Решение № 12842 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12842 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110100682 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на Й. И. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ............, срещу „....“ ЕООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. ........., с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г., като противоречащ на закона.

В първоначалната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 10.12.2024 г. между ищцата Й. И. Б. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „....“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 5 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 6 750,00 лева в срок от 18 месеца, при лихвен процент 23,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от .........., в полза на дружеството-кредитор. С одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Твърди се, че макар в договора да се съдържа посочване, че връщането на заемната сума следва да се извърши съгласно погасителен план, такъв не е бил приложен към договора и с такъв ищецът не е бил запознат. На основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит, на 10.12.2024 г., между Й. И. Б. и .......... е сключен договор за поръчителство, съгласно който в полза на поръчителя следва да се заплати възнаграждение в размер на сумата от 5 300,00 лева, платимо на месечни вноски в размерите и при условията и на падежите, уговорени в погасителен план, какъвто отново не е бил връчен на ищцата. Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива 1 съображения в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди, че посоченият размер на ГПР е грешен, т. к. в него не е била включена дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство, а при включването на последната в размера на ГПР, аргументира, че същият надвишава законово допустимия размер. Навежда твърдения за свързаност между дружествата кредитор и поръчител, в контекста на които счита, че договорът за поръчителство няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, сочейки, че потребителят фактически е бил принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да му бъде отпуснат кредитът. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищцата отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Моли за уважаване на искова и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „...." ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Оспорва поръчителството от .......... да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че .......... е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „.......... ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК, „....“ ЕООД предявява срещу Й. И. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 429,43 евро, с левова равностойност 839,89 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Й. И. Б., с който признава предявения срещу нея насрещен иск по основание и размер. Моли разноските по насрещния иск да бъдат възложени на ищеца по него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г., се установява, че той е сключен на 10.12.2024 г. между „....“ ЕООД – в качеството на кредитор, и Й. И. Б. – в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 5 000,00 лева, при лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 6 750,00 лева в срок от 18 месеца на 18 броя погасителни вноски, първата от които с падеж 09.01.2025 г., в която сума се включват главница и възнаградителна лихва в общ размер за срока на договора от 1 750,00 лева.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „..........“ в полза на дружеството-кредитор. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може 2 да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между Й. И. Б. и ".........." p. l. c., със седалище и адрес на управление в ............ което дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Й. И. Б. спрямо кредитора "...." ЕООД по сключения договор за предоставяне на потребителски кредит № .............. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, Й. И. Б. дължи на ".........." p. l. c. такса за предоставяне на гаранция в размер на 5 300,00 лева, дължима на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора и е инкорпориран в него, а именно: 18 вноски, първата платима на 09.01.2025 г. и последната – на 03.06.2026 г.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 17284/08.05.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 10.12.2024 г. между ищцата Й.

И. Б. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „....“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 5 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 6 750,00 лева в срок от 18 месеца, при лихвен процент 23,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,66 %; 2./ заемната сума е усвоена в пълен размер от кредитополучателя; 3./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит; 4./ на 10.12.2024 г., между Й. И. Б. и .........., е сключен договор за поръчителство, съгласно който в полза на поръчителя следва да се заплати възнаграждение в размер на 5 300,00 лева, платимо на месечни вноски; 5./ в погашение на задълженията си по договора за кредит Й. И. Б. е заплатила извънсъдебно преди завеждане на делото в полза на „....“ ЕООД сумата в размер на 4 160,11 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Й. И. Б. срещу "...." ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........ г., като противоречащ на закона.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 429,43 евро, с левова равностойност 839,89 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

По първоначалния иск

В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит № ............ г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. съдържанието на оспорената клауза, което противоречи на императивни материалноправни норми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално, както и че клаузата на чл. 5 от него е договорена индивидуално.

3

Сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1410374/10.12.2024 г. има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.