад, придружен с два броя статични изображения във вид на снимков материал на превозното средство. Ето защо съдът намира, че процесното устройство отговаря на изискването на ЗДвП и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Неоснователно е възражението на защитата за непосочване на точно място на извършване на нарушението. Напротив, мястото е индивидуализирано ясно и недвусмислено, като е посочен републиканския път, по който е осъществено движението, конкретния участък от пътя, обозначен чрез посочване на съответния километър от неговата дължина, както и посоката на движение.

След внимателен преглед на съдържанието на електронния фиш, съдебният състав констатира, че не са налице всички изискуеми от закона реквизити. Липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е посочен размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки); заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В обжалвания акт не са посочени 4 характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Липсва отбелязване относно изминатото разстояние, броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е преминало, както и какъв е сборът на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на формирането е следвало да бъдат отразени в електронния фиш.

Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В настоящия случай цитираната разпоредба не е приложима, тъй като за процесното пътно превозно средство не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В такъв случай, дължимият размер на тол таксата следва да се индивидуализира по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП - когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, опредЕ. по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, опредЕ. в тарифата по чл.